Мера спроред мутра
Борисов си проси западна подкрепа чрез шпионския скандал с Русия и иска да накара българите да си мислят, че е успял да я получи. Дали успява в опита си за поредна злоупотреба с чужд авторитет ?
Срещу руската намеса в България се изказаха вече във Вашингтон, Лондон, Берлин, Брюксел, в централата на НАТО чрез самия Столтенберг, както и министри от Румъния, Полша, Латвия – вероятно и други . Впечатляващо е, но не и като аплодисменти за Борисов, с чиято решаваща (не)намеса страната ни е превърната в развъдник за руския шпионаж.
С фалшивата новина с давност от две години за превръщане на България в газов хъб дребосъкът спрямо горната компания Бойко нямаше как да заблуди големите играчи в в световния бизнес, нито пък съответните правителствата клъвнаха на голословната му димка със шпионския скандал, пусната за прикриване на сговора му с Путин за неговия руски “Турски поток”.
Междувременно Борисов превърна успешно България в хъб за разпределяне на руски агенти с или без дипломатически имунитет в региона и в Европа. Сега, в критичен за него предизборен момент, ББ “залови” шепа нашенци без дипломатическо прикритие. Някак си е по-безболезнено за преглъщане от Москва като проява на неподчинение от страна на София.
В цялата палитра на изявленията на съюзниците не можете да откриете така желания от ББ елемент на лична подкрепа за неговите фатално закъснели действия. Всички съюзници вкупом изразяват възмущение от руското проникване у нас, но не и възхищение от предизборната акция на покровителя на шпионския руски хъб на Балканите.
Не са толкова прости на Запад, колкото простите, на които той разчита в България с мълчаливата благословия на Изтока. С реакциите си западняците “побутват” Борисов в “правилната посока”. Това в прав текст беше написал като необходимост посланикът на САЩ Джон Байърли в онзи свой доклад от София за Държавния департамент, в който с точен компас определя, че “душата” на Борисов се намира в Русия.
Обстоятелството, че Западът използва възможността да препотвърди позицията си срещу своеволията на Москва, не му пречи да отчита “за баланс”, че “балансьорът” Борисов от години поставя на една плоскост отношенията си с Русия с тежестта на отношенията със съюзниците ни.Правел го “за баланс”, както сам се хвали с приравняването на главния противник на НАТО към спонсорите на България.
Хитрецът от Банкя се реши на отчаяния ход с хиперболизираната от неговите клакьори тук акция срещу руските шпиони, за да употреби предизборно очакваните сигнали за солидарност от страна на онези в чужбина, които няма как иначе да впрегне на своя страна. Само че на тези сигнали кълват предимно платените му говорители на шумния пропаганден фронт, включително и замаскираните като “независими”.
Ако за българските скептици, каквито по правило са избирателите у нас, имаха водещо значение потупванията по рамото от чужбина, шефът на русофилите Николай Малинов, награден от Путин за старанието на русофилския фронт у нас, трябваше отдавна да е признат за вожд на квалифицираното мнозинство от предполагаемите пълчища русофили в България. Вместо това радарът на предизборната социология не лови “възрожденската” му партия.
По същата логика прозападните български политици не трябваше никога да губят избори от БСП през 90-те години, когато имаха безрезервната подкрепа на Запада.
Има и друго, което изкривява сметките на Борисов. Той не може да пресметне колко печели от загубата на позиции пред споменатите русофили сред избирателите, домогвайки се пълзешком и със синята каска с надпис СДС до окопа на “русофобията”.
Руската му рулетка може да се окаже и руска мина, по израза на Лютви Местан, когото прогониха от върха на ДПС заради проява на “русофобия” ( в очите на Доган и невидимите му кремълски кукловоди, които поне в това отношение го разкриха що за сапьор на руското влияние е у нас). Защото колкото и да му се умиляват на умилкването, от Кремъл никога не забравят проявите на непослушание на онези, които е нахранил.
Злопаметността на Москва и специално на Путин е пословична, както знаем от преследването на провинили се пред самодържеца бегълци от Русия. Ще си проличи доколко сегашната “русофобия” на Борисов е била автентична, а не е била договорена тактика за заблуда на избирателите у нас, от отношението на Москва от него, когато падне от власт и стане непотребен за нея.
Парадоксалното е, че, от една страна, самият Борисов отлично знае водещото значение на действията си по подкупване на населението с раздаване на порции от държавния бюджет. Щедро тупа този брашнян чувал, но явно не вярва много да е запленил байганьовците, които никак не са малко. На щедрите му почерпки с чуждата пита всеки нашенски Бай Ганьо казва за пред дарителя “аферим”, но зад гърба му вика като Алековия герой “имАл бол пари, дал”.
Точно Бай Борисов ли не разбира от собствен опит сценката, в която Бай Ганьо се ослушва спътниците му да му купят билет за трена към Европа, на което той реагира с прословутото “имАли бол пари, дали”!
На този трен и с европейски пари Бай Борисов се вози гратис вече повече от 10 години. И понеже твърде много нашенци разбраха що за гратисчия е, сега той се опитва да впрегне в предизборната си талига чужди авторитети, с някои от които се гаври в оня неприличен по своето съдържание аудиозапис с неговия глас, хвалейки се какви будали са европейските му колеги и как се прави на луд пред тях докато всъщност ги е на…л “ с 200”.
Иде време за разплата. Мера според мутра.
https://ivo.bg/2021/03/25/%d0%bc%d0%b5%d1%80%d0%b0-%d1%81%d0%bf%d1%80%d0...
