Как Русия бомбардира ООН

от Orhan Dragaš | translated by Антония Коцева

Организацията на обединените нации трябва или да бъде реформирана чрез приемане на нови правила, или напълно заобиколена, когато става дума за важни решения, за да не може Русия да я използва, за да продължи да се подиграва на света в нейно лице, пише Орхан Драгаш, основател и директор на Международния институт за сигурност със седалище в Белград.

Огромният самолет Илюшин-96, собственост на руското правителство, върна Сергей Лавров и неговата делегация от Ню Йорк в Москва в неделя (25 септември), след като те участваха в Общото събрание на ООН. Вероятно ще се чака дълго  руски самолет, частен или държавен, да излети на Запад, а също така е възможно пътниците, които са останали в Ню Йорк по работа, също да чакат дълго за подобна възможност.

На връщане през океана в самолета на Лавров вероятно е преобладавало добро настроение, защото имаше причина за това – бяха свършили важна работа. Първо беше успех, че изобщо се появиха в централата на ООН, при положение, че Америка забави издаването на визи.

Те имаха многобройни срещи с представители на други държави, така че с тези кадри могат да „докажат“, че Русия не е изолирана от света и че все още има желаещи да говорят с нея. И накрая, ръководителят на делегацията Лавров каза на Общото събрание всичко, което днешна Русия има да каже на света.

Реалността обаче е друга. С появата на Русия на основната годишна среща ООН преживя тежка обида и унижение от един от най-важните си членове. Изразените от Лавров възгледи бяха лицемерна подигравка с ООН, нейния устав и всички принципи, на които почива глобалната организация.

Той започна речта си с думите, че кризисните ситуации в света се умножават и че международната ситуация със сигурността „бързо се влошава“. Така е, но се обявява от държавата, която носи единствената отговорност за всичко казано.

Шефът на нейната дипломация се обръща към световните лидери и световната общност с тези думи от най-високата политическа трибуна, очевидно смятайки ги за хора с промити мозъци, които не знаят какво се случва в света около тях.

Освен това Лавров обвини Запада, че „подкопава доверието в международните институции и международното право“ със своята политика. Отново това се обявява от страна, която поне през последните седем месеца нарушава всички принципи на международните отношения, унищожава арогантно авторитета на всяка международна институция и демонстрира публично, че не желае да живее повече по отдавна приети правила, които важат за целият свят.

И като капак, първият руски дипломат призова света да реши в какъв ред иска да живее – в свят с един хегемон, който принуждава всички останали да живеят според неговите правила, или в демократичен и справедлив свят, свободен от изнудване и сплашване. Като казва, че страната му иска втория вариант, Лавров сериозно заблуждава някого.

Може би заблуждава неговите сънародници, заради които неговото правителство и неговият лидер предприемат кампания за реализиране на „историческа Русия“ като хегемон, чийто покорен народ трябва да живее по нейните позорни правила. Или заблуждава целия свят, като казва, че Русия иска демокрация и справедливост, като същевременно унищожава съседна независима държава, убива и прогонва хиляди цивилни и пренебрегва задълженията, които има като член на ООН и подписала нейния устав.

В момента, в който Русия бомбардира с измами Общото събрание на ООН, референдумът за отделяне на две украински области и присъединяване към Русия продължава два дни, като гражданите са принуждавани да гласуват с оръжие.

Докато Лавров стоеше на подиума в Ню Йорк и призоваваше за мир и зачитане на правилата, страната му отбеляза 215-ия ден от завоевателна война, унищожавайки части от страната, в които нахлу, и обявяви народа й за несъществуващ. Докато се кълнеше в Устава на ООН, страната му унищожаваше принципите на неприкосновеността на границите и суверенитета, световния мир и мирното разрешаване на спорове.

Лавров представляваше страната, която през март получи почти единодушно искане от членовете на ООН да спре агресията срещу Украйна и да изтегли армията си. Тя не само не изпълни това искане, но засили своята агресия, като мобилизира 300 000 нови войници и заплаши света с ядрено отмъщение. Подобно неуважение към световната организация е сравнимо само с открито осмиване на всички нейни членове по време на Общото събрание.

Ако иска да продължи да играе някаква роля в международните отношения, ООН вече не може да пренебрегва поведението на един от най-важните си членове.

Русия може да бъде изключена от ООН; има процедура за това в хартата. Член 6 дава такива правомощия на Общото събрание, ако дадена страна „упорито нарушава принципите на ООН“. Член 18 уточнява, че такова решение трябва да бъде взето от две трети от членовете на Световната организация. Изключването на Русия по този начин обаче не е реалистично, защото решението трябва да дойде от Съвета за сигурност, в който Русия е един от петте постоянни членове.

Какво остава тогава за Световната организация, изпаднала в парадоксална ситуация? Тя не може да изхвърли от редиците си държава, която отговаря на всички условия да бъде изгонена, но в същото време държи ключовете за такова решение. Малко остана. Маргинализирането на Русия при вземането на важни решения вече се оказа ефективно в няколко случая на прехвърляне на важни решения от Съвета за сигурност към Общото събрание.

Едно такова решение е отстраняването на Русия от Съвета по правата на човека на ООН. Въпреки това „слонът все още е в стаята“, той упорито продължава да нарушава принципите на организацията, от която е част, обявява, че ще застраши световния мир още повече от преди ядрената заплаха, презира ООН , подиграва се и мами неговите членове.

Русия играе разрушителна игра с ООН, както прави от години например с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, чието функциониране отдавна е блокирано поради руската съпротива срещу различни решения. Русия иска да парализира ООН; тя нехае за нейните решения и не иска да я има като пречка за осъществяването на своята завоевателна и агресивна външна политика.

Светът не може да се защити от такъв агресор чрез механизма на ООН. Тя трябва или да бъде реформирана чрез приемане на нови правила, или напълно заобиколена, когато става въпрос за важни решения, при което тя ще остане да работи на ниво голяма международна хуманитарна организация или клуб от държави, занимаващи се с подобряване на образованието и борбата срещу бедността.

Спасяването на честта на ООН трябва да започне днес и да приключи след по-малко от година. В противен случай Лавров или някой друг от Москва следващия септември отново ще дойде в Ню Йорк и ще унижи още повече Световната организация и ще й се подиграва, докато я гледа в очите.

https://euractiv.bg/section/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d...