Иван Бунин за болшевишкия преврат през 1917-та
Николай Флоров
Защо така днес комунистите от БСП не си спомнят за годишнината от преврата на руския калмик Ленин и неговите болшевишки терористи през октомври 1917 година?
Успокой се, читателю, и аз не си спомням, но налетях на една книга от Иван Бунин и си спомних. Малко са руските писатели, които са мразели ленинския болшевизъм повече от него, нобелиста Бунин, описан като «майстор на прецизно словесно изящество».
За пръв път си купих негова книга на руски от руската книжарница в София през седемдесетте години на миналия век. След това, вече в Америка, го четях редовно в «Новое русское слово», вестника на първото поколение на руската емиграция след 1917-та.
Комунистите го мразеха, защото не пасваше с тъпнарщините на Михаил Шолохов или фанатизираните античовещини на творения като «Как се каляваше стоманата» или сталинска пропаганда от джихадистки тип като «Млада гвардия».
Той не е познат в сталинския СССР до 1954 година. В 1955, тоест след смъртта на чудовището, започват да го издават масово, но не и едно от най-антикомунистическите му произведения със заглавие «Окаянные дни». Това е неговия дневник, излязъл едва след така наречената «перестройка», тоест след още тридесет години.
В България Бунин е неизвестен за целия комунистически режим – страх ги беше да го издадат, за да не сгрешат с нещо пред съветските си дресьори. И така, един изящен прозаик и лирик подмина българския литературен живот, защото някое висше комунистическо изродче беше решило, че той е опасен за българите.
След Втората Световна война Сталин праща съветския писател-номенклатурчик Константин Симонов да се срещне с него в Париж с очевидната надежда да примъкне Бунин обратно в СССР с обещание за съветско гражданство.
Случаят е копие на този със социалдемократа Горки, когото Сталин успява да излъже и след това да го използва до края на живота му като пропаганден високоговорител, преди да го прати в гроба.
Иван Бунин обаче не лапва въдицата. Като илюстрация как е гледал на болшевишката измет е уместно да цитирам откъс от неговия знаменит манифест със заглавие «Мисията на руската емиграция», в която той дава оценка още в 1924 година за това, което става в Русия и за лидера на болшевиките Ленин:
«ИМАЛО Е РУСИЯ, ИМАЛО Е ОГРОМЕН, ПРЕПЪЛНЕН С ВСИЧКО ДОМ И ГОЛЯМО СЕМЕЙСТВО, СЪЗДАДЕНО С БЛАГОСЛОВЕНИЯ ТРУД НА МНОГО И МНОГО ПОКОЛЕНИЯ, ОСВЕТЕН С ПОЧИТ КЪМ БОГА, ПАМЕТ КЪМ МИНАЛОТО И КЪМ ВСИЧКИ КУЛТОВЕ И КУЛТУРИ.
КАКВО НАПРАВИХА С НЕГО? ЗА ДА СВАЛЯТ ГОСПОДАРЯ НА ТОЗИ ДОМ, ТЕ ЗАПЛАТИХА С ПЪЛЕН РАЗГРОМ НА ЦЕЛИЯ ДОМ, С НЕОПИСУЕМИ БРАТОУБИЙСТВА, С ЦЯЛАТА ОНАЗИ КОШМАРНО-КЪРВАВА БАНЯ, ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ КОЯТО СА НЕИЗМЕРИМИ...
НА ВЪРХА НА ТАЯ РУСКА ДИВАЩИНА СТОЕШЕ ЕДИН ЗЛОДЕЙ С КОСМИЧЕСКИ РАЗМЕРИ, ОСЕНЕН ОТ ЗНАМЕ С ИЗДЕВАТЕЛСКИ ПРИЗИВ КЪМ СВОБОДА, БРАТСТВО, РАВЕНСТВО, КОЙТО ПРИЗОВАВАШЕ ДА СЕ СМАЧКА В КАЛТА ВСЯКАКЪВ СРАМ, СЪВЕСТ, ЛЮБОВ, МИЛОСЪРДИЕ...
ИЗРОД И НРАВСТВЕН ИДИОТ ПО РОЖДЕНИЕ, ЛЕНИН ПОДНЕСЕ НА СВЕТА НЕЩО ЧУДОВИЩНО, ПОТРЕСАВАЩО, РАЗОРЯВАЙКИ НАЙ-ГОЛЯМАТА СТРАНА В СВЕТА И УБИВАЙКИ МИЛИОНИ ХОРА! А НЯКОИ И ДО ДНЕС СПОРЯТ: ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО ТОЙ БЛАГОДЕТЕЛ ЛИ Е ИЛИ НЕ?
Първата вълна бегълци от Русия наброява около един милион. След гражданската война Ленин отваря границите за желаещи да напуснат страната. Този път напуска елитът и всички, които имат възможност, общо около 1.6 милиона – забравени съдби от настъпващия ленински ад, изнесли със себе си всичко, което е могла да предложи дотогава руската култура, оставяйки я, по думите на Иван Бунин, в ръцете на един «изрод и нравствен идиот по рождение».
Това е много повече от днешните бройки на азиатски, африкански и арабски бежанци, които Западна Европа е приела до днес.
