Кога ще свърши позорът за Шенген?

https://euractiv.bg/section/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d...
Пречките, пред които са изправени Румъния и България, за да влязат в Шенгенското пространство, са позор, който в крайна сметка прави Европейския съюз да изглежда разделен и непоследователен в очите на външния свят.
Вече единадесет години Европейската комисия казва, че България и Румъния са изпълнили всички условия за присъединяване към Шенгенското пространство без граници. Европейският парламент също отправи многократни призиви, а наскоро определи отношението към България и Румъния като „дискриминация“. Но присъединяването към Шенген се решава с единодушие на всички страни от блока, а винаги има една или няколко държави, които да наложат вето на решението България и Румъния да се присъединят към клуба.
В последния епизод от тази шенгенска сага Нидерландия блокира решението, което трябва да бъде гласувано през декември. Нидерландските депутати твърдят, че корупциятата и организираната престъпност в България и Румъния представлява риск за сигурността на тяхната страна и цялото Шенгенско пространство.
Може ли обаче този аргумент да се използва вечно, с пълно пренебрежение към становището на Комисията, което е положително?
Според съобщенията има вероятност Швеция да се присъедини към Нидерландия в противопоставянето на разширяването на Шенген сд България и Румъния.
Излишно е да казвам, че общественото мнение в България и Румъния е отвратено от подобно отношение. Изглежда очевидно, че ролята на институциите на ЕС е безполезна, докато отделните държави-членки се възползват от европейската сцената, за да зазиграват вътрешен театър, отклонявайки вниманието на избирателите от истинските им проблеми.
Ако се потвърди, че Швеция е против приемането на България и Румъния, това би било още по-обидно, защото и София, и Букурещ ентусиазирано подкрепиха приемането й в НАТО. Те никога не поставиха условия и това беше достойно поведение.
Когато България вдигна ветото си за започване на преговори за присъединяване на Северна Македония, тя също не постави никакви условия, свързани с Шенген, въпреки че ситуацията е подобна – Комисията дава зелена светлина, но държава членка изразява опасения.
И София, и Букурещ се въздържаха от подстрекателни изявления, като вместо това предложиха на нидерландците и на всеки, който има притеснения, да направи посещения и да провери готовността на страните на място.
Междувременно и Румъния, и особено България, която охранява най-дългия участък от границата на ЕС с Турция, ефективно охраняват външните граници на ЕС от десетилетие, въпреки че не са се възползвали от предимствата на членството в Шенген.
Хърватия, която има по-малко труден участък от общата граница на ЕС за охрана и се присъедини към ЕС след България и Румъния, изглежда готова да получи одобрение за присъединяване към Шенген.
Гражданите на България и Румъния все още трябва да преминават граничен контрол, когато летят например от София или Букурещ до Брюксел, столицата на Европа. Дори техният президент или министър-председател трябва да мине паспортен контрол.
Освен това десетки хиляди българи и румънци, които обичат да посещават Гърция за кратка или по-дълга почивка, трябва да чакат часове, за да преминат гранична проверка. Може да изглежда странно, но Гърция, която е членка на Шенген, няма сухопътна връзка с останалата част от Шенгенското пространство.
Погледнато отвън, това изглежда странно. Именно такива примери илюстрират наратива на враговете на нашия съюз, че ЕС е разделен и слаб.
През годините нидерландският парламент поставяше различни пречки срещу решения, които вървят в посока „повече Европа“, като се започне от налагане на вето върху споразумението за асоцииране ЕС-Украйна и се стигне до започване на преговори за присъединяване с Албания или каквото и да било увеличение на бюджета на ЕС.
В крайна сметка Нидерландия изоставяше тези свои позиции. Да се надяваме, че позорът за Шенген ще приключи през декември.
