Иво Беров: Няма вече СДС

Бойко Борисов, имайки власт, обещава много неща. Първото, което може да обещае на СДС, е обща коалиция след изборите. Може да обещае и помощ на изборите. Защото една партия, която има около 3 %, и едно управление, което не се съобразява с правила, може да придаде към една партия 2-3 %. И така СДС да влезе в парламента: това коментира пред „Гласове” журналистът Иво Беров. По думите му премиерът е предложил на СДС друг вход към властта, като им е казал: "Бъдете с мен, махнете се от "Синята коалиция" и ще влезете във властта чрез мен".

 

 

 

- Как ще коментирате последния цирк, който се разигра около казуса „Петър Стоянов”?

 

 

- Първо, искам да кажа на какво е следствие целия този цирк. Защото този цирк ще продължава. И сега, ако по някакъв начин се потуши и този скандал, то ще възникне друг скандал. Тези скандали са следствие на едно същностно явление в България, което продължава вече три години и все повече се развива и задълбочава. Това явление се нарича популизъм. Но този популизъм не се е определил като понятие в нашето общество. Никой не казва какво точно означава и затова всеки го тълкува така, както си иска.

 

 

Едно от най-ярките доказателства на популизма е унищожението на институциите в България - Народното събрание, законодателната и изпълнителна власт, Висшия съдебен съвет, Конституционния съд - всички тези институции трябва да загубят значението си. Трябва да бъдат смазани и подчинени на един човек. И най-присъщият начин на нашия „водач” е да вкара там свои хора, тези, които би могъл да държи с компромати или други връзки.

 

 

Той предложи тази жена (Венета Марковска) за конституционен съдия. Нима някой си въобразява, че тя е била предложена от независими депутати без изричнато одобрение и съгласие на Бойко Борисов? И скандалът избухна не защото обществото не би се съгласило с тази кандидатура, а защото Европейската комисия ни заплаши с втори доклад срещу България. И искам да вметна, че тази жена вече предизвиква съчуствие. Защото всички, някои от тях отговорни политически лица като Фидосова, които я подкрепяха и които й казваха: Давай, не се поддавай на клюки и компромати!, изведнъж, за един ден, се отрекоха от нея, подминават я и се правят, че не я познават.

 

 

- Смятате ли, че това е стратегия, а не малоумно ръководене, некадърно управление?

 

 

- Да, това е част от неизбежния стремеж на Бойко Борисов да овладее институциите. Вие сама казахте, че това е малоумие. Съгласен съм. Преди да се обадят от Европейската комисия, никой от нашето общество, с изключение на двама-трима писачи из интернет, не каза, че това е малоумно. А вече един истински политик и демократ би трябвало да се замисли в каква игра влиза, по какво течение се спуска и какво може да се направи в такива условия.

 

 

- Говорите за Петър Стоянов.

 

 

- От тук нататък унищожението на политическите институции води до унищожаване на политиката въобще. Защото един председател на партия, ако получи дори „коридорно” предложение от Бойко Борисов, да бъде представен човек от неговата партия за конституционенн съдия, той трябва да събере своите депутати, ръководните си кадри и да им предложи да обмислят това предложение. Изведнъж председателят на СДС, на който името не знам и не искам да го знам, изведнъж налага тази кандидатура, без да е предупредил своите депутати. Това е политически абсурд! Но въпросът е защо той си позволява това. Защото дотолкова е смачкан политическият живот в България, че Бойко Борисов не се притеснява да предлага кандидатура чрез друга партия. Така или иначе смачка повечето партии и си казва: А защо не?!

 

 

- Адекватно ли беше поведението на Петър Стоянов в този случай?

 

 

- Поведението на Петър Стоянов също е неадекватно, защото неговата работа е първо да се обърне към седесарите, да се разбере с тях. А той не направи това. За това, че трябваше да помисли три дни, това не е престъпване на правилата. Не знам с какъв мотив се е отказал, но той нямаше друг избор. Би било пълен срам да не се откаже. Защото него го предложиха хора на Бойко Борисов. А собствените му депутати, на които той толкова много държи и винаги казва, че е заклет седесар, не го предложиха. Нямаше начин да не откаже.

 

 

- Защо му трябваха тези три дни за размисъл? Не беше ли по-почтено веднага да откаже?

 

 

- Първия ден той не знаеше, че депутатите му няма да искат да го предложат. Ако го бяха предложили те, можеше и да приеме. Всеки човек иска да бъде малко „окандардисван”. Ако те го бяха предложили и му бяха казали: Ела тук и спасявай положението!, той великодушно щеше да се съгласи. А се получи точно обратното.

 

 

- Каква и чия партия е днес СДС?

 

 

- За мен няма такава партия вече. Има партия на трогателния спомен. Това е СДС! Партийка на трогателния спомен, която няма нищо общо със спомена!

 

 

- Не беше ли лицемерно начинание "Синята коалиция"?

 

 

- Не! Това беше единственото спасително начинание да влязат в парламента хора, които имат някаква обща представа от това какво представлява политиката и които поне отчасти биха могли да се противопоставят на това, което аз определих като общо насочващо явление - превръщането ни в популистка страна от латиноамерикански, африкански тип.

 

 

- Тогава защо се разпадна, защо се провали "Синята коалиция"? А с нея и всички десни избиратели.

