Днешният руски режим се опита да зачеркне украинската нация, първо на думи, а сега и с ракети, артилерия, танкове и куршуми. Постигна точно обратното. Украинците не само се откроиха като самостоятелна и борбена нация, но и не желаят да имат каквото и да било общо с руснаците.
Нарочно не използвам понятията Русия и Украйна. Защото това е истината.
В Киев демонтираха и най-големия символичен апендикс на натрапеното на Украйна съветско минало, монумента на “Дружбата между народите на Русия и Украйна”.
Украйна днес е като Израел, който не иска да бъде свързван с Германия, където някога са били приобщени стотици хиляди евреи. Говорели са немски като роден език, чувствали са се част от германската култура.
Руският Путлер постигна същото спрямо украинците. За тях и руският език ще става все по-непоносим, както немският за евреите след Холокоста. В чужбина, впрочем, все повече руснаци се правят на украинци, за да избегнат срама да са руснаци.
На Сталин, реабилитирания от путлеристкия режим масов убиец на руснаци, украинци и прочее народи, населяващи съветската империя, се приписват какви ли не умозаключения, отличаващи се с особен цинизъм. Сред тях е и “няма човек, няма проблем” ( или пък “сечеш гората, хвърчат трески”, във връзка с посичането на милиони жертви на неговите репресии).
Путлер го надмина в едно отношение. Не си играе на дребно. Отрича съществуването на цял народ, като украинския.
Да видим какво са казали за Украйна класиците на съветския терор, върху който изграждат толкова скъпата на сърцето на Путлер, непрежалима за него съветска империя.
“ Щеше да бъде точно толкова смешно и нежелателно да не се признава законността на войните на угнетените народи против техните насилници, които биха могли да се разразят днес, например въстание на ирландците срещу Англия или въстание на Мароко против Франция, на Украйна против Русия и т.н.
Нашата партия не се бои да заяви публично, че ще прояви съчувствие спрямо война или въстание, което Ирландия би могла да започне срещу Англия, Мароко, Алжир и Тунис срещу Франция, Триполи срещу Италия, Украйна, Персия, Китай против Русия”.
«Было бы точно так же смешным нежелание признавать законность войн угнетенных народов против их угнетателей, которые могли бы разразиться в настоящее время, например, восстания ирландцев против Англии, или восстания Марокко против Франции, Украины против России и т. д. …»
«Наша партия не боится заявить публично, что она встретит сочувствием войны или восстания, которые Ирландия могла бы начать против Англии, Марокко, Алжир, Тунис — против Франции, Триполи — против Италии, Украина, Персия, Китай — против России и т. д.»
В. И. Ленин, «Открытое письмо Борису Суварину», ПСС т. 30
Още по-категоричен е Сталин по отношение на украинската нация ( която ще се опита да затрие с изкуствено предизвикан чрез глад геноцид малко по – късно от позицията на едноличен диктатор). На Х конгрес на Руската комунистическа партия ( болшевики) през 1921 г. той заявява в своята реч:
“До неотдавна се твърдеше, че украинската република и украинската националност са измислица на немците. Но стана ясно, че украинската националност съществува и развитието на нейната култура е задължение на комунистите. Не може да се върви срещу историята. Ясно е, че ако в украинските градове до днес преобладават руските елементи, то с течение на времето тези градове неизбежно ще се украинизират”.
«…Недавно еще говорилось, что украинская республика и украинская национальность – выдумка немцев. Между тем ясно, что украинская национальность существует, и развитие ее культуры составляет обязанность коммунистов. Нельзя идти против истории. Ясно, что если в городах Украины до сих пор еще преобладают русские элементы, то с течением времени эти города будут неизбежно украинизированы».
ПСС И.В. Сталина, т. 5
За онази публика, която би повторила папагалски тезата на Путин, че Украйна е творение на Ленин, т.е. не е съществувала преди, ето какво мисли по въпроса самият Пушкин близо 200 години преди Путлер.
АЛЕКСАНДР ПУШКИН «ТИХА УКРАИНСКАЯ НОЧЬ…»
(из поэмы «Полтава») 1828 г.
Тиха украинская ночь.
Прозрачно небо. Звёзды блещут.
Своей дремоты превозмочь
Не хочет воздух. Чуть трепещут
Сребристых тополей листы.
Луна спокойно с высоты
Над Белой Церковью сияет
И пышных гетманов сады
И старый замок озаряет.
И тихо, тихо всё кругом;
Но в замке шёпот и смятенье.
В одной из башен, под окном,
В глубоком, тяжком размышленьи,
Окован, Кочубей сидит
И мрачно на небо глядит.
Ленин, Сталин и Пушкин срещу Путин – Иво Инджев / Ivo Indzhev



