Край нова руска ядрена база у нас ще има епитафия: „От бившия български народ с благодарност за пищното колективно погребение“
Крайно време е спорът около погребването и ексхумацията на АЕЦ край острова със зловещата слава на масов гроб на жертвите на съветския строй в България да се пренесе на терена на геополитиката.
Ясно е, че “тарикатите”, които искат да услужат на руските началници и корупционери (открийте разликите между едните и другите), ще увъртат с рециклирани “икономически” аргументи и кръжат около кацата с рубли с надежда да продължат да ги черпят. За целта вадят от девет кладенеца мътна вода и я представят за чиста и ненапита – сякаш няма предистория на замърсяването на този бездънен кладенец на корупцията у нас.
За съжаление трябва да призная (безадресно, не ми се иска да споменавам имена на хора, които смятам за съратници и съмишленици по тази и други теми), че дори в комитета против АЕЦ “Белене”, който беше допуснат като страна в обществения спор преди наложения от съглашателя Борисов референдум за ядрената централа от 27 януари 2013 г. се чуваха гласове от рода на “дайте да не акцентираме върху руския характер на централата”.
Намекът беше, че по-ефективно е да оборваме опонентите с икономически аргументи, но подтекстът всъщност беше да не дразним излишно русофилите – ако има начин да ги убедим по друг начин, а не с факта, че Русия се домогва до ново, още по-голямо привързване на България към своето туловище.
Честната позиция е да се изправим и да заявим: не желаем да изграждаме нова, още по-голяма и дългосрочна руска ядрена база за влияние в България. Дори и да ни я подарят не им искаме данайските дарове, които водят след себе си нови десетилетия на обвързаности с държавата, която вече веднъж съветизира България до пълното й обезличаване, към което се стреми и нейният приемник Русия- ако позволим да се случи.
Няма друг символ на безцеремонното разиграване на руската карта в България, който да блести повече с отразената светлина на московските прожектори, от проекта за нова руска ядрена база АЕЦ в Белене. Имаме една от съветско време в Козлодуй, но на Русия това й е малко в толкова дащна държава.
Съответно Москва иска да си осъвремени и да удвои влиянието си на благодатната българска корупционна площадка с още една подобна, с руска ядрена база. Тази трансформация е замислена точно като операцията с преминаването на съветското влияние в руско чрез смяната на 9 септември с 3 март, наложени като български национални празници по съветско-руски причини.
Онези, които казват, че АЕЦ край Белене има нещо с икономиката, трябва да си припомнят, че проектът беше погребан за първи път от правителството на Андрей Луканов, когато съветската икономика се срина и лъсна на дъното й невъзможността за износ на съветско влияние в България под фопрмата на нов ядрен обект.
Аргументацията в полза на закриването на идеята се основаваше на заключение на 12 доклада от съветско-руска страна, които обявяваха строежа на нова ядрена централа край Белене за абсолютно нерентабилен и невъзможен (и опасен по подразбиране след неотдавнашната ядрена катастрофа в Чернобил).
После на власт в Русия дойде възродителят на имперските амбиции Путин и преродената съветска пета колона в България, посърнала в годините на руския колапс, получи конска (троянска) доза ядреналин като на (хибридна) война със заповедта по гарнизона: “Москва е зад вас, нито крачка назад”.
И вие ми казвате, че става дума за български проект, който “само” използва руска експертиза, а не за геостратегически опит за окопаване на руското вляние в България, региона и Европа, зависещ изцяло от “здравето” на руския имперски шовинизъм?
Не беше случайно, че руската ядрена идея България да бъде впримчена в руската ядрена орбита още повече беше възродена именно от Симеон Сакскобургготски, доведен в България като наказание за предишното българско управление, попречило българското въздушно пространство да бъде използвано от Русия при опита за провал на мисията на НАТО в Косово през юни 1999 г.