 

 

- Не е вярно. Как така ние сме се провалили?! Разбира се, десните избиратели са много по-малко от тези, които отидоха на митингите, защото хората митингуват по най-различни причини, а не защото са десни. "Синята коалиция" се разпадна, защото се разпадна всичко политическо. А то се разпадна с изключително ловките, хитри игрички на махленско равнище на премиера. Защото той, имайки власт, може да обещава много неща. Първото, което може да обещае, е обща коалиция след изборите. Може да обещае помощ на изборите. Защото при една партия, която е около 3 на сто, и едно управление, което не се съобразява с правила, може да придаде към една партия 2-3 на сто. И така СДС да влезе в Народното събрание. И той им казва: Бъдете с мен, махнете се от "Синята коалиция" и ще влезете във властта чрез мен. Да не говорив за по-грубите начини за въздействие, които се осъществиха чрез т.нар. независими депутати.

 

 

- Не е ли наивно и безотговорно да се мисли и твърди, че "Синята коалиция" се е разпаднала, защото „премиерът така пожела”?

 

 

- Разбира се, всички, които са откликнали и „пристанали”, които са се съгласили и приели обещанията на премиера, би трябвало да носят своята отговорност пред своите избиратели и своите партийни органи. Такова е правилото.

 

 

- Казвате, че десният избирател не се е провалил. Тогава какво му липсва?

 

 

- Липсва му представителство. Провалено е представителството на десните хора, а не десните хора. Те ходят, живеят, мислят и говорят, както са го правели винаги! Къде е техният провал?

 

 

- Когато много от тях гласуваха за Бойко Борисов.

 

 

- Да, в това отношение сте напълно права. Ако десният избирател е сгрешил и си е въобразил, че Бойко Борисов е десен човек, в този смисъл той наистина се е провалил.

 

 

- Предатели ли са хора като Прошко Прошко, Христо Ангеличин, Петър Николов, Найден Зеленогорски, или са хора с по-перспективно, политическо мислене?

 

 

- Не смятам, че са предатели. Като млади хора, те са разбрали, че нямат никакво бъдеще в ДСБ и че ще имат такова при Меглена Кунева. Това е. Разбира се, това е „врътка”, така да го кажем. Но в политиката такива неща се правят, макар и не по този начин.

 

 

- Не се ли разпадна дясното представителство точно заради такива „врътки”?

 

 

- Това е точно така. Защото много от тях са отишли в политиката не заради нея, а заради нещо друго. Изкушени са били да вземат и нещо друго. Примерно, аз ще ти дам 50-100 хи. лв., но ти ще направиш еди-какво си.

 

 

- Не провалиха ли дясното такива хора?

 

 

- Дясното представителство, писал съм го сто пъти, започна своя провал, когато изневери на своето историческо предначертание – страната ни да премине от комунистическа икономика към свободна пазарна икономика, да установи и конституира демократичните институции и разделението на властите. Да направи България правова държава.

 

Всичко това дясното изпълни ли го? Според мен го преизпълни.

 

 

Лошото е, че с идването на царя десните хора се отказаха от своите достижения. Те се съгласиха с една теза, която не е вярна, която е лъжлива: че приватизатицята била криминална. Тя е несправедлива, но не е криминална. Криминално беше всичко, което бе извършено преди това, защото тогава нямаше закони за приватизацията, нямаше бюджет, нямаше Сметна палата. Тогава правителството имаше безотчетни харчове. Това е криминално.

 

Но десните политици не защитиха смисъла на своето съществуване. Защото комунистите ще кажат: Вие се провалихте! И това е разбираемо. Но от десните страни, като се започне с Надежда Михайлова, която сега вече е на друго мнение и осъзнава своята грешка, но и тя тогава започна да говори, че управлението на ОДС е провал. Разпадането на дясното тръгна от вътрешното признаване и от вътрешното съгласие с това, че управлението на ОДС е нефелно. Тогава дясното започна да се разпада, защото загуби своя смисъл и според самите десни не е изпълнило своята историческа задача. Всичко друго е следствие.

 

 

- Прав сте, но те са на път да изчезнат. Можете ли да изброите петима политици, на които бихте се доверили?

 

 

- Вие казвате да изброя петима политици отдясно, а аз мога да изброя само двама политици въобще, хора, които правят политика. И те според мен са мразеният от всички Иван Костов, но когото всички слушат и няма начин да не слушат, защото е единственият политик в България с виждане за действителните проблеми и с представяне на решения. А другият е неизвестният Радан Кънев (зам.-председателят на ДСБ), чиято дейност аз следя. Той също вижда проблемите и дава решения. Всички останали говорят общи приказки: Хората са зле, пенсиите са малки, ние ще направим всичко възможно, за да подобрим тяхното положение. Дрън-дрън.

 

 

- Какво мислите за партията на Меглена Кунева? Има ли тя реални шансове?

 

- Да, тя ще влезе в Народното събрание със сигурност тъкмо заради това, че много хора търсят свое дясно представителство. И този път ще бъде съревнование, дано бъде честно, за гласовете на десните избиратели между остатъците от старото СДС и ДСБ и Меглена Кунева. Тук вече ще има възможност човек да преценява и избира. Ще може да следи действията на двете стари десници и новопоявилата се партия, която претендира да бъде дясна. И съобразно техните действия ще преценява кой да го представлява.

 

 

На мен ми направи впечатление, че за последните три-четири скандала, които вълнуват нашето общество, Меглена Кунева не взе никакво отношение и не направи избор. Това според мен е минус. Нито за избора на конституционен съдия, нито за живковизацията, нито за това, че осъдиха Бойко Борисов в Европа. Защо си замълча, не знам, но това е лошо. Аз искам да видя не само нейната програма, но и нейните реални политически действия във всеки един момент, за да може да се прецени най-после кой, по дяволите, е десен в България.

Интервю на Милена Нейова

www.glasove.com