Кой кой е в аферата с джиповете на МВР? Легенди и действителност. Част втора.

ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ на „Литекс-Комерс“ ще откриете в моя основен труд „Записки по българските реформи – анализ на един неуспешен преход“, София, 1996

Всъщност „Тексим“ стартира през 1960 г. със значителна доставка на оръжие за алжирските бунтовници, за да се развие по-късно и да добие славата на „държава в държавата“. Смесеното дружество е регистрирано с 50% българско участие и с наш представител Георги Найденов – Гето – бивш партизанин и служител на Разузнаването на ДС. Наскоро след това, в Лихтенщайн е регистрирана и дъщерната офшорна фирма на 1-во ГУ на ДС, по-късно на Научно-техническото разузнаване, „Имекстраком“. От 1961 до 1965 г. през двете организации се откриват на запад още 7 фирми. За това разказва тогавашният заместник-министър председател Живко Живков. По време на войната в Алжир, 1-во главно управление на българската Държавна сигурност получава задача от ГРУ и от КГБ да снабди алжирските бунтовници с оръжие и с боеприпаси. Нашите „чекисти“ товарят 10 000-тонния кораб – „България“ с оръжие и през Мароко го внасят в Алжир. („Героичният“ епизод е показан в една от сериите на филма „На всеки километър“ с главен изпълнител Стефан Данаилов.) Така, за целите и нуждите на „Световната революция“, е учредено предприятието „Тексим“. За него бившият шеф на КДС и МВР, генерал Ангел Солаков, разказва: „След освобождението на Алжир „Тексим“ продължи съществуването си като свободна стопанска и търговска организация за износ и внос, реекспорт, техническа помощ и валутни сделки.“ Дълги години преди „Перестройката“ на Горбачов партийната и милиционерска номенклатура на България получи ПРИВИЛЕГИЯТА ДА ПЕЧЕЛИ И ДА ТРАНСФОРМИРА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ В ПАРТИЙНА, ГРУПОВА И ЧАСТНА. Според Солаков, ортодоксалните комунисти в Москва, начело с Леонид Брежнев, решили да закрият „Тексим“ като извор на „капиталистическа зараза“ и на западна „идеологическа диверсия“. Така, още в края на 60-те години на XX век помежду си се сблъскват двете крила на комунистическата партия – ортодоксалните комунисти и „либералните комунисти“. Като изкупителна жертва е принесен талантливият организатор и ръководител на „Тексим“ и произлязлата от него икономическа групировка „Български търговски флот“ (БТФ) и други – Георги Найденов. Срещу него е скалъпен процес и фактически, по поръчение на Москва, през 1970 г., заедно с още 9 сътрудници, го изпращат в затвора за 20 години от които изтърпява 5 години и 4 месеца. (Бай Георги Найденов излезе от затвора и за компенсация либералните комунисти след 1990 г. му дадоха да управлява част от капиталите в банка „Тексим“, които той през 1970-та доброволно беше предал на държавата. Когато прочел тази моя публикация, той ми изпрати по куриер следното предупреждение: „Тошо Пейков, много да внимаваш, защото за такава, разкрита от теб информация, в нашите среди убиват!“ – послушах го и оцелях.)

Но сътвореното от Георги Найденов-Тексима след вкарването му в затвора не погива. Активите на „Тексим“ и БТФ са 136 милиона лева и близо 12 милиона долара. Те се оказват „маята“ за бъдещи финансови структури на „либерализиралата се“ номенклатура. Парите се завъртат в западни банки и в тъмна търговия. И докато самоотверженият Г. Найденов гние в Пазарджишкия затвор, фирмата „Имекстраком“, регистрирана във Вадуц – Лихтенщайн, прави пълната си метаморфоза.

Шефът на КДС Ангел Солаков, явно привързан към „идеите“ на „либералите“, е свален от поста и заменен с ортодоксалния комунист Григор Шопов. Но в МВР остава заместникът му генерал Мирчо Спасов, който има чисто комерсиални интереси в „Тексим“. Групировката подарява на М. Спасов лека кола „Мерцедес“, строи му вила и го обзавежда. Синът му Румен Спасов е в структурите на „Тексим“. Но органите го разобличават и семейство Спасови преминава на „ортодоксални“ позиции. После Тодор Живков и Григор Шопов изпращат в Бейрут своя доверен човек Янко Янев, който след 1981 г. е натрупал банкерски опит като първи заместник-председател на скандалната по-късно „Минералбанк“. С парите и връзките на „Тексим“, в света на арабските терористи, Я. Янев оглавява „Ли-Текс банк“ (Ливанска-Тексим банка) – Бейрут, дъщерна банка на Българска външнотърговска банка („Булбанк“) и на „Тексим“. Така „ортодоксите“ слагат ръка върху парите и връзките на „Тексим“ и на нейната фирма за търговия със специална продукция – оръжие и наркотици - „Ли-Текс трейд“. А Григор Шопов и КДС завъртат от идеологически подбуди оръжеен бизнес с терористите от „Червените бригади“ на Антонио Севаста, Карлос-Чакала и Бекир Челенк.

В същото време „либералите“ действат в Западна Европа. През 1984 г. във Виена, с капитал 500 000 шилинга, е регистрирано „Дару Търговско ООД“, което по-късно стана собственик на Металургичния комбинат Кремиковци. В „Дару“ дял има акционерното дружество „Тампела Трейдинг“ с офиси в Москва (?), София и Виена. Собственост е на българина Атанас Тилев и се занимава с... реекспорт на метали и съоръжения за металургията – любима дейност на Огнян Дойнов и на неговия бъдещ шеф Роберт Максуел (вж. Приложение №2 в „Записките“).

След 1989 г. на власт в България идват „либералните“ комунисти в БКП. В търсене на външни кредити министър-председателят Луканов се обръща за помощ към Москва. Сам притиснат от катастрофата, Горбачов му отказва преки валутни кредити, но за компенсация му изпраща свързания със СССР и КГБ английски финансов магнат Робърт Максуел… В началото на 1990 г. органите изтеглят Янко Янев от Бейрут в София. На 19 февруари 1990 г., с постановление №15 на Лукановия кабинет „за насърчаване на индивидуалната и частна инициатива в селското стопанство“, е учредена Банката за земеделски кредит (БЗК). Уставният й капитал е 75 милиона лева. Учредители на банката са изключително само държавни и „кооперативни“ структури (вж. Приложение №19): ДЗИ – 25 милиона лева; ДСК – 25 милиона лева; ЦКС – 15 милиона лева; Стопанска банка – 10 милиона лева; Всичко: – 75 милиона лева.

Ето, какво отговаря на мое питане в парламента управителят на БНБ Тодор Вълчев: „БЗК още от самото начало е създадена със значително частно и чуждестранно участие, включително това на Максуел и на негови дъщерни предприятия.“ При сравнение с информацията, която получих от шефа на банковия надзор Камен Тошков, това е просто една лъжа, защото имената на учредителите, които ви съобщих преди това, са изпратени до мен в подписана от Тошков докладна записка.

В същото време „либералите“ възстановиха икономическата група „Тексим“. Като закъснял реванш за репресиите срещу него, Георги Найденов оглави банка „Тексим“. А микренският борец Гриша Ганчев, на равна нога с елитните разузнавачи Атанас Тилев и Георги Найденов – беше сложен от Партията начело на „Литек-Комерс“.

 

Фейсбук