Мутрофенът на Митрофанова
Сред “най-любимите” ми абсурдизми на мутиралия в днешния рашизъм български бивш русофилски синдром на всеотдайност към матушката е напънът огромната московия да бъде защитавана от малката (но майка, все пак) България.
Закрилницата им се вижда огромна не само по размери, но и по значение, а българийката им е като мащеха, която си струва да бъде обичана само ако люби безпаметно матушката.
Това е общото между всички превъплъщения на българския рашизъм, колкото и да не си го признават рашистите ни при реинкарнацията на това изродено възприемане на нацията. Валидно е и за копейкин, върховния изразител на тази тенденция в наши дни.
Стъпил е на раменете на ОКЗНИ (Общонародния комитет за защита на националните интереси), родил в зората на израждането на комунизма своя най-виден деец Георги Първанов след кон(ч)ината на СССР, изстрелян като постсъветски спутник в голямата българска политика в годините, когато казвахме, че национализмът е последното убежище на комунизма.
Дървеното желязо на проруския български(?) национализъм сме го гризвали многократно. Но никога преди тази тояга не е имала днешната тяга. Огромната матушка си е направила съответните големи лабораторни изводи от експериментите в своя дребен бивш(?) заден двор у нас и му назначи на(д)граден дворник (пазач, портиер на български).
Дървеното желязо, сделано в съответните кремълски работилници, е едновременно гъвкаво като захапала опашката си змия и твърдо като гранита на МОЧА: хем се представя за пробългарско по своя изрожденски генезис, хем пък е твърдо като скала по скалата на путлеризма.
Това, че било пробългарско, го чухме от хвалебствието на матушката Мутрофенова, голям фен на мутрата с фашисткото излъчване. Харесвала тази мутра заради това, че била чисто българска. Представяте ли си каква “искреност” – как да не (им) повярваш!
Мутрата, както стана ясно от реакцията й, вижда проблем в това, че българското (все пак) външно министерство реагира след дълго изчакване как да коментира този неравен пропагаден брак по сметка (номерът на сметката е сред най-големите тайни на рашистката намеса у нас).
Изпълни заповедта да клечи мълчаливо, за да види колко дълго проруското управление на Радев ще се бави, преди да се възмути.
Най-накрая възмущението се появи с формулировката за “недопустимост” на откровението на все така допускана да се гаври с нас Мутрофенова, че би гласувала за онзи, но кого е фен: за мутрата, на която се възхити в едно интервю за рашиста Карбовски.
Лицето копейкин тръгна да мие лицето на възхитената от него Мутрофенова. Била невинна, написа той в лицевата книга (Фейсбук). Като се пее в една песничка, “едната мие другата, а пък двете-лицето”.
Виновни били… познахте, американците.
Днес бих актуализирал Йовковия герой Моканина със следното възклицание:
Боже, колко мутра има на по тоя свят, боже!
