Корупцията властва сред кандидатите за членство в ЕС от Западните Балкани
от Alice Taylor | EURACTIV.com с exit.al | translated by Антония Коцева
Тежкото положение на страните от Западните Балкани беше в центъра на вниманието на неотдавнашната среща на върха ЕС-Западни Балкани в Брюксел. Разгневените регионални лидери се качиха на сцената, за да сочат с пръст ЕС за липсата на единство, неизпълнените обещания и дори обвиниха блока, че не може да сложи ред в собствената си къща. [EPA-EFE/GEORGI LICOVSKI]
Страните от чакалнята на ЕС като Албания, Северна Македония, Черна гора и Сърбия като цяло не успяха да регистрират реален напредък в намаляването на корупцията и подобряването на демокрацията през последните четири години, които са основни предпоставки за присъединяване към ЕС.
Тежкото положение на страните от Западните Балкани беше в центъра на вниманието на неотдавнашната среща на върха ЕС-Западни Балкани в Брюксел. Разгневените регионални лидери се качиха на сцената, за да сочат с пръст ЕС за липсата на единство, неизпълнените обещания и дори обвиниха блока, че не може да сложи ред в собствената си къща.
Въпреки че за част от разочарованията им има оправдание, EURACTIV разгледа по-отблизо темата, за да установи колко са напреднали през последните няколко години по отношение на собственото си управление.
Резултатите далеч не са впечатляващи.
Албания кандидатства за членство през 2009 г. и стана официален кандидат през 2014 г. Оттогава тя работи, за да изпълни редица условия, които бяха определени от Комисията. Тези условия, общо 15 , бяха обявени за изпълнени от Брюксел, но независимите организации не са съвсем съгласни.
Индексът на възприемане на корупцията на „Прозрачност без граници“ е спаднал значително между 2016 и 2021 г., падайки от 39 на 35 пункта от възможни 100.
В момента той е на нива от 2014 г. и почти не се е подобрил от 2012 г., когато страната беше включена в класацията за първи път. Това показва малък напредък за едно десетилетие и конкретни въпроси, повдигани многократно през годините, включват „завладяването“ на държавата, полицейското насилие, корупцията на високо ниво и слаб контрол.
Данните на „Фрийдъм Хаус“ показват подобни резултати. Албания няма напредък през последните пет години и все още се класира като „частично свободна“ по отношение на свободите и демокрацията, с които се ползват гражданите.
Нещата стават още по-лоши, когато погледнем пейзажа на свободата на медиите, тъй като страната се е сринала с повече от 20 места в световната класация, откакто премиерът Еди Рама дойде на власт през 2013 г.
Дори Държавният департамент на САЩ е последователен в острите си критики за нарушения на правата на човека, силно корумпирана съдебна система, неуспех за потушаване на трафика на хора, отглеждането на наркотици, организираната престъпност и липсата на напредък в борбата с корупцията или прането на пари.
Картината е малко по-розова в Северна Македония, която е в списъка на чакащите за блока от около 17 години. В присъединителния ѝ път, свързан със съседна Албания, напредъкът й е по-осезаем.
Както „Фрийдъм Хаус“, така и „Репортери без граници“ отчитат напредък в страната ежегодно, макар и със странно отклонение. Медийната среда, макар и все още фрагментирана и измъчвана от политически натиск и дезинформация, се подобрява.
Демократичните свободи също се увеличават, като страната достигна най-висок резултат за всички времена от 67 от 100 точки през миналата година, въпреки че все още не е отхвърлила статута на „частично свободна“.
Въпреки че има своите проблеми, Северна Македония често превъзхожда своите съседи по отношение на търсещите убежище в Европа, организираната престъпност и разпространението на наркотици.
Черна гора, която е една от двете страни в региона, които започнаха преговори за присъединяване, също се справи по-добре от очакваното. Настоящият темп на преговори е бавен и с този темп страната може да се надява да се присъедини към блока след около 90 години. Въпреки това има напредък в някои области.
„Прозрачност без граници“ отбеляза незначително увеличение спрямо 2018 г. със само една точка през 2021 г. Въпреки това, общата картина се подобри от 2014 г., когато достигна най-ниското ниво от 42, четири пункта по-лошо от днешния резултат.
Черна гора също така се подобрява по отношение на демократичните и обществените свободи, скачайки от 65 през 2019 г. до 62 през 2020 г. и до 67 през 2021 г. Въпреки че все още се класира като частично свободна, изглежда, че напредъкът е в ход, дори в свободата на медиите, тъй като се класира на 63 място през 2021 г., спрямо 104 през предходната година.
Журналистът Йово Мартинович обаче каза, че няма реална политическа воля за борба с корупцията, а слабостта на съдебната система означава, че се прави твърде малко по отношение на отчетността.
„Черна гора не е в състояние да продължи преговорите за присъединяване с ЕС… Основният проблем е корупцията и слабо функциониращата съдебна система, която е по-лоша от тази в Албания. Тук е невъзможно да се справим с корупцията“, каза той пред EURACTIV.
Сърбия се представя най-зле в региона, дори повече от Албания. „Прозрачност без граници“ съобщи, че от 2016 г., когато е отбелязала 42 точки, е в низходяща траектория, ставайки все по-корумпирана и отбелязала едва 38 точки миналата година.
Това се допълва от намаляването на демократичните свободи след идването на власт на партията на президента Александър Вучич. Страната, която преговаря за присъединяване и наскоро отвори нова глава, падна от свободна до частично свободна през последните години, вместо да регистрира подобрение.
Държавният департамент на САЩ също не се въздържа. През последните години бяха изказани значителни критики за липсата на медийно разнообразие, завладяването на държавата, значителните нарушения на правата на човека, множеството сериозни действия на правителствена корупция и престъпленията, насочени към ЛГБТИ общността и хората с увреждания.
Много престъпления срещу тези хора, както и други членове на обществото като жените, гражданското общество и обществото като цяло, останаха ненаказани.
Косово и Босна и Херцеговина тепърва ще получат статут на кандидати, като първата тепърва ще се ползва с либерализиране на визовия режим. В сравнение със своите съседи Косово регистрира значително увеличение във всички области през последните няколко години, като често се нарежда над своите партньори, които се надяват на ЕС.
Европейската комисия признава, че трябва да се направи повече за реформите на върховенството на закона в Западните Балкани след доклад на Европейската сметна палата, който смята, че отпуснатите от ЕС 700 милиона евро не водят до ефективност.
Като цяло ситуацията с корупцията, организираната престъпност, свободата на медиите, демокрацията, правата на човека и други политически въпроси е проблем в Западните Балкани. Въпреки стотиците милиони евро, насочени към тези страни от Европейската комисия, независими организации отчитат по-скоро отстъпление, отколкото напредък.
Това води до въпроси относно ефективността на инвестираните пари, както отбелязва Европейската сметна палата, както и траекторията на техния път към ЕС.
https://euractiv.bg/section/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d...
