Премиерът Борисов от месеци не говори с (български) журналисти, а като за журналисти, които да го преразказват безкритично.
Вчера той приложи отново любимия си номер да съобщи монологично какви пари се отпускат от правителството за борбата с китайския вирус и внуши, че този вид управленска грижа е довела до ръст на излекуваните от заболяването.
В същото време Борисов премълча за рекордната смъртност, причинена от вируса, но не сам по себе си, а в съучастие с онези, които му позволяват да размахва косата на смъртта. Починалите през деня, когато премиерът ни съобщаваше избирателно добрата част от всекидневната картина, бяха скочили от 163 на 191 за един ден. Нов български рекорд в абсолютна стойност и европейски на глава от населението.
Логично е да бъде питан защо сме рекордьори по смъртност в ЕС. Едва ли има лесен и най-вече безобиден за властта отговор. Ето защо премиерът спазва социалната дистанция от поставените от него под карантина журналисти, за да не се намери някой, който да му го зададе.
Прочистването на журналистическите редици от волнодумци тече от години, но все пак има опоснаст да е оцелял някой смелчага между тях и да развали идиличната картина на загрижените власти, които държат да се знае само, че не жалят усилия и (наши) пари да ни спасяват от невидимия враг на човечеството.
И както вече отбелязах, а и всички би трябвало да са забелязали, Борисов е намерил просто решение като за държавата на простите, която управлява от джипката си: избягва опасността от контакт с журналисти и така си гарантира доброто политическо здраве, което демонстрира в своите самохвални монолози.
А как само обичаше да го обичат!
