Милионите бяха усвоени, но усталъкът остана за резил

Пролет е. Хиляди бургазлии щъкат из Морската градина и се радват на хубавото време.

Много от тях виждат цепнатини по асфалтираните преди само година алеи и се чудят за какво отиват парите им и защо тези, които дават парите не упражняват по-добър контрол върху онези които ги печелят с най-ниските си оферти и гарантирано качество на изпълнението на обществената поръчка. А изпълнителите, те са получили и други поръчки след тази и то пак за милиони и пак от тези същите щедри общински управници... Възникват въпроси, които не се приятни, но е нужно да им се отговори...

През ноември 2010 г. започна ударното преасфалтиране на алеите в морската градина и парк „Езеро“. Намериха се специалисти уж от чужбина и се почна една ударна епопея точно през най-неподходящото време за подобни работи, но ние не ги разбираме тези работи.

За специалисти уж от чужбина да не подготвят качествено настилката на алеите в Морската градина, която на много места бе прорязана от фуги образували се от процеси на ерозия, а само да я запечатат с тънък слой асфалтобетон или да попълнят с чакъл образувалите се дупки покрай смяната на градинските бордюри не говори добре. Сигурен съм, че всичко това те го знаят и могат, но бързането, както и вероятно слабият инвеститорски контрол са се отразили на качеството.

Помня, че почти всяка сутрин през миналата пролет кметът Николов около 08:20 ч. управлявайки своя служебен „Лексус“ обикаляше из Морската градина да наглежда обекта,но това вероятно по-често и с професионално набито око трябваше да прави неговият зам.-кмет по строителството Костадин Марков, който трябваше да припомни на изпълнителите какво трябва да се направи, за да могат тези над 3 млн. лева да осигурят поне десетина години една качествена асфалтобетонна настилка на алеите.

След по-малко от година някъде около местните избори през 2011 г. асфалтовите алеи в морската градина се нацепиха като петите на циганка през май. Стотици метри от алеите в парк „Езеро“ и морската градина около „Текила клуб“, Пантеона, велоалеите от „Флора“-та към Пантеона и дори към „Стената на приказките“ зейнаха с нацепен асфалт с фуги широки до 4 см на места и дълги по 10-20 м. 

В условия на криза ръководството на община Бургас предизборно пръсна 3 465 770.70 лв. за асфалтиране на алеи в морската градина, а и не само затова, но преасфалтирането беше основното перо.

Тази сума беше осигурена от евросредствата, отпуснати по проект, в чието съфинансиране участва и община Бургас с наши пари от данъци и парите се усвоиха по Договор №:93-00-787(3) (Обособена позиция №:3) Заглавие: "Благоустрояване и паркоустрояване на Приморски парк - Нова част и възстановяване на декоративна стена "Стената на приказките" и Водно огледало - Приморски парк, гр. Бургас от консорциум "Страбаг Изток 4".

Ако ме питате дали Бургас имаше нужда от това, ще ви кажа моето лично мнение, че имаше нужда, но не и по време на криза, когато дори обикновено бургаско семейство трудно се решава да направи дори елементарен ремонт на жилището си. Но щом уж парите са европейски и трябва да се „усвояват“ желаещи винаги има, а и по-добра реклама за управниците от хилядите квадратни метра асфалт едва ли има...  Нищо че от всяко евро членски внос в ЕС, получаваме обратно едва 70 евроцента, но карай да върви...

Фирмата-отличничка по онова време (2010-2011 г.-б.а.) консорциум „Страбаг Изток 4“ набързо се справи с един добър обем строителство, което вероятно й позволи в други нейни превъплъщения по-късно да опита меда и на други обществени поръчки с възложител община Бургас. Набързо не винаги означава качествено, но това си проличава по-късно и на снимките това по-късно по отношение на качеството е ясно видимо...

Фирмата „ЩРАБАГ“ ЕАД със седалище София  е спечелила за съвсем кратък срок три обществени поръчки с възложител община Бургас за 5 183 835.70 лв. с ДДС?!

Това може да се дължи и на умения и качества, но може и да е нещо друго.

Време е нашите общински управници  да запомнят, че най-ниската цена не е достатъчно основание за много неща, а сред тях е и качеството и разбира се срока за изпълнение. В национален мащаб  това вече се коментира и преразглежда, но в Бургас това май не е така...

Искам да поговоря и за онези фирми които получават пари за инвеститорски контрол, но дейността им нещо се губи и това е видно и в качеството на извършваните СМР, които често са абсурдни.

Питам се как така се доверяват нашите общински управници на едно и също име и едно и също „майсторство“ и дават милиони за работа, която дава дефекти...  Вярващи без доказателства ли са или слепци, или няма други кандидати, че се дават поръчки все на едни и същи?!!

Тома Томов