Какво очаква хранениците на Путлер след неговата ко(н)чина
Путлер изненада Запада и света с лишеното от всякаква логика нападение срещу Украйна, но не само с това. Той буквално изуми всички с глупостта си да повери на Запада огромни руски държавни финанси на съхранение. Остави ги там въпреки отдавна замислената си агресия срещу Украйна.
Путлер се доверява на Запада по лицемерен навик, характерен за руската върхушка с нейния вкус към чудния луксозен свят. Вижда тази част от него като сигурно място за съхраняване на валутни запаси, натрупани от търговията му със суровини. Арогантно е. Вярваше, че пак ще му клекнат.
Западът отвърна с друга изненада. Замрази му активи за 600 милиарда досега. Частни руски грабители на милиарди долари (от залъка на многострадалния, но пък адски търпелив руски народ) потънаха със стотици милиони – потънаха луксозните гемии на мнозина от тях, конфискувани в яхтените пристанища на Испания, Италия …
Наблюдаваме първия известен случай в историята, когато един владетел оставя депозит в лагера на врага. Нещо повече, на практика Русия, без да иска, но поради елементарната самонадеяност на своя фюрер. Плати авансово репарации на Украйна, на която влезлите във владение на авоарите на Русия западни държави помагат сега с неговите пари в мащаби, невиждани от времето на американската подкрепа за антихитлеристката коалиция през Втората световна война.
Изнесените от Русия капитали(сти) през годините на големия путлеристки грабеж от неговите приближени са вложили в имоти, в банки и във финансови инструменти за около два трилиона долара. Вероятно ще стигнат за възстановяването на Украйна. Ще останат “малко” и за още по – сериозно превъоръжаване на Украйна. Ще й помогнат за радикално, шеметно по темпове приравняване по натовските стандарти. За да не може руският ботуш отново да гази нейните плодородни земи.
Тезата за спирането на ускореното превръщане на Украйна в натовска държава е сред най-големите бумерангови парадокси на путлеристката политика. Тя обосновава агресията си срещу Украйна със зло(ко)бното намерение да я “демилитаризира”, т.е. да я обезоръжи и остави на милостта на въоръжената до зъби Русия, както веднъж успя с протокола от Будапеща от 1994 година, отнемайки ядрените оръжия на Киев.
НА СНИМКАТА: Украинският президент Леонид Кучма, руският президент Борис Елцин, британският премиер Джон Мейджър и американският Бил Клинтън подписват в Будапеща протокола, според който Украйна предава на Русия ядрения си арсенал срещу гаранция, че тя ще защитава националната й сигурност.
Москва си направи този път погрешно сметката, меко казано. Твърдо съдейства чрез агресията си срещу Украйна тя да стане най-бързо превъоръжаващата се с най-добрите оръжия държава на планетата и в кошмарно корав противник на бойното поле, какъвто никой си представяше.
Путлер и бандата му се опитват да манипулират общественото мнение в страната си с лъжата, че нахлуването в Украйна било предизвикано от необходимостта да бъде спряно разширяването на НАТО към руските граници. Иначе Украйна щяла да нападне Русия. Едва ли не всеки момент. Доказателства за въпросния мазохистичен украински нагон?
Няма такива. Щяха да ги навират в очите на зомбираните си телевизионни зрители денонощно, ако имаше поне едно. За сметка на това е факт, че украинската армия се доказа като пример за подражание на съвременното военно изкуство. За НАТО ще бъде чест да тя да стане част от Алианса.
Този път Германия и Франция няма да заговорничат задкулисно в колаборация с руския интерес това да не се случва. Въпросът е вече дали самата Украйна ще пожелае да бъде в един отбор със съмнителни (уви) съюзници, като България или ще предпочете военни съюзи с доказани приятели в нужда, като Великобритания, Полша и САЩ.
Ако има 100 процента поразена руска мишена от рикошета на руската пропагандна стрелба, това е тъкмо каузата на противопоставянето на разширяването на НАТО. Швеция и Финландия, най-вероятно в тандем (което беше немислимо преди 24 февруари тази година), са на прага на мо(ну)менталното включване в Северноатлантическия пакт. Границата на Русия с пакта ще се увеличи до броени месеци с хиляди километри.
Не, това не е пропаганда. Това са факти. Те не могат да бъдат обърнати с хастара наопаки от вълците, наметнати с овчи кожи.
Да, можем да се съгласим с обобщението, че нападащата Русия и отбраняващата се Украйна водят информационна война. Но в нея Русия се самоубива в очите на нормалните хора по света. Руски дечица биват демонстрирани във военни униформи – еманация на самата милитаризация на една нация. Украинците избират насреща образа на своите усмихнати мъничета в национални дрешки (дори не говоря за онези мъченичета, загубили живота си от руските обстрели ).
Нима украинците не можеха да облекат своите току-що проходили дребосъци във военни униформи? Можеха, но предпочитат да покажат своя патриотизъм на “фронта на детския чар” в естествения му детски вид , а не чрез налудния милитаристичен ракурс.
Или може би е някаква “пропаганда” фактът, че украинците си избират управниците, докато в Русия си имат несменяем цар?
И защо световни лидери (списъкът е вече твърде дълъг, за да изброявам), както и артистични знаменитости (Шон Пен, Джони Деп, Пинк Флойд (на снимката), Анджелина Джоли), се редят на опашка да покажат солидарност и украинска символика и -ако може- да бъдат видени на опасния терен на Украйна в близост до моралния лидер на свободния свят Зеленски, а нищо подобно не се случва покрай все по-самотния морален урод Путлер в безопасната (засега) Москва?
Никога не съм искал, но днес по-малко от всякога мога да си представя да съм на мястото на безсрамните ни рашисти. Бяха се изпокрили за известно време, но вече са в контранастъпление. Москва свири сбор у нас. Откликват – от Каракачанов, който кълне кмета на Киев Кличко с обиди колко бил нагъл да иска от нас солидарност, до руския слуга Копейкин, който псува украинските борци за независимост на “американски марионетки”.
Русия (все още) може да плаща на своята клиентела у нас. Но ще бъде интересно да наблюдаваме от трибуната на близкото бъдеще възтържествувалата справедливост, когато плащанията секнат. Вече се е случвало в не толкова далечното минало.
Провалът на СССР срина финансираните от Москва нейни трибуни, комунистическите рупори в. “Морнинг стар” в Англия, в. “Юманите” във Франция и в. “Унита” в Италия.
Това ги чака и хранениците на Путлер след неговата ко(н)чина.
