На двора стои врана, замислено мълчи,
подплашено врабченце цвърчи, цвърчи, цвърчи.
Бедняк нещастен мина по улицата сам,
наведен той вървеше едвам, едвам, едвам.
Къде в студа го гонят неволите му верни?
Набърчили го мисли - все черни, черни, черни.
Що виждам тая сутрин - нощеска сняг валяло!
Където да погледнеш - все бяло, бяло, бяло!
"Под лупа"
