Иван Сотиров: Смяната на президента може в дългосрочен план да даде шанс нещата да тръгнат в по-стабилна посока

http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=55839

Иван Сотиров, председател на Сдружение „Достойнство, отговорност, морал“, депутат от СДС в 37-тото и 40-тото Народно събрание, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Ще предопределят ли изненадите в предизборната кампания изненади и на изборите? Наш гост е председателят на Сдружение „Достойнство, отговорност, морал“, депутат от СДС в 37-тото и 40-тото Народно събрание Иван Сотиров. Да очакваме ли изненади в предизборната кампания и какви могат да бъдат те?
Иван Сотиров: Не мога да гадая, какви изненади може да има тази кампания. Надявам се да има някакъв по-смислен политически разговор, да не се повторят предизборните кампании от последните два избора, където имаше предимно разговори на много ниско, битово ниво, които се възпроизведоха след това и в парламента: замерване с компромати и нямаше никакъв смислен разговор по основните проблеми, които стоят пред държавата. Виждаме, че в ситуации, където не само в национален план, не само в регионален, а в глобален план има много сериозни проблеми и предизвикателства, очевидно партийните лидери не са на нивото на този разговор и за тях е по-лесно да се занимават с взаимни обвинения, и то на битово ниво, не обвинения за сериозни политически грешки, отстъпления от приоритети, от принципи, които се заявява от всички, че ще бъдат защитавани.
Водещ: Как изглежда надпреварата, какво показват кандидатите за президент и какво показват кандидатите за парламент?
Иван Сотиров: Дори самият факт, че в последния момент бяха сложени на масата голяма част от кандидатурите, и то основните кандидатури, не е добър знак. За съжаление, това се налага като традиция в България – партиите в последния момент да свалят кандидатурите. Сигурно има някакви тактически съображения – да бъде защитен кандидатът от много яростна кампания. Но ние виждаме вече, че в последния момент излизат цели политически партии – нещо, което е абсурдно, никъде в света го няма, навсякъде има поява на нови политически формации, но това да се създават в движение партии, в последните един-два месеца и тези партии да бъдат стартирани и веднага да влизат в челните тройки-четворки, това е феномен на нашия олигархично-корпоративен модел на политика.
Водещ: С какво може да бъде мотивирано такова участие?
Иван Сотиров: През целия преход наблюдаваме един такъв, както вече е модерно да се казва, политически модел на задкулисието. Но това, което е притеснителното, е, че преди поне тези нови проекти ги стартираха през пет години, през десет години, сега вече започнаха в рамките на една година всеки политически сезон да вадят по един нов проект. Всеки, който се е занимавал с политика, който знае как се формират партии, структури и т.н., знае, че технологично това е невъзможно, ако отзад не стоят огромни пари и медийни ресурси. Просто един човек няма да има шанса да се появи, да го забележат хората, ако не е планиран в определени лаборатории на хора с огромен финансов и медиен ресурс. Няма как група обладани от някакъв идеализъм ентусиасти да се появи и изведнъж да се ситуира за броени седмици като политически проект. Да не говорим, че това е погазване на основни демократични принципи. И това, макар и под други форми, се прави от всички останали партии. Вярно, в БСП спазването на въпросните принципи е по-скоро някакво рутинно разиграване на демократични процедури, но все пак това, което се случва 30 години след 10 ноември, е, че в БСП единствено номинално спазват някакви процедури по номинации, които имат някаква сравнителна публичност, дискутират се в структурите, спазват се някакви механизми. А във всички партии, които имат претенция, че са демократични партии, че са от хора с европейско мислене, със западно мислене, с либерални функции, вътре в самите партии, в самите структури виждаме какви напрежения има и се спускат в последния момент листи, редят се имената до 12 без 5. Това няма как да се получи нещо нормално политически при този подход, при този начин на действие. Партиите трябва да бъдат пример за демократичен начин на взимане на решение. Те трябва да бъдат институции на демокрацията в България. А в българските партии вече забелязваме деградация при всички от тях. Лидерите и един кръг хора от ръководството в 12 без 5 оглеждат хора, редят листи, вадят кандидати за президенти, за кметове и т.