Мутафчийски си позволи дори да атакува доста просташки свой колега ("лаборатория за подсечени дупета").
Асен Генов
Така, изгледах най-сетне целия запис Мутафчийски/Бенатова.
Първо, генералът трябва да проумее, че не говори на лекари, не говори дори на студенти, даже не и на пациенти. Говори на обществото. Неговата лична оценка/харесване/нехаресване на даден журналист или медия няма никакво, ама абсолютно никакво значение. Шефът на ВМА дори не говори на някой в казармата, че да очаква да не бъде прекъсван, когато се отклони от основния заден въпрос.
Второ, Мутафчийски трябва да проумее, че несъгласието не задължително означава провокация, а често означава, че отсреща има човек/хора, които мислят и, мислейки, може да подложат на съмнение някоя спорна или не съвсем ясна теза.
Трето, тоталното отрицание на всяко съмнение/несъгласие не засилва собствената ти теза и, най-вече, изхождайки от първо и второ, прекалената самоувереност и усещане за непогрешимост също не означава, че задължително си прав.
Четвърто, въпросите на Бенатова не бяха лоши, дори бяха доста смислени, в контекста на цялостното несъгласие, вкл. и в неговите, научно-медицински кръгове.
Пето, очевидно, изваден извън комфорта да прекъсва или игнорира въпроси, които не харесва, генералът подцени риска да му се наложи да развие своята теза и да обори спорната по категоричен, но и балансиран начин.
Всичко това го постави в по-слабата и очевидно агресивно отбранителна позиция, независимо че нямаше насреща си агресия, а по-скоро настойчив опит да се държи разговора именно в плоскостта на отричаните, често със силата на авторитета на властта тези.
В крайна сметка, Мутафчийски си позволи дори да атакува доста просташки свой колега ("лаборатория за подсечени дупета").
А най-голямата му чисто житейска слабост бе, че забрави простата истина, скрита в онзи виц за разликата между терориста и жената...
С терористи може да се преговаря...
Change My Mind
Фейсбук
