Кремъл дава заден, но таи задни мисли за измъкване от тресавището на своя украински “заден двор”

Руската върхушка все по-рязко променя войнствената си реторика спрямо Украйна и НАТО. След декларацията на външния министър Лавров на пресконференцията му преди два дни в Москва, на която някак между другото съобщи важната новина, че Русия няма да напада Украйна, с подобно уверение за вътрешна и външна употреба се включи в новата линия на Кремъл и председателят на Държавната Дума Вячеслав Володин.

В изявлението на Володин, цитирано от ТАСС, вече има ескалация на внезапно бликналото руско миролюбие. “Русия никога няма да воюва с Украйна”, увери той.  Никога!

Само дето не нарече Украйна “братска” в съветски стил. Освен това, в разрез с изказванията на ядрени ентусиасти в Русия от екрана на руските телевизии ( като пропагандиста Соловьов, или като шовиниста Жириновски), Володин констатира, че никой няма нужда от ядрена война. Макар това банално признаване на добре известната истина да се родее с шегичката, че винаги е по-добре да си млад, здрав и богат, отколкото стар, болен и беден, все пак напомнянето от такъв характер най-малкото охлажда страстите на параноиците, включително у нас, които плашат с трета ( ядрена) световна война. Ако не бъде угодено на Путин, разбира се.  

Трудно е да си представим, че Путин ще подвие опашка без да извърти нещата така, че да изглеждат като някаква форма на победа. Няма съмнение, че в Кремъл планират “нещо”, което да не бъде точно война, но и да не изглежда като позорно отстъпление. Не знам какво ще измислят. На на престъпния ум това му е работата – да крои планове как да измами системата ( на международната сигурност в случая), за да си постигне целите.

Предупреждението на президента Байдън, че Путин има планове да използва струпаните по украинската граница войски през февруари най-вероятно е резултат от информация, с каквато разполага. Нека не гадаем. Никой не разгада вероятността от руското нахлуване в Крим през март 2014 година в условията на пълен срив на украинската държавност. Така че и сега е трудно да се предвиди какво става в “загадъчната руска душа” на Путин.

Дали пък внезапните изявления на Лавров  и Володин не са част от поредната хитрина, която цели да приспи бдителността на врага, т.е. на целия свят с изключение на режимите в Беларус, Венецуела и още няколко техни подобия?

  Да, всичко е възможно, но е невъзможно Русия да си върне Украйна като своя колония. В Кремъл едва ли си правят илюзии, че дори и да победят военно своя съсед, цената ще бъде твърде висока не само в материални измерения, но и като стимулиране на нов разпад на т.н. Руския свят. Знаят, че нямат шанс да задържат плячката, а афганистанската съветска авантюра ще им се види романтична разходка в сравнение с една партизанска война в Украйна.  

На този етап от руското отстъпление от заплахите се очертава поредната аналогия със съветското поведение от времето на студената война: за всичко са виновни американците. Вкл. за руските заплашителни маневри край Украинската граница. Това, колкото и да изглежда като брътвеж на някой невеж, е тезата на Лавров, която той разви вчера. От една страна той повтори, че Русия няма да воюва с Украйна, но добави, че именно Вашингтон иска да сблъска Русия и Украйна.

Ако не познаваше фактите човек може да остане с впечатление, че Украйна е нахлула с войски на руска територия, анексирала е част от нея, превърнала е този анклав в натъпкан с оръжия плацдарм, подстрекала е сепаратистки бунт на украинско малцинство на руска земя, а за финал заплашва пак на нахлуе в миролюбивата Русия.  И зад всичко това, стои някакъв пъклен интерес на далечна Америка.

Горното е толкова достоверно, колкото и твърдението за съветско-руското миролюбие. Познаваме го и от собствения се опит на съветска колония, където преданият на Москва режим размахваше лозунга “Без СССР няма мир”. После СССР отиде в небитието, но Русия продължи “миролюбивата” традиция на империята.