Краят на Червената армия (част първа)
Николай Флоров
КРАСНАЯ АРМИЯ ВСЕХ СИЛЬНЕЙ
Ако нещо в заглавието ви напомня на “Deutschland, Deutschland, uber ales”, то си има защо. Така се нарича песента, известна още и като «Марш на Червената армия», написана и композирана в 1920 от двама руски евреи, Самуил Покрас и Павел Горинщайн, тоест по време на гражданската война. Оригиналният текст преди многобройните поправки има следното съдържание:
Белая армия, черный Барон
Снова готовят нам царский трон,
но от тайги до Британских морей
Красная армия всех сильней.
Припев:
Так пусть же Красная
Сжимает властно
Свой штык мазолистой рукой,
С отрядом флотских
Товарищ Троцкий
Нас поведет
На смертный бой!
Мы раздуваем пожар мировой,
Церкви и тюрмы сравняем с землей.
Ведь от тайги до британских морей
Красная армия всех сильней!
Бедный китаец, несчастный индус
Смотрят с надеждой на наш союз,
Вед от тайги до британских морей
Красная армия всех сильней!
Ако има руски революционер, сравним с Фюрера, то това е товарищ Троцкий. Тук аз имам предвид пламенните му речи и особено жестикулациите. Той е реализатора на революционния преврат в 1917-та, той е и организатора на Червената армия, безкомпромисен и безпощаден (виж възстанието в Кронщад). Българските комуняги крият старателно огромната му роля в революцията, когато той е бил наравно с Ленин. Освен че е евреин, Сталин го е ненавиждал и заради огромната опозиция, която е организирал сред старите болшевики и генерали. Всички те изчезват скоропостижно в лапите на сталинското ЧК-НКВД, а товарищ Троцкий в специално охраняван влак, в който той е бил единствения пътник, в 1929-та е изпратен в Турция, където отсяда на остров Принципи, последван от цялото си домочадие и огромна турска охрана.
Естествено, «в крак с времето», в марша на Червената армия са направени нужните поправки и вместо припева с товарищ Троцкий, се появява нова редакция:
Так пусть же Красная
Сжимает властно
Свой штык мазолистой рукой,
И все должны мы
Неудержимо
Идти в последний смертный бой!
Междувременно композитора Самуил Покрас, като будно и съобразително еврейче, заминава за Германия, а от там за доминирания от европейски евреи Холивуд, където работи кротко във филмовата индустрия. Затова и за десетки години никой не смее да произнесе публично имената на създателите на марша.
Товарищ Троцкий продължава да е немирен: той пише книги и организира световния пролетариат за неговата «перманентна революция», поддържа активна връзка и дирижира редеещата руска опозиция на Сталин. Мангизи не му липсват никога, както за целия му семеен кръг, така и за огромната му охрана – за това се грижи масата леви симпатизанти, по думите на Ленин «полезни идиоти», завладяни от идеите му както немците от Фюрера. През цялото време праща молби за виза, и то къде? Ами в същите омразни буржоазни Англия, Франция, Белгия и навсякъде другаде, където е очаквал да вдигне пролетариата на борба.
Отказват му учтиво или му дават временни визи. И как не – славата му навсякъде е сравнима само с тази на Бин Ладен. Накрая му намират място в Мексико.
Сталинската дълга ръка обаче го настига и в 1941 един чекист му забива брадвичка в главата изотзад. Представете си какъв революционен череп е имал товарищ Троцкий, който с цепната глава продължава да живее още два дена и умира в болницата! Така като куче, по сталински, умира създателя на Червената армия.
Но идват нови времена! В 2001, пак «в крак с времето», маршът е отново редактиран, като вместо
«церкви и тюрмы сравняем с землей»
вече се пее «банки и тюрмы сравняем с землей».
Така е по-безобидно. Църквите, както знаем, днес се възстановяват и нови се строят да отворят малко място и за бога, а банките, както знаем, никнат като гъби и отдавна са заместили бога.
Другият известен марш на Червената армия е под заглавие «Несокрушимая и легендарная», композиран от Александър Александров в 1943 година. Същият, на който с наквасени очи ръкопляскат противотанковите мутри на БКП в предсмъртна носталгия пред Хор Красной Армии имени Александрова. Ето ви и две стихчета от него:
Ленинград мы в боях отстояли,
Отстояли родной Сталинград.
Нас ведет в наступление Сталин,
Наши танки фашисты громят.
Победит наша сила – известно,
гений Сталина в бой нас ведет.
Наша армия в битвах бессмертна,
Как безсмертен Советский Народ!
Но, както вече знаем, за да е «в крак с времето» и тоя марш бива отредактиран и тия две стихчета изчезват от оригинала – по обясними причини. Но за да имате по-точна представа, читателю, каква музика са слушали съветските люде в петдесетте години на миналия век, ще ви цитирам само заглавията на песните от колекцията «Песни о Ленине и Сталине», публикувана от издателство «Млада Гвардия» в 1952:
Святое ленинское знамя,
Ленинская,
Песня о Ленине,
У кремлевской стены,
Все дороги ведут к коммунизму,
Величальная И.В.Сталину,
Колхозная здравица Сталину,
Кантата о Сталине,
Великому Сталину слава!
Славься, первый полководец!
Нас Воля Сталина вела,
Песня о Сталине,
Сталин родной,
Казачья дума о Сталине,
К коммунизм великий Сталин нас ведет,
Сталину слава!,
Слово о великом вожде,
Песня московских детей о Сталине.
И понеже последната песничка е за московските деца към Сталин, не би било честно ако не видим какво пеят германските деца за Хитлер:
ADOLF HITLER – SCHONE BLUME! (Адолф Хитлер – красиво цвете!)
Нашият Хитлер е нашият вожд,
Адолф Хитлер е нашето знаме, нашия герой.
Той е най-благородния човек в целия свят.
За Хитлер ние живеем, за Хитлер ще умрем!
Нашият Хитлер е нашия вожд –
Вожд на този прекрасен нов свят!
Колкото до «Красная армия всех сильней» и “Deutschland, Deutschland uber ales” , аз мисля, че трябва да бъде организиран конкурс по надпяване с хорове от двете страни, без значение дали текстовете са редактирани или не, тоест без значение дали са в крак с времето или не. Така е по-кеф.