н. Това вече стана в България един системен проблем и срещу това няма никаква реакция. Няма как да има демокрация в страната и да бъдат защитени демократични принципи, докато самите партии са деградирали като демократични структури. Погледнете как е във всички европейски държави, в които има мажоритарна система. Там си знаят кандидатите години преди това, води се вътрешна дискусия, кампания и т.н. Дори вече се научиха технолозите на правене на тези политически проекти да изкарат и да наложат чисто медийно някакъв нов политически продукт и дори целенасочено търсят кратък период, за да не може хората да забележат дефектите и измамата. Защото ако изкараш нещо, което очевидно е изкуствено създадено, хора, които нямат сериозна, нямат чиста биография, нямат политически потенциал да се наложат като политици, които разчитат, че в определена кризисна ситуация може да ги наложиш бързо, да излъжеш избирателите, да се харесат, особено при тази криза, в която се намираме сега, и разочарованието от всички партии е налице. Целенасочено се търси кратък период, през който не можеш да забележиш дефектите на продукта, който ти се предлага.
Водещ: Какви взаимовръзки ще имат по-утвърдената двойка Радев-Йотова с партията на фойерверка „Продължаваме промяната“?
Иван Сотиров: Това не е проект на президента, въпреки че той очевидно се опитва по недопустим начин да го наложи. Досега всеки президент е имал някакви политически пристрастия и симпатии, включително хора от партийно ръководство са били избирани, както Първанов – лидер на партия, стана президент, но такова грубо влизане в партийния политически терен, каквото демонстрира Радев, не е имало досега, което създава много сериозни проблеми. Включително и скритите му амбиции самият той да бъде някакъв политически лидер и да узурпира противоконституционно власт в президентството, която не кореспондира с конституционно заложените правомощия. Той се опитва да влиза в теми, които са по Конституция приоритет на парламента, на изпълнителната власт. Явно той се опитва – и не само той лично, но и целият тоя ДС екип, който му пише партитурите, по един нерегламентиран начин да концентрират власт, възползвайки се и наливайки дори масло допълнително в политическата криза и срива на партиите. И от това той се опитва да изважда дивиденти. Но в конкретния случай за този проект „Продължаваме промяната” той по-скоро сводничи на определени олигарси чрез правителството, в което тези двама министри, които сега правят партията, бяха назначени, за да се случи този проект. Той по-скоро е, на пръв поглед индикациите са достатъчно категорични – като някаква сглобка на част от олигарсите, които едно време бяха формирали „Глобална България“. Няма как дългогодишният медиен съветник на Валентин Златев да се занимава с пиара на този проект, без това да е санкционирано от самия Валентин Златев. Който познава нещата, знае, че няма как да се случи това без неговата благословия неговият екип да работи за този проект. От друга страна виждаме, че медиите на така наречения кръг „Капитал“ също работят много активно за този проект, без да са изоставили „Демократична България“. Очевидно това е новата инвестиция. Опитват се чрез новия проект да направят едно разширение, да обхванат една допълнителна ниша, която явно „Демократична България“ няма как да изземе, дори това да бъде едно предмостие за – ако използваме тяхната абревиатура, „Продължаваме промяната“ – как да продължат промяната с БСП. Което е абсурдно. Партията, за която в зората на прехода се говореше, че трябва да бъде забранена, защото тя и до ден днешен не се е разграничила от един престъпен режим, и