Как изхраних чиновници в София, Пловдив и Вeлико Търново

C нетърпение чакате старта на "електронното правителство"? Предусещате деня, в който ще се сбогувате с вечното "явете се лично"? Пресмятате колко ще спести хазната от съкратените чиновници, заменени с компютри?

Недейте. Електронно правителство тук никога няма да има. Как така ли? Четете нататък и всичко ще ви бъде обяснено...

По някакви причини (дълга история) преди два месеца българската държава реши да провери дали съм неин гражданин.

"Лесно е", ще речете. "Поне ГРАО е вече електронен. Държавата бута с пръстче клавишче и вижда кой какъв е."

Нищо подобно, разбира се, не се случва.  Държавата превръща нейния проблем в мой

Аз съм длъжен да докажа, че съм гражданин, макар че тя се интересува от това, не аз.

Жител съм на Миндя, следователно - на община В. Търново. Решавам оттам да разплитам нещата и паля в източна посока. Вземам със себе си обичайните документи, включително нотариални актове, свидетелство за съдимост и за семейно положение. А също така оригинала на акта за раждане - документ, който в Европа никой никога никому не изисква, но у нас - всички, всекиму и всякога.

В Търново разбирам цялата грозна истина. Актът за раждане, макар в оригинал, не е валиден, докато към него не се появи "актуализирано удостоверение". То трябва да бъде издадено там, където съм роден - в Пловдив. Освен това не ми е валидна личната карта, докато не бъде придружена от удостоверение, издадено там, където живея - в Миндя.  Изумявам,  но си мисля:  "Я да бягам,  докато не са решили да ми искат удостоверения за валидността на международния паспорт, нотариалните актове, семейното състояние, шофьорската книжка, дипломата за висше образование. Освен това все пак късмет - не съм роден в Сингапур например."

Паля покорно към Пловдив. Там закупувам два вида удостоверение - едното за у нас, другото за по света. Откъде да знам кое ще им скимне да признаят... Връщам се в София, преспивам, паля към Миндя и си вземам оттам уверението, че съм онзи, който съм, и живея там, където живея.  Минали са две седмици (по едно време ме спря големият сняг) и съм се овътрил към 200 лева.

Явявам се лично в Търново, плащам още 50 лева и разбирам следното: Те, търновци, ще пратят целия пакет в Министерството на правосъдието оттам да ми издадат заветната тапия. Ама аз не мога да я взема в София, защото от София ще я пратят в Търново. И там вече ще мога да си я получа.

Усещате ли накъде бия? Вече има електронен ГРАО, но това по никакъв начин не облекчава  моя живот като крепостен на чиновниците.  Напротив, за да продължат да ме държат в подчинение и стрес, междувременно са си измислили, че всеки официален документ, издаден от държавата, трябва да бъде потвърден с друг такъв - издаден от мястото, откъдето е оригиналният.

Утре, когато се появи пълното електронно правителство, ще ви измислят още такива хватки само и само да ви лашкат из цялата страна, за да се явявате лично, навеждате се пред гишета и пръскате пари.

Очевидно системата има явна цел  - чиновниците  да са повече. Пресметнете колко чиновници изхраних само покрай моята описана дотук епопея: в Търново, в Пловдив, в София. Да не говорим за акциза по горивата, потънал в държавната хазна. Ако ползваха ГРАО, чиновниците щяха да останат на улицата. А сега си вземат от мен и заплати, и осигуровки, и бонуси.

Да има за чиновниците, това е главната цел на държавата - цел, по-голяма дори от това да я има държавата. Защото, помислете. Каква е тази държава, която не признава издадени от самата нея документи? А иска те да бъдат признати (като личната ми карта например) от останалите държави по света. И какъв субект на международните отношения може да бъде държава, която във всеки момент може да каже: "Този договор съм го подписала, ама не признавам документа, докато не ми донесете актуализирано удостоверение"?

За такива неща впрочем, вече плащаме глоби на Брюксел.

Спомнете си: онзи галош, който си писа 70 000 лева бонус като шеф на Агенцията за вписванията, ни навлече санкции, защото отказвал да вписва по електронен път европейски фирми. Е, как няма да отказва - нали трябва да се явят лично, да се навеждат пред гишетата, да тичат да си търсят удостоверения... Какви са тия електронни фантазии?

Замислете се и за друго. Цялата случка е в крайна сметка нещо като "данък мобилност".

Ако си бях седял в Пловдив цял живот, нямаше да имам тези приключения. Очевидно политиката на държавата има и втора цел: да сме закрепостени за мястото, където сме родени. Всяка мобилност се наказва. Нищо че мобилността ражда развитието. И ето ви и трета цел на държавната политика: да няма развитие.

Развитите хора трудно стават крепостни селяни.

Събрал съм документи за всички харчове, в които ме вкара държавата поради отказа си да ползва ГРАО. Ще ги стоваря най-официално на Дянков, да ми ги възстанови.

Уверявам ви: шансовете Дянков да ми върне парите са много повече, отколкото някога в България да се появи електронно правителство. Парите ще са похарчени - за роднински фирми, разбира се - но вие пак ще си се явявате лично. И вие ще обикаляте отечеството вместо електроните...

Евгений Дайнов

24 часа