Българските власти определено се опитват да замажат напоследък трайното впечатление, което са създали за себе си като герберска разновидност на слънчогледи, обърнати към сибирското сияние. И понеже не беше достатъчно шоуто с прогонените неколцина дипломати, виновни, че не са се крили достатъчно добре, освен информацията за шпионската им небрежност изтече и един лимитиран балкански поток от намеци по адрес на Москва, “изпуснати” (не)случайно от важни персони в София.
Крак повлече ключовият за премиера Борисов министър на финансите Владислав Горанов, който рядко се обажда по теми извън собствения му ресор. Но на ясен евроатлантически език същият отрони упрека (основателен сам по себе си), че проруските партии са срещу перспективата България да стане част от еврозаната.
Далеч по-словоохотливият от него главен прокурор Иван Гешев се отличи на това поприще много по-ярко. С две изявления и в един от тези случаи – с многократно повторение на своето внушение. Най-напред разсърди русофилите и техния обвинен в шпионаж лидер Николай Малинов с констатацията си, че руската държава пази банкера Цветан Василев чрез сръбската държава. Възмутеният Малинов реагира в телевизионно интервю с предизвикателство към Гешев да докаже обвинението си в частта за руската държава (нали Малинов се изживява не без основание като неин говорител тук!).
За да не си помисли някой, че Гешев случайно се е изпуснал, главният прокурор използва възможността да прояви сарказъм в същата посока. Застанал (по принуда, защото явно не беше щастлив от този факт) лице в лице в кулоарите на ЕС в Брюксел с омразния му български журналист Атанас Чобанов, стопанин на ненавиждания от българските власт сайт Биволъ, Гешев многократно отказа да му отвърне друго, повтаряйки всеки път контравъпроса се “как е времето в Москва” (на снимката).
Това е типичен случай на опит да дискредитираш събеседника с недомлъвки, които оставят впечатлението, че един толкова супер осведомен човек, като Гешев, явно знае нещо за някаква московска зависимост на журналиста, когото иначе би удавил в капка вод(к)а, ако можеше да си го поръча на тепсия от Париж, където колегата Чобанов работи и живее от много годни. Прилича на полицейско подхвърляне на дрога в колата на човек, набелязан да бъде “изпържен”.
Не ми е известно да има някаква реакция от страна колегата Чобанов, който запази завидно самообладание пред провокациите на всесилния в България главен прокурор. Нито съм упълномощен от него да тълкувам подтекста на прокурорското подмятане.
Мога да предположа обаче, че Гешев вероятно визира факта на една роднинска връзка, която смята, че му дава основание да (контра)атакува Атанас Чобанов по тази линия пред публиката. Доста коварно е, но на това може да отвърне само Наско, ако пожелае.
Борисов премълча упреците на руския посланик Анатолий Макаров в негово телевизионно интервю за БТВ за промяна в отношението на българските власти към Русия (той пък намекна за външен натиск върху България), но остави други да споменават руската свещена крава в в негативен контекст. Ако за главния прокурор може да се каже по формален признак, че и изключително независим и мнението му не зависи от Борисов (?), то за министър Горанов такова допускане е недопустимо.
Лошата новина за онези, които се надяват нашите власти най-после наистина да покажат на Путин “зъбки” (както руският посланик Юрий Исков ги светваше публично, но с препоръката да ги покажат на Запада), е в паралелната реалност. Обидчивата до параноичност Москва не се засяга от подмятания, като споменатите по-горе, защото за нея е важно да върви далаверата с напредъка на двата руски енергийни проекта на българска територия.
Макаров беше пределно откровен в това отношение. За целта използва израза “това устройва Москва”, коментирайки личните уверенията на министърката на енергетиката Теменужка Петкова, че България има сериозни намерения да довърши руския газопровод на своя територия и съветската ядрена централа в Белене.
Всичко останало, което (не) се случва по трасето Москва – София, е опит за заблуда на противника – западния и туземния.
Нито за момент не се е променила истината, че Кремъл предпочита ГЕРБ пред БСП за своя “бизнес” в България. Каза го в прав текст Решетников в интервю за една руска телевизия, финансирана от близкия до Путин олигарх Малофеев, на когото беше наложена забрана да посещава САЩ. https://www.mediapool.bg/reshetnikov-za-rusiya-bsp-i-gerb-sa-gore-dolu-ednakvi-news261958.html?fbclid=IwAR1SqNKX3t1VfedNhBmuh-RuM3Bkwyoncb-PjE7qXD2gyVuwsWBfOFX1MUw
Самият Решетников, с когото шефът на Движение “Русофили” Николай Малинов се похвали в интервюто си, че се чува по телефона, има забрана да посещава България. Но това са неща, както ни осведоми Малинов, които кадровият съветско-руски шпионин приема с чувство за хумор. Надсмива се, ще рече.
Руските приказки често завършват с някаква поука. В случая с Решетников нашият т.н. елит (който той препоръча да бъде “зачистен”) много добре знае защо на генерала му е смешно. Дърпат се там едни братушки, изобразяват нацупени муцунки, но нас този номер не минава…Тъкмо по тази причина нашенският позачистен “елит” продължава да разсмива когото трябва в Москва.
А как само се просълзяваше в едно интервю за в. “Дума” г-н директорът на Руския център за стратегически изследвания (РИСИ) – просълзяването му беше отбелязано специално от интервюиращата го другарка!
Припомням сълзливото интервю от времето, когато Решетников беше припознат за бащица предимно от посветените в неговата губернаторска роля приближени и съответно беше “забелязан” от самотен наблюдател на тази негова роля, като авторът на тези редове, който включи това свидетелство за голямото руско лигавене в книгата “Течна дружба”.
В Дума”, 11 октомври 2011 г. „България е ключът на Русия към Балканите”…
„Водим битки винаги за обич. И никога – за пари, убеден е най-големият “руски българофил” (според в. “Дума”).
След което потичат сълзите:
„Българите са най-близките ни роднини и това обяснява любовта, която ни свързва – това е природна, органична, генетична обич…
…да сме заедно в изпитанията, да останем рамо до рамо. Тази мисия е божествена и е за цял живот. Все повече хора у нас разбират, че руснаците и братята ни българите сме на този свят, за да носим Божественото слово. И за да сме алтернатива, защото сега алтернатива няма, има глобален, американски модел, който е и международен. А Русия не е държава, тя е цивилизация, с талантлив народ, с огромна територия, и войни за територии ние никога не сме водили, вървели сме и сме стигали до Тихия океан – с Христос и с Божието слово напред.
България всъщност е нашето огледало – и у вас се случи това, което стана в Русия. Та гледаме се ние в огледалото и се ядосваме – виждаме себе си, но не си го признаваме. А руската сила всъщност е не в нападките, а в любовта, във великодушието. С това се побеждава…” В. “Дума”, 11 октомври 2011 г.
