Как ще си обучим циганчетата на кючеци с наши пари

За една екскурзия и две ремонтирани стаи можем да драснем клечката на ислямизацията в един бургаски квартал

Не знаех, че сме имали такива поводи за гордост, в които едно бургаско училище- ОУ“Васил Левски“от кв. Горно Езерово е печелило немалко проекти като водеща институция и партньорска организация... Аферим! Дори и да си печелил проекти, друго си е едни двадесетина учители да отидат на командировка (екскурзия) в Лозенград, Турция и да повишат квалификация за решаване на проблемите с посещаемостта на занятията и за мотивиране на семействата за подкрепа на учениците. На какъв език ли? ! Ами на „международен“ турски език...  А освен този език има и език на жеста, на танца...  Не се учудвайте, защото срещу едни около 250 000 лева ще научим нашите циганчета ( около 90% от учениците в това училище били такива-б.а.) на турски танци- туй кючеци и т.н.,  ще ремонтираме две стаи в училището с площ 78 кв. м и ще направим от тях уъркшопи...

Ако не знаете какво е уъркшоп, попитайте зам.-кмета Йорданка Ананиева или пиар специалистката в община Бургас, Весела Йорданова те вече имат добър опит с пърформанса, с разните артинсталации и уъркшопове като включиха себе си във фестивала „Включи града“... Иначе казано накратко това са ателиета или работилници, в които нещо се прави и някои примерно се обучават в нещо.

Май Ахмед Доган беше прав едно време, когато ни поучаваше, че пътя към Европа за България минава през Босфора. Дори г-н Борисов и неговите министри проучиха съвсем наскоро възможностите... Вярно е и че Турция отдавна ни е изпреварила по развитие и турските фирми строят магистрали и метро у нас и ни подаряват пари да реставрираме банята на най-агресивния и могъщ османски султан Сюлейман І в бургаския квартал Ветрен, а след някой месец може и да ни обучат дори за теляци (просто като атракция)...

Не е лошо да имаш добри комшии, но трябва и да ги познаваш, защото зад добрите начинания понякога се крият изненадващи замисли...

Днес като че ли новите ни управници от ГЕРБ не се замислят, че една такава реставрация би подкрепила тезата за „турското присъствие“ като „златна епоха“ в петте века кърваво османско господство. Това е така не само в България, защото амбициите на турското правителство за хегемония по един или друг начин се простират и над други балкански народи.

Дали желаем да подкрепим подобна нагла и исторически несправедлива теза прикриващи се зад приказки за културен туризъм и т.н.

Петте века османско господство на Балканите и в частност за България са били „златна епоха“ за региона, която впрочем можела да се повтори – такава е гледната точка на Анкара. За балканските народи обаче това време си остава турското иго.

Когато говорим за култура и дарения е добре и ние да имаме такава. Петвековното османско господство над Балканите е епоха на систематично онеправдаване („дискриминация“, според днешната терминология) на християните. Манастири и черкви от камък на практика не можели да се строят както преди, а ремонтът им е бил възможен само с плащането на големи подкупи. Свидетелските показания на  християните пред съда са били невалидни. Част от една политика на систематични унижения спрямо християните било задължителното слизане от коня, когато се срещне мюсюлманин. Нещо, което едва ли е било прилагано спрямо негри, индианци и т.н. И това ли е била „златната епоха“ осигурена ни от османлиите наред с избитите над милиони българи? Едно културно наследство от няколко моста и една Томбул джамия за пет века и разбира се една затрупана от времето султанска баня, а защо не и някоя тоалетна да не включим с ибрик и турска керемидка, а?! Можем и музей на теляка да направим…

Умен и хитър е проф.д-р Ахмед Давутоглу-министър на външните работи на Република Турция, който пред БНТ в интервю споделя една теза, която всъщност е изказана от т.нар. „Баща на всички турци“- Кемал Ататюрк, създателят на съвременна Турция:

„Това, което можем да направим, е да положим интелектуално усилие или усилие в културен план, ако щете, което би ни позволило да споделяме културни ценности в дух на добронамереност.“

Оригиналната теза изказана от Кемал Ататюрк, касаеща териториите на север от Турция е много по-откровена и интересна и точно тя е в основата на външната политика на Република Турция:

„Тези земи са били наши и пак ще бъдат наши. Дедите ни са стигали дотам със силата на оръжието, а ние ще стигнем със силата на културата и напредъка.“

Та като се заговорихме за бащата на всички турци Мустафа Кемал Ататюрк се сетих, че всъщност партньорската организация на ОУ „Васил Левски“ е началното училище в град Лозенград (Кirklareli), което носи името „Зюбейде Ханъм“, а тя е майката на Мустафа Кемал Ататюрк.

Роден в Солун през пролетта на 1881 г., Мустафа Кемал е отгледан от земеделско семейство. Съществува хипотеза, според която майка му Зюбейде Ханъм е българо-мохамеданка. Според друга тя произлиза от земеделско семейство от Лангаза, в близост до Солун. Родителите му се оженили през 1871 г. През 1935 г. Мустафа Кемал вече начело на турската република от дванадесет години приема презимето Ататюрк - „баща на турците“.

Ето кое име носи това партньорско училище...