която доведе до всички провали, не само преди 10 ноември, но и след 10 ноември всички управления на БСП бяха катастрофа. И сега виждаме, как вече БСП е партия, без която няма как да се осъществи тази нова конфигурация, която се заражда – виждаме какво е говоренето – че БСП ще се яви един незаобиколим фактор, за да се реализира промяната. Това само по себе си е абсурд. Няма как с БСП да бъде продължаване на някаква добра промяна. Може да продължи деградацията и сривът на политическата система в България. Очевидно този нов проект се прави, защото ние виждаме от анонсите на неговите лидери – те нямат проблем да подкрепят Радев. Докато от „Демократична България“, дотолкова, доколкото сред привържениците й и някои от активистите на „Демократична България“ има хора, които бяха част от демократичната общност – аз не използвам термините „ляво“ и „дясно“, защото те в България са тотално компрометирани – но хора, които принадлежат към демократичната общност и все още имат една реакция спрямо партньорства директни с БСП, спрямо подкрепата на Румен Радев, който е нещо, което всички ние сме отричали през годините: един очевиден продукт на „Държавна сигурност“, един промосковски президент, който се държа по един унизителен начин и на срещата с Руския патриарх, който през целия си мандат ще остане с това, че той откровено ходеше да лобира за сваляне на санкциите от Кремъл, които са наложени заради агресията в Крим, вместо да отстоява българския национален интерес. Дори няколко пъти изпадна в комична ситуация. Да не говорим за абсурда да отиде точно в Полша на официална среща и да лобира точно пред поляците за свалянето на санкциите към Кремъл. Това просто нямам думи да го квалифицирам като поведение.
Водещ: Ще съумее ли обаче Румен Радев да преодолее скандалите, които му се изсипват, включително и заради лидерите на „Продължаваме промяната“?
Иван Сотиров: При избора за президент има поне няколко кандидатури, които стоят много по-добре от него. Поне няма да се срамувам лично аз като българин, като български гражданин от някой от тях, ако стане президент. Да не говорим, че Румен Радев, независимо какви рейтинги, подкрепи дават сега тук социологическите агенции, той като политическа интелигентност – аз предполагам, че той в своята област и от там като пилот е много добър и т.н., но като политическа интелигентност той може да бъде нареден малко преди Луна и може би с Карадайъ. Това са хора, които очевидно излизат с назубрени, написани партитури: единият – от екипа на ДПС, другият – от ДС екипа, които му пишат словата. То дори е показателен начинът, по който говорят като тамагочита, сякаш са навити като пружина и изговарят с апломб, тържествено неща, които изобщо не разбират. От всички кандидати за президент, дори хора като Сидеров, като Костадинов, към които имам принципна нетърпимост заради начина, по който се държат, заради позициите, които отстояват, но те, като интелигентност, като начин на артикулиране на всякакви, дори дребни тези, стоят класи над Радев. Да не говорим за другите кандидати. И Герджиков, и Лозан Панов, и Горан Благоев, и т.н., има и други кандидати, които във всички случаи стоят много по-добре и биха били много по-добро лице на България, тъй като българският президент по Конституция не е човек, от който следва да има кой знае какви очаквания. По-скоро надеждата е тоя човек да не вреди, защото в много случаи българските президенти са нанасяли вреди, отколкото полза. Разбира се, има и приятни изключения. Но като цяло президентите са били въвличани в най-различни сценарии, както се казва, главата на безделника е работилница на дявола. И тъй като нямат кой знае какви правомощия, те се опитват по някакъв начин да влизат на политическия терен, да се изявяват и създават с това повече проблеми, отколкото ползи. Но поне имаме необходимост от човек, който да бъде приеман като равен и с уважение, да респектира с интелекта си, с вида си, когато представлява България – нещо, което категорично не е Румен Радев.
Водещ: Ще повлияят ли опасните връзки при избора на президент?
