Изненадите са извън телевизора

Който ни е проклел да живеем в интересни времена, е знаел, че може да разчита на нас.

Оказахме се народ, които лесно се пристрастява към гъдела на вълнуващия живот. Въвлечени в интригуващия сървайвър на всекидневието, не можем да съществуваме без грубите му дразнители, без баланса върху ръба на съдбата.

Развиваме зависимост, пристрастяваме се към премеждията. Отделно - надхитрянето с мизерията, с ловко организираната ни криза, с дирижираната безработица. Отделно - сутрешните атракции на властта върху телевизионния екран - да не би да откъснем очи. Човек гледа и почва да си внушава, че телевизорът му има развалени зъби.

Но и извън телевизора изненадите се сипят. Защото нас са ни проклели за интересен живот, не за интересна телевизия...

Инженер Иво Петров е втори месец безработен. И втори месец изненадан. Имал е подобен кратък период преди време, но после почти три години е ръководил голям обект, получавал е хубави пари и се е осигурявал „като за световно“. Това му е на него принцип -

Работи само на светло. Когато работи. Сега обаче обектът е завършен, медиите отразиха рязането на лентата, а инженерът се оказа на борсата - не на последно място и именно заради правилото му да работи на светло. Точно там го чака една от най-подлите изненади на интересния български живот. Борсата зачерква неговата (и на работодателя му) грижа за бъдещето, внушителните му вноски и лоялността му към осигурителната система.

Широко рекламираната помощ за безработица в размер на 60% от заплатата се оказва зачертана със замах от някаква буква в закона: ако човек е бил без работа преди по-малко от три години, днес, независимо как се е осигурявал, той ще получава само по седем лева и двайсет стотинки на работен ден и само в продължение на четири месеца.

До тези три години на инженер Петров не достигат 29 дни и купчината осигурителни пари, внасяни през последните 35 месеца, с които може да се купи една добра кола, сега ще останат „свободни“ - а защо не и за бонуси?

Нарочно не ви разказвам в какъв драматичен момент тази изненада се стоварва върху младия мъж. В семейството му след едва проходилото бебе се чака второ, виси и със сериозен кредит за жилище. Пресметнахте ли колко ще получава за месец - с онези 7.20 за работен ден? Но тази изненада щеше да е също тъй подла и вулгарна, дори и ако той беше реститут, богат наследник или зет, или даже тотомилионер. Коварството на държавата, безнравствеността и неправдата, заложени в законите,

Нека обърнем страницата на изненадите. Този път всичко започва щастливо. Дъщерята на художничката П. ражда момиченце. Щастливо - веднъж, защото го ражда, и втори път, защото го ражда преждевременно, но благополучно. Детето трябва да поживее в кувьоза, да наддаде и да закрепне, нужно е търпение. Тогава в какво се състои нашата изненада? Само гледайте...

Една заран младата жена тича в болницата - носи кърма на бебето си. И... бебето го няма! Но това не е бебето беглец от шеметния филм, това е недоносеното бебенце, което с първите си силици се бори за живот. Изчезнало. Начало на работния ден, сменят се нощни и дневни екипи, никой не казва нищо внятно или пък просто избягват да кажат. Какво става в сърцето на ужасената майка, не се престрашавам да знам.

Знам само, че трагедията се разминава „на косъм“. Най-после някой се смилява да обясни, че бебето е преместено в друга болница. Нищо страшно, просто го преместили. Без да попитат. Без да се обадят. Без обяснение. Без извинение. Без срам и съвест, даже за очи...

Жената стига в другата болница - жива! - омотана в кошмара на страховете си. След всичко, което се изнесе и изписа за българската родилна помощ, сега и това: като нищо могат да ти го повредят, да го сменят, просто да го откраднат. Но бебето наистина е там, макар и неизвестно защо...

Обяснението се сглобява повече от намеци. В едната болница имало много недоносени деца. В другата кувьозите били празни. И колегите си услужвали с бебета - заради клиничните пътеки. Някакъв бартер ли, що ли? Кой може да го провери, да го докаже? Едно е сигурно - че се е случило.

В днешната бездушна, безжалостна, безотговорна (отделно - и корумпирана) българска здравна система такива своеволия и гаври може би дори не правят впечатление. Освен когато се случат на тебе самия. Като изненада и... закономерност на интересното време.

И все пак - най-интересното за накрая. Според мен - и най-зловещото. Изненадан този път е тонрежисьорът М. Р., стар ерген и бонвиван, който десетилетия ме е зареждал с редки записи и чисто нови вицове. Тези дни намерил жилището си разбито, внимателно затворено отново, но все пак с прецакана ключалка. Културно.

Странното било, че ценните вещи си били на местата: хубавият телевизор, професионалната музикална уредба, отвореният лаптоп на бюрото, златният часовник и тежките пръстени на тоалетката. Дори парите, оставени на барплота в кухнята, си били налице. Пак изненада, само че приятна. Отначало домакинът дори не разбрал, защо е влизано.

Но една изненада никога не идва сама. Нямало ги сиренето и колбасите от хладилника, пилето от камерата, месните и рибните консерви, пакетите с паста, тавата с яденето от фурната. Тонрежисьорът готвил, преди да излезе, гръцка рецепта. Сигурно крадецът се е ориентирал по миризмата, предполага той. Изглежда уплашен, паникьосан, ръцете му подскачат.

Обръщам му внимание, че това е бил малкият дявол, разминал се е с големия обир. „Ти не разбираш - прекъсва ме той, - това не е бил крадец, бил е гладен човек, който се е прежалил, за да се наяде или да нахрани семейството си. Нищо друго не е пипнал. Докъде я докарахме,

Чак сега ме побиват тръпки и мен. Някой е пречупен в същността си, претръпнал е и е зажумял, плюл е на честта и на съвестта си. Ето към какво ни тласка животът, как зачертаваме себе си, самоунищожаваме се като порядъчни хора и минаваме на другия бряг. Не непременно с взлом, но пак тъй необратимо - с компромис, с малодушие, с отстъпление. Ние самите мрачна, опасна изненада в тези интересни времена. Не всички, но достатъчно, за да стане този труден свят още по-малко добър.

И чак сега разбрах страха му. Но в наши дни страхът не е изненада.

Калин ДОНКОВ

Сега