Личният принос на Борисов за издигането на Румен Радев, още дълго, никой няма да може да надмине.
Много запалянковска стана линията на поведение на привърженици на ГЕРБ - особено по темата Румен Радев и импийчмент.
Първо, личният принос на Борисов за издигането на Румен Радев, още дълго, никой няма да може да надмине. Помните срещата на Борисов с Решетников, помните абсурдния кандидат Цецка Цачева, и признанието на самия Борисов, че той нарочно е загубил изборите, като не е издигнал печеливш кандидат. И сега "случайникът" Радев говори за Кирил и Асен, че били попаднали "случайно" в политиката.
Второ, проблемът с преизбирането на Радев, пак основно тежи на Борисов че издигна свой кандидат, който нямаше как да не носи неговото бреме и токсичност. Какво му пречеше да каже, че ще издигне и подкрепи общ кандидат. Но не ГЕРБ първа сила и другите трябва да ги подкрепят.
Трето, подкрепата за Радев от избиратели демократи, беше в рамките на гражданската активност срещу тогава и сега важната тема за корупцията, в която Борисов е шампион.
Четвърто, тези исторически екскурзии нямат особено значение, когато текущата ситуация е, че Борисов отново се разбира с Радев - енергетиката е доказателство и се разсейва драматично по темата импийчмънт, дори е против. Но за това двама с Радев си имат общ враг и громят ПП и ДБ.
Пето, хайде накрая да видят проблем в себе си и да се сапикасят, че от тази работа Радев печели. Поне докато Вожда е да не се пипа Радев, да се изказват неподготвени по темата.
Изобщо гледайки и цинизма с решението на ЦИК - Борисов не познава Горанов, ГЕРБ няма нищо общо с гласуване на собствените си представители в ЦИК - проблемът на тази партия, е че толкова е нагазила здраво в зависимости, далавери, корупция, интриги, че значката на евроатлантизма е твърде малка за да скрие срамотиите.
С този рефлексивно-отрицателен подход към всичко в ПП и ДБ, Радев ще си стои още дълго на Дондуков 2.
