Петър Ганев
Европейските средства у нас масово се възприемат като някакъв подарък или безплатни пари. Всяко "усвояване" е добра новина. Дори и най-безсмисленият проект, финансиран по европейски програми, се приема по-скоро като положителна фискална новина - влезли са пари от Европа. Скандалите около европейските проекти са по-скоро в посока на това кой се е облагодетелствал от "усвояването", докато темата за здравето на публичните финанси остава на заден план. Данните от последните години обаче показват различна картина - европейските проекти гълтат все повече национален ресурс и на практика влошават фискалната позиция на страната.
Разходите по европейски програми у нас нарастват устойчиво през годините - през 2008 г. са под 1 млрд. лв., през 2010 г. гонят 2 млрд. лв., през 2014 г. вече достигат 4,5 млрд. лв., а през изминалата 2015 г. се раздуват до близо 6,3 млрд. лв. Тези разходи обаче не се финансират само от ЕС, тъй като всяка година държавата прави условно трансфер от националния бюджет към европейските програми. Това на практика е участието на родния данъкоплатец във финансирането на европейските проекти. В периода 2008-2010 г. националният трансфер е бил в рамките на около 500 млн. лв. на година, през 2011-2012 г. вече гони близо 1 млрд. лв. на година, а през 2015 г. поставя абсолютен рекорд с около 2,5 млрд. лв. На Графика 1 са представени общите приходи и разходи по графата "европейски средства" в консолидираната фискална програма - това са помощите от ЕС, съпоставени с всички разходи по европейски програми, както и трансферът от националния бюджет в подкрепа на тези програми. Последният е представен условно със знак минус, тъй като това на практика се изземва от родните данъкоплатци.
В последните години има два случая, когато националните трансфери към европейските средства отчетливо са нараствали - това са 2011 и 2015 г., като и в двата случая националните трансфери са достигали около 40% от всички разходи по европейските програми. Казано с други думи, към всеки 3 лева, които са били получени у нас от европейските данъкоплатци през 2011 и 2015 г., държавния бюджет е добавял по 2 лева народни пари. Така, от тези близо 6,3 млрд. лв., похарчени по европейски програми през миналата година, 2,5 млрд. лв. са били от джоба на българския данъкоплатец. Видно е, че схващането за "безплатните" европейски програми е дълбоко погрешно. Реализирането на един или друг безсмислен проект само и само за да се напомпа усвояването неизбежно води и до прахосването на национален ресурс.
