Какво по-българофилско има да правим нещата по западния начин?
Няма начин, ако спорите с някой от двата вида русофили да не стигнете до САЩ.
Това е голямата им болка.
Говориш за вредната роля на рубладжиите, ще чуеш колко лоши са грантаджиите (по-семплите дори казват долараджии).
Говориш за дългосрочен договор за газ с американски доставчик - ами то пак нямало диверсификация, защо да сменяме Газпром.
Говориш за остарелите съветски самолети - е, то видяхме какво стана с американските…
Говориш за руските партии у нас - ами те ПП и ДБ са американски…
И т.н.
И колко му трябва на драгия зрител или читател да клъвне.
“Абе всички са маскари” - ще заключи той.
“Един българофил няма, ей!”
Как да им обясниш, че парите и договорите от Америка не идват с куфарчета, под масата, от тайни сметки.
Или че се кандидатства за тях с някакви умения на конкурсен принцип.
Или че ако искаш да купиш нещо си има правила, процедури, институции, прозрачност и т.н. “бюрокрация”, която руските откати ”спестяват”.
Или че тези правила важат и за двете страни в сделката и при неспазване има последици (както неустойката за самолетите), а не само за едната в руските сделки.
Или че ясно заставаш с името си като реципиент, а не като четирихилядник, работещ под прикритие.
Или ако искаш работещо правосъдие и си против корупцията - не си американска партия.
А нали искаме да ставаме развита държава с правила и справедливост?
Какво по-българофилско има да правим нещата по западния начин?
