Махалото тръгва обратно
Николай Флоров
Стигна се и до там – най-после европейските страни депортират опасни мюсюлмани!
Малко хора знаят, че Япония не разрешава на мюсюлмани да живеят постоянно в страната, не могат да притежават имоти и какъвто и да е бизнес и да проповядват ислям.
Куба имаше план за построяване на първата си джамия, но се отказа.
Ангола и още няколко други африкански държави официално забраниха исляма.
От Норвегия вече са депортирани 5,198 души и престъпността в страната спадна с 72 процента.
Швеция планира да депортира половината от нейните 160,000 имигранти, а Финландия две трети от нейните 32,000.
Франция още по времето на Саркози депортираше по 20,000 души годишно. Германия и Франция се оплакват от най-много престъпност – кражби и изнасилвания.
Великобритания планира да въведе закон срещу анти-обществено поведение на екстремисти и да лишава от двойно гражданство, както и да депортира.
Чехия отказва безпрекословно да допуска исляма в страната, считайки го за зло.
До днес общо 16 държави са въвели закон, забраняващ шария.
В САЩ два щата, Алабама и Северна Каролина вече са въвели забрана на шарията и я считат за престъпна дейност. САЩ току що са отказали на Саудитска Арабия – един от главните източници на ислямски екстремизъм, финансирането на американски джамии.
Процесът на засилен контрол вече е започнал, но ефектът от началния хаос тепърва ще се проявява. Депортирането е дълъг и труден процес, особено когато става дума за мигранти от Бангладеш, Пакистан, Тунис, Мароко и други страни, чиито граждани не са в списъка на тези, които могат да търсят убежище.
Такива хора редовно захвърлят паспортите си и всякакви други документи, а други се снабдяват с фалшиви документи.
Много от имигрантите изчезват още с влизането им в дадена страна и е трудно да бъдат намерени.
Друг аспект на имигрантския проблем е че много от тези хора започват да се противопоставят на властите срещу депортация, подпомагани често от местни активисти за човешки права или надъхани от ислямски екстремисти.
Размирици и бунтове, съпроводени от палежи, сбивания и конфликти с полицията са нормално явление.
Навсякъде противопоставянето на правителствената политика става нормално явление – 40 процента от германците днес са против политиката на Меркел. Уличната тълпа все повече проявява своя вид справедлвост чрез арогантност и насилие срещу имигрантите.
Чрез все по-масово неуважение към закона на всички нива, разпадането на обществената спойка става вече възможна като последствие на мекушава политика, пресилено желание за толерантност към имигрантите и грешно адресирана политическа коректност.
Германия и Франция вече затварят джамии, а имигрантския проблем стана един от най-важните фактори за британския брексит.
Свободата, превърната в слободия, тепърва почва да прилага своите корективи.
