Логика на класовата борба

Kafene.net

Започва се с революционен подем и консолидация, когато грешките с лека ръка се прощават. Грешки на растежа, липса на опит. левичарството - детска болест на комунизма и т.н. Важното е да се върни напред. Напред и нагоре.

Върви се. Класовият враг е изобличен, смачкан, изселен. От жилище в центъра, от държавната администрация или ръководството на фирма.

Отнети са му средствата за въздействие върху масите - политически, пропагандни и икономически. Под постоянен прицел е, следи се, подслушва се. Покрай врага, на принципа за проверката като висша форма на доверие се надзърта и какво правят своите.

Мобилизирана е собствената пропаганда. Телевизорът е не само колективен пропагандатор, но и колективен организатор. Влагат се примерно едни 28 милиона в колективни пропагандатори и организатори. Някои от тях капути.

Междувременно се появяват първите пукнатини. Било поради недоглеждане, било поради разногласия за подялба на настоящи и бъдещи плячки, било просто за по-предно място в новините. Някой бил некомпенетнен, друг нямал диплома, трети пък е прекалено компетентен. Във всички случаи, естествено, става дума за едни пари. Следват уволнения, публични изобличения в конфликт на интереси, заплахи със съд, предателства, закъснели признания.

Времето на монолитното единство отминава, приближават промени, примерно избори, издънките се увеличават, колективният организатор е поомръзнал и разни вражи елементи започват да излизат по улиците. Защитават гори, искат неупълномощено да гасят пожари, не им харесват високите сметки.

За всичко това трябва да се посочат причини, да се хвърли някой на вълците. При а приори непогрешимостта на висшето ръководство погледът се насочва в собствените редици. Към врага с партиен билет. Признава се, че са допускани кадрови грешки. Еди кой си бил кадрова грешка, "няма да бъде ползван и реабилитиран"...

"Ползван" - това е цитат.

Обвиненията към "белите престилки" малко предшестват търсенето на вътрешния враг, но имат своето място, не са пропуснати. Чакат реда си космополитите. Някъде на изток, откъдето веят ветровете на политическия образец и енергийните интереси , първите присъди вече са произнесени.

Цялата работа приключва на 23 декември 1953 г. Лаврентий Павлович е осъден и разтрелян същия ден. По обвнинение в шпионаж в полза на Великобритания и опит за реставрация на капитализма.

Не е реабилитиран.