Мутрата дълго трича баба си ДСБ от “дясно”, а сега я пита защо тича наляво
Коментатор в блога изрази рядко срещаното сред дясно мислещите ( и въобще сред мислещите) хора у нас мнение, че отказът от БКП от страна негови редови членове беше знак за оптимистичния извод, “че има има надежда в човешката еволюция дори по нашите географски ширини”.
Това мнение е голямо изключение. Не е представително. Далеч по-разпространено е заклеймяването в стил “няма бивш негър и бивш комунист”. То изигра пагубна роля срещу демокрацията в държавата, в която практически всеки втори попада в графата на “негъра” вместо да бъде използвано желанието му за промяна срещу онези, които не пожелаха да се променят и направиха страшно много поразии със своя реваншизъм.
По този въпрос явно вече нищо не може да се направи. Минаха повече от 30 години. Но има доста подобна по своя смисъл и практическо значение тема, която е повече от актуална. Дори е от решаващо значение за осъзнаване на истинското положение в редиците на формациите, които се борят за електоралното внимание на прозападните българи ( както предпочитам да ги наричам поради твърде аморфния смисъл на обобщението “десните”).
Да, в началото на прехода бяха отблъснати милиони българи, желаещи да се интегрират в демократичния процес въпреки миналото си на партийни членове. Оратори, като Георги Марков, който и сега громи от супер сини, хипер десни позиции въображаемите “розови”, “ леви”, “соросоидни” врагове на неговата орбанистична представа за дясното, врещяха от микрофоните на митингите мантри от рода на расистката за “негрите”, които няма как да бъдат бивши.
Какво обаче се случва в наши дни? Кой разбива единството на прозападните българи?
Вината се вменява персонално на Иван Костов от истинските разбивачи. Не желая да сипвам сол в тази толкова дълго и целенасочено човъркана рана. Не ми се модерират поредните братоубийствени коментари в блога.
Питам обаче защо е толкова забранено в епохата на ГЕРБ да се говори за масовото дезертьорство на бивши високопоставени костовисти в обкръжението на мутрата от Банкя. На споменатия Г. Марков, който днес острието на ПИК във войнстващата пропаганда за всичко, което е изгодно на рашизма у нас, компания правят цяла плеяда бивши заместници на Иван Костов в партията му, като и видни фигури от времето на синьото управление.
Значи за тях се приема, че е просто въпрос на “кариерно развитие” да предадат партията си и да отидат да обслужват най-злостния й противник ГЕРБ, зинал да храносмели всички остатъци от синята трапеза? Да изброявам ли ( с риск да пропусна мнозина)?
Сред първите от тези заместници на Костов, които го предадоха, беше Димитър Абаджиев. Последваха го Николай Младенов, Деница Сачева и Даниел Митов. И Антоанета Христова беше висш кадър на тъмно синьото, преди да пристане на ГЕРБ уж като независим коментатор. Говоря само за най-ярките и високо квалифицирани фигури от партийната йерархия на ДСБ.
Към тях се присламчи по различно време, но явно със същата мотивация, бившият председател на Народното събрание от СДС Александър Йорданов, който в края на 1992 г. смени на поста сваления с “депесарски шут” Стефан Савов и така даде повод на депесарското мафиотско управление да тръби, че СДС не са си тръгнали от властта. И той кълнеше мутрата, но “изведнъж” прозря ползата да си смени мнението. Така стана евродепутат от ГЕРБ и сега е лоялен участник в системните атаки срещу конкуренцията на мутрата в политиката му да котка “десни” и да громи онези сред тях, които не се поддават на неговия токсичен “чар”.
Ярко блести със своята преданост към мутрата и бившият пловдивски син кмет Спас Гърневски. Да не говорим за Румен Христов, който направо заведе цялото трибуквие СДС в блатото на ГЕРБ, където жабите могат да крякат само с позволението върховния щъркел ( който още в мига на учредяването на ГЕРБ забрани от микрофона в НДК на новородените си съпартийци да говорят за др. Георги Първанов). Р. Христов постъпи като руския измислен герой Иван Сусанин , който саможертвено завел полските нашественици в тресавището и така спасил Русия.
Ами журналистите, като Антон Тодоров, който първоначално основателно определи в заглавието на книгата си вожда на ГЕРБ като водач на шайка, а след това стана част от нея? Или като Явор Дачков, който от ревностен поклонник на Иван Костов се превърна в автор на панагерици за червения Сергей Станишев, а днес пребивава щастливо в лагера на активните борци срещу Америка? В тяхната компания е и Тома Биков, който определяше мутрата като мутра, след което разцъфна като златен пропаганден зъб върху тази мутра.
Не ми се говори за Богомил Бонев, бившият син главен секретар на МВР и вътрешен министър в синята власт, превърнал се от откровено путинофилски позиции във възможно най-крайният нападател срещу всичко, което може да бъде определено като дясно и прозападно в България ( и срещу самия Запад, най-вече срещу Америка) днес .
Това са само няколко ( достатъчно представителни) от откровените дезертьори от тъмно синьото пространство в отбора на мутрата. В него за победата й се трудят много други дезертьори, които не се афишират толкова явно, но системно громят най-опасните му конкуренти за привличане на десни симпатизанти с едни и същи опорни точки.
Как ги постиг(н)а руският орденоносец от Банкя тези успехи? Някой вярва ли в безкористното “прераждане” и претопяване в ГЕРБ на далеч по-образовани и цивилизовани от мутрата лица от върховете на някогашното синьо политическо пространство? И защо за тези дезертьори да минава за нормално да дезертират във вражеския лагер?
Отговорът е във факта, че всички те, начело с вожда на простите, неуморно лъжат, че тъкмо ГЕРБ е истинският десен отговор на лявото в България, което мутрата побеждава непрекъснато на избори. Този “аргумент” силно напомня на историята как Хитлер идва на власт на фона на крамолите между останалите партии в следвоенна Германия, заявявайки се като истинския патриот и истинския борец срещу болшевизма. Последното поне е истина, докато нашичкият тук заплаши болшевиките, за да му повярват антикомунистите. След това превърна България в регионален в хъб на рашисткото влияние, върху което и в момента се крепи посткомунистическият реваншизъм.
Този процес на групиране около мутрата изсмука безценен политически ресурс около нея подобно на вакуумна бомба. Цяло чудо е все пак, че има още стотици хиляди българи, които не последваха примера на дезертьорите.
Сред косвените жертви на това политическо клане стана необходимостта от съвместно управление по принуда на прозападните формации ПП и ДБ с БСП като единствено възможен сценарий сред гербаджийския погром.
Помагачите на мутрата триумфират. Направо не могат да се нарадват и да се наситят да хранят гузната си съвест, сочейки обвинително с пръст принудените да търсят парламентарна подкрепа в ляво срещу виновника за десния разнобой в България. Може да е клише, но това е точно като в онзи лаф “ да бутнеш баба си по стълбите и да я питаш защо тича”.
Ами тича, защото мутрата дълго я трича, а в измъчването на старите кучета на българската демокрация участва цяла глутница млади и не толкова млади лакомници.
https://ivo.bg/2022/08/11/%d0%bc%d1%83%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0...
книмка : Webcafe.bg
