Кой плаща глобите на забулените с бурка в Европа?

Юлиана Недева-Вегенер
Париж
Kafene.net 

Проблемите, които поставя политизираният Ислям във Франция, са неизбежна тема в предизборната президентска кампания, в която кандидатите излагат своите програми и възгледи. Включително, че Ислямът е несъвместим с ценностите на лаицистична Франция.

Както десницата, така и левицата предлагат понякога такива драстични мерки, които надхвърлят дори екстремизма на Марин льо Пен и нейния антураж от Националния Фронт. 

Лишаването от френско гражданство на джихадистите, което президентът Оланд обеща,  пропадна в парламента. Забраната на ислямистката бурка и на интегралния воал на публични места, не се спазва, въпреки глобите, а забраната на така наречените „буркини” по средиземноморските плажове, предизвика през лятото конфронтацията на местните кметове със съдебните решения,  отменящи тяхната забраната.
 
Бившият президент Саркози, който води кампания отново да се кандидатира, определя скандала с буркините като „ислямска политическа провокация” и гарантира подкрепата си за кметските разпореждания със закон.
 
Естествено е, особено след кървавите атентати в Париж и Ница, вътрешната сигурност във Франция и борбата срещу тероризма на радикализираните ислямисти, белязани с фишовете „S”,  да  е ключов пункт в програмата на кандидатите за президентска номинация.
 
Но в дискусията за френската идентичност, за интеграция и асимилация или  докъде може да се стигне, без да се нарушават човешките права, религиозните свободи и демократичната френска конституция, става ясно, че Франция затяга мерките срещу нелегалните мигранти и срещу радикализираните собствени граждани. 

Повечето кандидати за президентска номинация от Десницата и Центъра,  искат пълна забрана на салафизма и салафистите.
 
Бившият премиер Ален Жюпе и настоящ кмет на Бордо – засега фаворит в сондажите за следващия президент на Франция, се обявява против комунитаризма във Франция. Той  иска да забрани в университетите, като видимо нарушение на равноправието между мъже и жени, всички разновидности на забраждането на мюсюлманките – една явна демонстрация на религиозна и комунитарна принадлежност. Ство
 
Досега забраната на обществени места е само за бурката и за интегралния воал, които закриват напълно лицето и тялото на жената. В цяла Франция има не повече от 2 000 мюсюлманки, които носят бурка и, ако се появят така на обществени места, глобата е 150 евро за жената, но до 15 000 евро за този, който насила я е принудил. 

Само че от април 2010 година насам, откакто този оспорван закон, гласуван при управлението на Саркози е в сила, младите мюсюлмани се противопоставят и не го спазват.
 
И в медиите се появява снимката на един саморекламиращ се техен „благодетел” и защитник, който щедро плаща глобите на жените с бурка, вместо тях. Кой е той?

Това е алжирският бизнесмен Рашид Неказ, платил вече 1169 глоби във Франция, което е две трети от всичките наложени досега по закон.
 
Но Рашид Неказ действа с европейски замах, и казва, че досега е платил също 270 глоби в Белгия, 2 в Холандия, една в Швейцария и визира вече България, където гласуваният закон за забрана на бурките, може би ще му даде също поле за изява. 

„Всеки път, когато една страна забранява бурките в публичното пространство, аз съм насреща!” – заплашва 44-годишният милионер, заложил богатството  си за тази кауза.
 
Роден във Франция, в алжирско семейство с 12 деца на неграмотни родители кабили, той прави състояние през 90-те години,  като млад предприемач от предградията, с информатика и недвижимости. 

Първоначално е сочен като „модел за интеграция”, но впоследствие не успява в политическата кариера, където има дори президентски амбиции, жалва се като дискриминиран и настъпва пълен обрат. Отказва се публично от френското си гражданство. 

Сега е считан по-скоро за умел провокатор, отколкото за убеден ислямист, но той се защитава, че е само застъпник за човешките права:

„Франция забрани бурката,  утре може да забранят всякакво мюсюлманско облекло, а после – може би джамиите? Дори да бъде забранен Ислямът в Конституцията, това няма да ме шокира – казва Неказ – но Франция няма вече да е страната на демокрацията и човешките права.”