В дните преди парламентарния вот расте броят на провокациите срещу обществения ред. Поредица от събития, несвързани наглед помежду си, засилват усещането за несигурност и страх в страната. Има данни за организирана кампания с цел предизборно покачване на напрежението, твърдят източници от службите. Иначе казано – някой умишлено клати държавата, за да се домогне до властта.
Да проследим хронологията на „подозрителните“ събития от последните седмици.
На 9 март група партийно организирани пенсионери излязоха на протест пред президентството с искане за по-високи пенсии. Защо там? Не е ясно, при положение, че президентът пенсии не дава. Конкретен повод за недоволство също липсваше. Но важното бе да се скандира „Не на геноцида“ пред „Дондуков“ 2, за да се внуши, че президентът е отговорен за окаяната съдба на народа.
Оттогава организирани групи за натиск клечат почти ежедневно пред сградата на президентството. Едни искат мерки за ограничаване на жертвите по пътищата (любима тема на ГЕРБ), други са срещу незаконните шофьорски книжки, трети изобразяват противници на СЕТА, колкото да генерират шум в системата, четвърти си търсят забавените заплати, пети – просто веят трибагреника и размахват плакат с фундаменталния въпрос: „Защо сме толкова прости?“. Това е, да го наречем, „социалното крило“ на провокаторите.
Организатор на пенсионерския протест пред президентството е близкият до десницата Граждански съюз Нетърпимост.
Има обаче и „криминално“. На 16 март четири коли пламват край НДК. Зрелището, съвсем разбираемо, вдига градуса на обществената тревога. Според разследващи става дума за умишлени действия, други говорят направо за саботаж.
Два дни по-късно неизвестни вандализират автобус на протурската партия ДОСТ в центъра на Разград. Инцидентът се разиграва на фона на крайно напрегнатите ни отношения с Турция заради агресивната й намеса в изборите у нас. И съдържа взривоопасен потенциал, застрашаващ националната сигурност.
Масло в огъня налива и все по-арогантното поведение на въпросната партия с нейните провокативни предизборни клипове, в които се съдържат призиви за реванш на Възродителния процес, а турски чиновници са впрегнати в ролята на политически агитатори.
За екзактния иначе и високонаративен Местан е пределно ясно, че филмчетата ще взривят обществото, че са недопустими по закон и представляват заплаха за етническия мир в страната. Арогантността, с която се върши всичко това, не оставя никакво съмнение, че става дума за чиста проба изборна провокация.
За финал на жълтите павета изскочиха разни очилати „реформатори“, които довчера съглашенстваха с хората на Местан, но сега придирят защо не се прави нищо срещу турската намеса в изборите. Същите тия претенциозни позьори утре на драго сърце биха се прегърнали с ДОСТ в името на евроатлантизма, но сега е важно да се бунят масите. И тук стигаме до най-важния въпрос. Каква е целта на целия този ажиотаж?
Кой има интерес да пали чергата на държавата?