Иван Сотиров: Те влияят на всичко, но се надявам все пак поне за избора за президент, защото при мажоритарния избор – аз съм привърженик, пристрастен съм към мажоритарния избор, въпреки че той когато се прави национално сред толкова много хора, там също са много важни ресурсът финансовият, медийният, но се надявам, че ще може поне след серията гафове, които направи Радев, той все пак носи отговорността и за всичко това, което се случи през времето на неговите две служебни правителства, та надявам се изборът му да не се повтори. Нелепи са опитите да се заплашва с това, че ще се върне Борисов и т.н., напротив, аз дори мисля, че Борисов и Радев са скачени съдове, и те са в една симбиоза. Преизбирането на Радев ще даде много по-големи шансове на Борисов да бъде възприеман, тъй като Радев ще продължи, ако бъде преизбран, да създава напрежение, да продължи тази криза. Дори и да бъде съставено правителство, то ще възпроизведе – в предишните два парламента не се случиха правителства, защото партиите се уплашиха да ги видят, какво ще произведат. Те все пак имат съзнание, може и да е смътно, затова в тези конфигурации, които се задават, и проблемите, които стоят пред държавата, какъв грандиозен провал ще бъде. Затова всички партии бягат и никой не иска да поеме отговорността да бъде мандатоносител. Сега, сигурно при третото раздаване ще се опитат да направят нещо, но то ще доведе до много тежки негативи. И сигурно ще се отиде пак до предсрочни избори, може би не веднага след тези, може би ще се състави едно правителство, но до една година нещата ще се сринат. Няма как до безкрайност да се оправдават с Борисов – да, Борисов има много грешки, Борисов има отговорност за много неща, но те сега вече в паниката си, преследвани от провалите си, се опитват да предадат на Борисов някакви чудодейни качества, че той едва ли не е някакъв велик стратег, който е планирал всичките бомби точно в определен момент да се взривят. Не е чак толкова гениален Борисов, колкото така и да им се иска на някои хора.
Водещ: Изпреварвате въпроса ми, исках точно това да ви попитам: да си опитаме да си представим какво ще се случи в България вечерта след 14 ноември? В каква България ще се събудим на 15-и, например?
Иван Сотиров: За съжаление, аз не очаквам нещо различно - поне като парламентарно представителство със сигурност новият проект ще даде известна надежда за някои хора, които са разочаровани. Винаги има търсачи на нещо ново, не без основание хората са отвратени от това, което е на терена. Но това ще бъде кратковременно, защото всичките симптоми го показват – аз изключвам дори въпроса за гражданството, но доста арогантното поведение на самия Кирил Петков е своеобразен предвестник. Не можеш ти да претендираш, че си завършил Харвард, че идваш от САЩ – от една държава, където Конституцията, демокрацията са свещени, и да вдигаш по такъв начин кавги за това, че не приемат нарушенията ти. Когато си нарушил, може действително да е било неволно, въпреки че аз се съмнявам, защото тези, които са проектирали проекта, те са го консултирали и т.н., но самият факт, че той още преди да е било ясно, че ще става министър, си е подавал документи, явно е установено, че има такъв проблем.
Водещ: Дори като си е подал документите г-н Петков е написал в молбата си за отказ от гражданство, че се отказва, защото ще става министър.
Иван Сотиров: Да.
Водещ: И това става седмици преди да бъде изобщо номиниран.
Иван Сотиров: Това също показва, че там има планиране, че тези неща, това не е просто един млад, симпатичен ентусиаст, както се представя. Но щеше да звучи много по-симпатично, ако той беше казал: „Вижте, аз не съм юрист, искрено вярвах, че с моето волеизявление е решен проблемът. Съжалявам“, защото очевидно е нарушението на Конституцията. Абсурден бе и опитът на Радев да влияе, той е в конфликт на интереси, той да излиза с призив Конституционният съд да прекрати случая, за да не му лъсне провалът. Но Кирил Петков ако беше просто казал: „Да, съжалявам и т.н., искрено вярвах“, би било по-приемливо. Не е приемливо да се нарушава Конституцията, но щеше да бъде по-симпатично. А арогантността, нахалството на него и на другия там от двойката да седят, да обясняват и цяла група около тях най-различни, излизат подкрепящи фигури с претенции да обясняват едва ли не, че проблемът е, че Конституцията е лоша и това дава повод да се нарушава. Значи, това са някакви хора, които смятат, че те са богоизбрани, че могат да стоят над Конституцията, над законите – това е убийствено. Това е срив на демократичната система, на върховенството на правото, на закона, в което уж всички се кълнят.