Още по-симптоматично беше впрягането на проруския троянски президент Първанов в тази ядрена колесница. Според конституцията на България на българския президент не му е работа нито да инициира, нито да финализира преговори от икономическо естество. Именно той обаче беше превърнат в трансмисия на руската енегийна експанзия у нас – сякаш на Русия й стигаше, че и без това си беше монополист в ядрената енергетика чрез захранването й с уран, както и в енегетиката изобщо чрез доставките на газ и петрол.
Превърнаха Първанов в главен търговски агент на руската енергийна експанзия и го въоръжиха с опорната точна, според която ставало дума за българския интерес – като по Оруел, нещо като “руският интерес е български и обратното”.
В един момент обаче на неговия приятел Борисов му стана по-важно да сложи на кантара еврофондовете, които крепят усещането за успех на неговото управление в България. Така везните в (про)европейска по неизбежност България се наклониха до прословутото прекратяване на руския ядрен проект АЕЦ в Белене на 28 март 2012 г., защото:
“Защото при цена около 6 милиарда евро с кредитния ресурс, който ни се предлага – между 10 и 12% лихва, за 6 години строеж тази централа отива някъде от порядъка на 10 милиарда евро или приблизително 20 милиарда лева. Ние нямаме възможност да я платим, а и да задължим държавата поколения наред да плащат тези пари – няма как да стане. В същото време целият ядрен риск, ако нещо се случи там, на този земетръсен разлом, остава за сметка на България”, аргументира решението премиерът Борисов, цитиран от “Фокус”. http://dnes.dir.bg/news/aetz-belene-golemi-energijni-proekti-10840507
На следващия ден премиерът Борисов нарече в Народното събраниe АЕЦ “Белене“ “една лъжа” и “балкански трик”: АЕЦ „Белене” е една лъжа и балкански трик. Този трик не минава никъде, затова не може да се намери стратегически инвеститор, заяви премиерът Бойко Борисов от парламентарната трибуна на дебатите по проекторешението за спиране на АЕЦ “Белене”
С това решение Борисов обича да се отбранява, когато изобщо бъде “нападан” за сервилното му поведение спрямо Москва. Сега обаче е решил наново да разрови закопаната в “гьола” край Белене дружба и глашатаите на тази руска стратегическа задача подготвят реинкарнацията с приказки за заровените там пари – сякаш аз и вие сме ги заровили, а не престъпниците, налагащи тук руската политика на бетониране на съветското влияние и превръщането му в руско с нови средства (средствата, или жертвите, ако щете, никога не са били проблем за евразийската империя в преследването на манията й за величие – както се отбелязва с тъжна самоирония в песента по текст на Окуджава във филма “Белоруската гара” – “мы за ценой не постоим”, т.е. цената за нас няма значение).
Икономистите многократно са оборили смисъла от съществуването на АЕЦ край Белене. Но не икономистите, а лобистите на руското стратегическо проникване и откровените корупционери (открийте отново разликите между едните и другите) правят в момента изкуствено дишане на най-големия труп в икономиката, завещан ни по линия на съветизацията на България.
Трябвало само да се обърнем към …Росатом, каза открояващата се все повече като говорителка по темата за съживяването на уж погребания от нейния началник Борисов проект министър Теменужка Петкова.
“Само” Росатом ли трябва да повикаме на помощ? Няма проблем. Росатом веднага откликна. Преди ни препоръчваше да взимаме пример от Китай, по-късно Турция излезе на мода като образец за подражание, а сега вече ни тикат в очите Унгария като пример за добро сътрудничество с Русия в ядрената енергетиката.
Само че нито Китай, нито Турция, нито Унгария могат да бъдат заподозрени в традиционно боледуване от русофилство, докато в България осъществяването на втора ядрена база на Русия в България би ознававало да си сложим надгробен паметник върху новопридобитата европейска същност на България с епитафията:
“От бившия български народ с благодарност за пищното колективно погребение”.
http://ivo.bg/2017/11/21/%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%...
