Kорените на злото са посадени отдавна
„Според публикуваните в „Politico“ социологически проучвания, от декември 2022-ра до юли тази година „Алтернатива за Германия“ (AfD) е увеличила подкрепата си от 14% до 21%, което я поставя на второ място като политическа сила.
AfD черпи електорална сила най-вече от източните провинции: основно Саксония и Тюрингия, но и цялата територия на бившата ГДР. И макар от Обединението да са изминали повече от три десетилетия, което е цяло едно поколение, съзряло и отраснало заедно; макар да става въпрос за една нация; и въпреки огромните инвестиции, направени в Източна Германия, които да изравнят стандарта — между бившите две германии продължава да има една огромна разлика.
И тя е, че за разлика от Федералната република, в ГДР практически не е извършена денацификация. И населението на източните провинции практически почти незабавно е преминало от нацизъм към комунизъм: от това да изпъва ръка към това да се кълне в новата, повела го към светлото бъдеще, партия.
За Източна Европа за периода 1945–1989 г. се знае крайно недостатъчно: самите ние знаем недостатъчно за самите себе си и за тази най-нова, но тъй страшна наша история. Практически няма достатъчно информация колко от нацистите са преминали към ЩАЗИ, нито пък колко от тях са се включили доброволно в източногерманските репресивни служби, нито пък колко от тях са били включени под заплаха да бъде разказано миналото им. Изобщо, няма достатъчно информация за връзките на ЩАЗИ с бившите нацисти на територията на ГДР.
Всяко действие води до определени процеси и до определени последствия. Склонен съм да мисля, че липсата на денацификация в ГДР е запазила и съхранила една благодатна почва за появата на нов тип националистически партии от типа на AfD.
2013-та е страшно особена и ключова година в историята на съвременното човечество. Убеден съм, че след години ще се връщаме все повече към нея, за да си обясним настоящето. Лично аз я определям като „последната нормална година в нашите животи“, но имам приятели, които я определят като „първата ненормална година в нашите животи“.
2013-та е краят на Арабската пролет, ескалацията на конфликта в Сирия и възхода на ДАЕШ. И ако приемем, че това са част от поводите за възникването на AfD (плюс отворената политика на Меркел към бягащите от конфликтите в Близкия изток), то поне според мен причината е в липсата на денацификация в ГДР. Или иначе казано: настъпва събитие, което активира действия и процеси, за които мнозинството си мисли, че са останали дълбоко заровени назад в миналото.
Напоследък се старая да чета по тези теми, както и да си говоря с по-умни от мен хора по тези въпроси (като Константин Павлов-Комитата). И за съжаление (а и за ужас) все повече затвърждавам мнението си, че AfD е органично създадена политическа сила, за чиято поява е имало достатъчно предпоставки.
Така, както в ГДР не е имало денацификация, така и в България нямаше лустрация.
Все повече си мисля, че липсата на лустрация, свързаните с тази липса политически и икономически процеси, развили се в страната ни през последните три, че и повече десетилетия, цялата тази съвкупност е създала предпоставки за появата на „Възраждане“. Между другото, лично аз откривам все повече паралели между AfD и „Възраждане“.
Трябва да си го кажем честно и направо. „Възраждане“ е алтернатива за всички, които се страхуват. Алтернатива за хората, които се притесняват, че не са достатъчно образовани и подготвени, за да се справят с предизвикателствата на бъдещето. За тези, които се плашат от препускашия свят и факта, че ние трябва да се състезаваме в него.
Може би тук е моментът да кажа, че липсата на лустрация позволи фактор в образованието да бъдат хора като проф. Искра Баева, благодарение на които за тоталитарния режим не се учи почти нищо. И благодарение на които ние учим за Възраждането през неговия тоталитарен прочит. Защото всичките ни национални герои достигат до нас през една тоталитарна редакция.
Именно на този прочит стъпва „Възраждане“. На спекулацията с националните ни герои, от които нито един не е бил националист — нито Левски, нито Ботев, нито Раковски. И именно този прочит и това, че знаем само словосъчетанията като „Свобода или смърт“, но нищо под тях, позволява на тази партия да бъде във възход.
Тези дни БХК повдигна (според мен, основателно) темата за забрана на партия „Възраждане“.
Забраната е половината от уравнението. Другата половина е много по-трудната: как да привлечем тези хора, които залитнаха с лекота към национализма. Да им обясняваме, че са прости и необразовани е нещо, което нито е вярно, нито е редно: мнозинството от тях просто не са имали възможности. А не са имали възможности заради липсата на лустрация, заради „историята“ на проф. Искра Баева и подобните на нея, заради всички тези, които запазиха лостовете си да модерират обществото ни.
Нека не забравяме едно много важно нещо: „Възраждане“ не са „Атака“. Те нямат за лидер алчен порочен палавник-кавгаджия, а висок, слаб, харизматичен лидер, който е МНОГО ДОБЪР В СЕЕНЕТО НА ОМРАЗА.
И още нещо да не забравяме. Че корените на злото са посадени отдавна. Което прави съвремието ни още по-трудно.
P.S. Понеже вече за всичко трябват дисклеймъри, искам да кажа, че това е изцяло лично мнение, което никого не ангажира.