Едва ли трябва да се аргументирам, кой патриотичен дух ще надделее при една такава съвместна работа, този на нашите циганчета, които от десетилетия вече е модерно да се турчеят и лесно могат да бъдат мотивирани към турското или духа на онези турски учители и ученици, които се гордеят с родината си Турция, с нейните сериали заливащи българските телевизии и с онези танци, които са характерни за тях и познати като ритъм и музика чрез българската чалга.

На фона на тези размисли и факти изобщо не ми прозвуча като халюцинации за ислямизация изказването на част от общинските съветници от опозицията по време на осмото заседание на общински съвет Бургас, че тази програма за трансгранично сътрудничество България – Турция с проектно предложение „Близки проблеми и близки решения“можем да разгледаме и като метод за изучаване на кючек и като проводник на ислямизация.

Сигурно ненапразно опозиционерите гласуваха против приемането на докладната записка на зам. кмета Йорданка Ананиева да се разреши на ОУ „В. Левски“ от кв. Горно Езерово да кандидатства по Програма за трансгранично сътрудничество България-Турция с проект „Близки проблеми и близки решения“ и с партньорска организация начално училище „Зюбейде Ханъм“ от гр. Лозенград. Дали това ще са „екстрите“ включени в проекта на   общата стойност 127 000 евро?!

В рамките на този проект учениците ще се занимават и с изобразително изкуство, с приложно изкуство не само през учебната година, но и през ваканциите за 12 месеца.

Чрез детски фестивал по танцово изкуство ще се обмени опит в танците на двете държави.

Това не е лошо мероприятие, но докато за кючеците съм сигурен, че ще бъдат лесно усвоени, не съм никак сигурен, че турчетата ще заиграят право хоро.

Един общински съветник от ГЕРБ с богат педагогически опит изрече от трибуната на заседанието следните приказки: „ 80% от квартала горе, от училището са цигани, какво да играят циганите...  Елате една вечер и ги вижте, че и българите играят кючеци...  Ами лошо, хубаво играят, ами хайде елате с мен да ги спрем, да видим... Тези деца какво да играят, какво да ги учат, ами кючеци, квото е ще ги учат пак... ”

Друг известен музикален специалист от ГЕРБ  в стил на всяка манджа мерудия се изказа отново неподготвен и заяви „...омръзна ми да се правят тук чисто расистки изказвания. Тук се говори за цигани, турци...  Аз искам това училище в Комлука ( „запознатият“ с всичко общински съветник от ГЕРБ обърка дори кварталите и се наложи председателката на общинския съвет да го поправи, че училището е в кв.Горно Езерово -б.а.) да бъде приведено малко в ред... “

Това му се казва патриотично възпитание и български дух...  Тъй и тъй има едни пари да става каквото ще и да се учат на каквото и да е, дори и на кючеци? !

Десет хиляди евро щели да отидат за ремонт на 78 кв.м или две стаи в сутерена на училището...  Средно по 251 лв. за ремонт на кв.м и то само за шпакловка, боядисване и подова замазка и PVC подова настилка? ! Голяма придобивка...

Никой обаче от управляващата ГЕРБ не се замисля, че в този квартал много силно влияние има ДПС и че тези цигани не гласуват за ромските политически формации, а за ДПС и това ги отблъсва от българщината и ги води към ислямизация, лека и постепенна, но неотменима и така губим всички ние и напразно сякаш училището носи името на Левски.

Всичко това съм го видял и чул лично по време на местните избори през есента на миналата година и турчеенето и активното  гласуване за ДПС, но гербаджии нехаят за това...

Може би от ГЕРБ-Бургас нехаят и защото точно в тези СИК №119 и № 120 в кв. Горно Езерово тези цигани са гласували доминиращо за ГЕРБ с 99 гласа в СИК №119 и с 109 гласа в СИК № 120 и гербаджии си затварят очите и подценяват реална опасност.

Много въпроси буди факта, че учителите от ОУ“Васил Левски“ сами били избрали партниращото им училище от Турция и договорили и изработили програмата за трансгранично сътрудничество. Защо ли не избраха примерно гръцко или румънско, или грузинско, или македонско училище, защото те също са гранични, но нашите учители избрали турското училище, с което да обменят опит...  И това при факта, че около 90% от учениците им са български цигани сред които от началото на прехода и появата на ДПС тече процес на турцизация и ислямизация, както в Родопите, Северна България и от години в Бургаско.

Може би интернационалистите учители, както и общински съветници от ГЕРБ са забравили за гласуването за изграждане на джамия в Меден рудник, както и за изграждането на джамия в преобладаващо циганския квартал Победа, което показва измеренията на нарастващата ислямизация...

Това е главната причина за неодобрението на подобни проекти, заради които може да се налее допълнително масло в огъня на турцизацията на българските цигани в квартала.

Може ли някой да предвиди как подобни експерименти ще подействат върху подобни пагубни процеси развиващи се в България, които на фона на демографските проблеми изпитвани от страната ни, която е сред петте най-застаряващи нации в света ще ускорят нейното разграждане.

Днес български циганин, утре турчеещ се циганин и след десетилетия може би с претенции за автономия и възвращане към пределите на Турция, която находчиво и мощно преследва тази стратегия от годините на Ататюрк.

Тома Томов

Редакцията на „Под лупа“ се извинява за евентуални пропуски и грешки. Засегнатите имат право на отговор.