На 9 май се видя нарасналата украинска отбранителна мощ и унинието на руzкия милитаризъм
9 май е днес и обичайното скандиране на противниците на рашизма в София “тук не е Москва” се натъкна на също така обичайното хитруване на обичаната от руското посолство кметица Фандъкова, която отново доказа, че тук дори се случва нещо повече, отколкото в Москва.
Тя уж забрани шествието на т.н. безсмъртен полк с рашистките знамена и символи (в последния момент и след настояване на Демократична България, за което “демократични сайтове” и др. подобни медии предпочетоха да не съобщават), но не го спря.
При това полицейската охрана, която за пореден път пазеше рашистите от възмутените българи, определено беше по-многобройна от самите рашисти. При съответна заповед, полицаите можеха да блокират похода на путлеристите.
Така че-не подкрепяйте кандидат за кмет, издигнат от Гражданите за Европейски Резил в България, който се прави на евроатлантик, но обслужва лицемерно путлеризма в единствената държава в света, позволила на практика марша на путлеристите да се случи, както в Северна Корея.
В столици, като Варшава, където наистина не е както в Москва, не допуснаха дори руските дипломати да поднесат цветя на съветския мемориален комплекс на гробищата.
В самата столица на московията, както и в цялата московия, шествията на хора със снимки на загинали роднини бяха забранени. Това доведе до комични изяви на “ентусиасти”, лазещи във водата покрай брега река Москва с вдигнати над главите плакати, скандирайки бравурни лозунги в прослава на Русия.
Официалната причина за забраната на шествията на граждани, които водят началото си от спонтанни граждански изяви, но бяха оседлани през годините на путлеризма от държавната пропаганда, са “съображенията за сигурност”.
Истината е, че властите се боят сред дефилиращите граждани да не се появят желаещи да протестират срещу специалната военна излагация на рашизма в Украйна. Друго си е да пуснеш на площада под строй военните.
В рускоезичната мрежа се появиха свидетелства, които обърнаха внимание върху факта, че в столицата, в Петроград и т.н. тази година отсъства обичайната декорация за 9 май. Напълно празни (от ликуващи Z патриоти) бяха и московските улици, по които към Червения площад се придвижваха крайно скромните в сравнение с предишни години колони с военна техника, състояща се от танковата реликва Т-34, както и от най-съвременните ракетни комплекси “Искандер-М”, Ярс и С-400.
Главният отсъстващ компонент от парада беше авиацията. Нямаше смислено обяснение за този факт.
За да бъде унинието на парада пълно “международното” присъствие на държавни глави се свеждаше само до повече или по-малко верни клиенти на Кремъл от постсъветската периферия.
Лидерите на Туркменистан Сердар Бердимухамедов, на Армения Пашинян и на Казахстан Касим-Жомарт Токаев демонстративно не носеха превърналите се в задължителни за случая през предишни години оранжево-черни лентички.
Още повече се набиваше на очи обстоятелството, че президентът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев се беше закичил с лентичка в цветовете на националното знаме.
Верният Лукашенко беше забелязан да се маркира с “колорадския символ” в последния възможен момент – няма как да е случаен и този жест.
Путлер дръпна реч, в която гордостта от съветското минало и скръбта по дадените жертви отстъпи място на заклинанията срещу Запада, Украйна и “надигащия се нацизъм”.
Общото усещане напомня на завръщане към миналото преди режимът да създаде култа към 9 май. Цели 20 години след победата съветското ръководство не смееше да пусне травмирания дух от бутилката на войната, боейки се от реакциите на ветераните, мнозина от които инвалиди, водещи жалко съществуване с мизерните военни пенсии. Едва през 1965 Кремъл се решава на парад на Червения площад по случай 9 май.
В СССР парадите на тази дата се правеха само на кръгли годишнини – през 1970-та, 1985-та и за последно – през 1990-та, т.е. общо 4 парада преди разпада. Празникът не беше официален, а по-скоро семейна традиция в почит на жертвите.
След отказа от комунистическата религия Путлер се вкопчи в героизацията на трагедията с многомилионните съветски жертви и я издигна в езически култ, наричан иронично в самата московия “победобесие”. Днешното му относително приглушаване е заслуга на украинската съпротива, която отрезви манията за величие на “непобедимата” руzка армия
Киев промени по европейски стандарти поводът за празнуване, отбелязвайки за пръв път 9 май като Ден на Европа. В знак на солидарност Европа изпрати там Урсула фон дер Лайен.
Украинската противовъздушна отбрана създаде истинското събитие на деня: свали всичките 15 ракети, изстреляни срещу столицата, осуетявайки плановете на рашистите да отпразнуват по своему датата- 100 процента ефективност.
Общо в украинското небе за последното денонощие са били свалени 23 от 25 ракети, изстреляни предимно от района на Каспийско море. Ето това наричам истински парад на нарасналата украинска отбранителна мощ и на руzкото беzсилие да диктува условията си на Украйна.