Водещ: В заключение какво очаква България? Освен тежки кризи, които вече започнаха и които са непреодолими.
Иван Сотиров: За мен кризата ще продължи. Надявам се поне нещо, което ми изглежда най-реалистично да се случи, за което има най-реални шансове, поне там – да има избор на друг президент, защото голяма част от проблемите идват и от Президентството, от Радев. Така че смяната на президента в някаква степен може в дългосрочен план да даде шанс нещата да тръгнат в една по-стабилна посока. Освен това, не е хубаво цялата власт да бъде съсредоточавана. Българинът, между другото, винаги е имал усет да диверсифицира нещата – когато вижда, че има негоден политически елит, да не иска да даде властта на никой. Затова и всички партии, ако погледнете, на никоя партия българинът не ще да заложи да даде прекалено много власт. Донякъде за първия мандат Радев имаше логика при неговия избор дотолкова, доколкото хората не искаха да дадат на Борисов и президентската институция. Хората решиха да сложат човек само и само да няма Борисов ръка върху президентската институция, защото очевидно с кандидатурата на Цецка Цачева Борисов смяташе тогава, че има достатъчно ресурс, че ГЕРБ е машина, която може да осигури издигането на Цачева. Видя се, че това не става, защото все пак това е мажоритарен избор и никоя партия не е толкова велика, за да може да наложи който си иска. В конкретния случай вече сега с издигането на г-н Герджиков, мисля че Борисов си е направил извода, че по този начин няма да се получат нещата, те и тогава не се получиха, пък сега състоянието, в което се намират той и ГЕРБ, не дава никакъв шанс. Но въпросът е, че сега тези конфигурации, които се правят от олигархични кръгове, които са ситуирани около Президентството, вече когато имаш и президент, когато имаш и някакви плаващи мнозинства под неговата егида в парламента, това става изключително съсредоточаване на власт, виждаме, че и тези хора действат изключително арогантно: те говорят за законност, за справедливост, но те се поставят над институциите и над всички правила. Те се опитват да възпроизвеждат точно това, за което основателно критикуваха Борисов.
Водещ: Кои партии ще направят правителство, ако изобщо до такова се стигне?
Иван Сотиров: Ако се стигне до правителство, то очевидно, че конфигурацията ще бъде новият проект плюс „Демократична България“, „Има такъв народ“, които вече ще свалят гарда, очевидно и резултатът им няма да бъде такъв, и те почват да дават отсега анонси, че са се поучили от грешките си, и БСП разбира се.
Водещ: Дали няма да опитат да разширят ветрилото?
Иван Сотиров: А, ДПС не трябва да изключваме, защото ДПС винаги съумяват да бъдат във властта зад кадър, независимо от всички, които си говорят. А освен това виждаме, че и новият проект си остави широко отворена врата за работа с всички. Точно това, заради което „Демократична България“ не може да стане и част от олигархията решиха да я диверсифицират. Там има скрупули по отношение на БСП сред някои хора, по отношение на Радев, което се оказа проблем, защото единия ден Христо Иванов и Атанасов казаха, че ще разговарят с БСП, след това казаха, че няма да разговарят, защото очевидно са получили откат вътре в собствената си организация. Сега вече чрез новия политически проект, който трябва да бъде едно предмостие, един медиатор за събиране на всички с БСП, там виждаме, че няма никакви скрупули нито по отношение на БСП, нито по отношение на Радев, дори с ГЕРБ и ДПС, ако се откажели от еди-какво си. Проблемът на „Продължаваме промяната” е друг: те влизат в кампания, а нямат политическа програма, нямат приоритети. Виждаме, че тези Петков и Василев предлагат министерски постове, а дори не са сложили от куртоазия някаква програма на масата.
Водещ: Какво няма да има в тази кампания, а и след нея?
Иван Сотиров: Няма яснота, няма яснота за нищо. Гледаме фойерверки, гледаме предлагане на нови атрактивни фигури, но няма нищо смислено. Никой досега не е предложил ясна концепция примерно за енергетиката, защото всички, които сега участват на терен, изключвам новия проект, при тях е системен проблем, значи, те не предлагат никакво решение. Това с удължаване на срока за Мариците и т.н., не е решение на въпроса. Постави се въпросът, че примерно България, както и други държави от Източна Европа, не може сега при тези цени на газа да се товарят с тези убийствени квоти – това, което се плаща за въглищата. Това няма никакъв екологичен ефект. Каквито и пари да се слагат за квотите за въглеродните емисии, всички топлоцентрали, които са на въглища, работят на пълна пара, защото при тези цени на газа на тях им е рентабилно дори да плащат за емисиите. И вместо да си поставят такива въпроси, които да решат проблема по един пазарен начин, и то без да се уврежда околната среда, върви една мантра: „Ние няма да отстъпим от европейските институции, ние няма да отстъпим от Зелената сделка“, защото там се разпределят едни огромни пари, защото са решили така на инат, не могат да наложат тази политика глобално нито на Китай, нито на други големи държави замърсители. И това съсипва европейската икономиката. Но ако в Западна Европа държавите са по-богати, то за държави като България, за някои други държави, като Пошла, ще бъде убийствено, и без всякакъв ефект и за екологията, и за икономиката. Трябва изобщо да се преосмислят много неща. Спомням си едно време каква истерия беше, каква кампания срещу проучването за собствени залежи се водеше. В България се направи всичко възможно да нямаме диверсификация, да нямаме алтернативни газови трасета, да нямаме проучване за собствени залежи за шистов газ, сондажи в морето. Всичко се блокира. Виждаме, че досега все още няма яснота, включително „Белене“, „Козлодуй“ – един ден говорят, че ядрената централа ще бъде в „Белене“, на другия ден, че блоковете ще бъдат в „Козлодуй“ – липсва цялостна концепция и то това е проблем на почти всички партии. Да не говорим, че има едно изключително опасно левичарско говорене, и тук не става въпрос за някакви идеологически предубеждения, а за решаването на генерални проблеми. Борбата с корупцията става чрез оттегляне на държавата от процеса на преразпределяне и раздаване пари селективно на определени браншове и сектори. Защото корупцията е там, където раздава държавата. Най-ефектната борба с корупцията е, когато ти оттеглиш държавата. А виждаме сега тези двамата финансисти, икономисти и т.н., харвардските възпитаници, те откровено заявяват, дори излизат с по-ляв анонс от тази на „Демократична България“, защото тяхната програма икономическа е доста лява, независимо че те претендират, че били десни и дясноцентристи – как ще ни се увеличава бюджетния дефицит, те затова не се били разбрали с „Има такъв народ“, защото те искат да увеличават дълга. И те понеже са много симпатични, и понеже са много честни и почтени, те щели да раздават правилно парите, няма да ги раздават както досега са ги раздавали. Има ли раздаване на пари централно, през Банката за развитие, те искат да я превърнат в една мегабанка, да я интервенират, да раздават необезпечени кредити – тръгне ли това, аз мога да се подпиша, нотариално да заложа всичко, че ще има корупция. Където има централно държавно раздаване – има корупция. Това че били симпатични, не е никаква гаранция, напротив, и това е притеснителното, че всички партии и всички институции влизат в тази схема раздаването: „Сега да закрепим положението, да ни изберат, пък утре другите да му мислят – поколенията, децата ни, внуците как ще оправят тези задължения и тези кражби“.

Цоня Събчева