Икономиката няма да оцелее при нов локдаун и култът зад „Великото зануляване“ го знае

Преводът не включва увода на Брандън Смит, който се занимава главно със специфичната американска действителност. Избрах да останат само изложението и заключението. Те са повече или по-малко валидни и за други държави, включително за България. — Стопанина
„Тази пандемия представлява рядка и като тесен прозорец възможност да преосмислим, пренаредим и рестартираме нашия свят.“
Клаус Шваб (Основател и председател на Световния икономически форум)
„Великото зануляване“
За пръв път чух термина “global reset” (глобален рестарт) или “great reset” (велико зануляване) през 2014/2015 г. Написах една статия за това, как зануляването всъщност е дългосрочен процес: „Започна Глобалният икономически рестарт“. По онова време МВФ1 се ръководеше от Кристин Лагард и тя го споменаваше накратко в множество интервюта.
Направи ми впечатление, защото споменаването се правеше много странно в разговорите, като че ли беше по сценарий. Рядко съм чувал да говорят за това в следващите години. През 2020-а, когато започнахме да затъваме в социален и икономически хаос, вече виждам как този термин се използва навсякъде в медиите и от глобалистите.
През изминалото десетилетие глобалистките институции измислиха многобройни термини, които очевидно засягат планирана и драматична промяна в човешкото общество някъде в близкото бъдеще. „Великото зануляване“ е просто поредния синоним на „Новия световен ред“.
Важно е да се разбере, че зануляването, за което говорят тези хора, всъщност е замисляно и запланувано от много години. Това не е нещо, което се е зародило от нищото през 2020 година. Те говорят за него поне от 2014-а. По-рано пък говореха за „нов световен ред“, за „мултилатерализъм“, за „многополюсен световен ред/модел“, за Agenda 2030 и т.н.
Терминът „зануляване“ катапултира отдавна разработен план
Крайната цел, както открито са признавали много пъти, е целият свят да се централизира под една финансова структура, под изключително зависима и тоталитарна икономика и накрая — под едно управително тяло без лице и без възможност да му се търси сметка.
Сред най-големите препятствия за извършването на зануляването и установяването на новия световен ред са свободомислещите народи по света — преди всичко: свободолюбивите хора в Америка. САЩ трябва да бъдат дестабилизирани и елиминирани; старият световен ред трябва да бъде съборен, преди да се въведе новият световен ред. Хората трябва да бъдат разорени до отчаяние, така че когато глобалистите предложат своето „зануляване“ като решение, то да бъде прието с радост и без въпроси — просто защото хората ще искат икономическото страдание и несигурността да престанат.
Глобалистите Клаус Шваб от Световния икономически форум и настоящият канадски премиер Джъстин Трюдо направиха еднотипно изявление, че пандемията с коронавируса е „идеалната възможност“ за задействането на „великото зануляване“. И глобалистът Рам Емануел е известен с признанието, че при всяка криза можеш да правиш неща, които не си могъл да правиш по-рано.
С други думи, когато хората се паникьосат в разгара на криза, стават лесни за манипулиране. И ако кризата не дойде по естествен начин, тогава защо пък да не се създаде криза от нищото и да се използва за насърчаване на страх?
Да си поговорим и за икономическите локдауни…
Не само че локдауните не се доказаха като ефективни за спирането на коронавируса, ами те са и очевидна атака срещу остатъците от нашата икономическа система. Конкретно малкият бизнес бива изкормен и 60% от неговите представители, които бяха затворени при първия локдаун, не можаха да отворят отново. Малките бизнеси осигуряват над половината от всички работни места в САЩ. Когато фалират, в икономиката на САЩ няма да остане нищо, освен големите корпорации, които федералната държава поддържа изкуствено от над едно десетилетие насам.
Реалната безработица, която вече е 26%, ще се изстреля дори към много по-висок процент, ако се въведе втори национален локдаун. Ускореният колапс на американската икономика ще бъде гарантиран, а „великото зануляване“ ще може да напредне. Или поне това е, което глобалистите искат да се случи…
Президентските избори в САЩ понастоящем се оспорват и е трудно да се предскаже с подробности как ще протекат следващите няколко месеца. Както отбелязвам от юли, оспорваните избори са най-добрият сценарий за глобалистите, защото това създава ситуация „Параграф 22“:
1. Ако Тръмп остане в Овалния офис,2 политическата левица ще го обвини в узурпиране на президентството и ще има масови бунтове по улиците. Консервативните ще бъдат изкушени от идеята за въвеждане на военно положение, за да се потиснат бунтовниците, а такива мерки ще подкопаят основите на американската икономика, като ще докарат нейната чуплива структура до имплозия.
2. Ако Байдън влезе в Белия дом, той ще опита да наложи локдаун от 4-та степен, подобен на локдауните в Австралия, Франция, Германия и Великобритания; може би даже по-лош. Икономиката ни ще се срути, консервативните ще въстанат, а Байдън ще вземе мерки с военно положение.
И в двата случая глобалистите ще получат своята криза и съответно — тяхната възможност [да наложат своя план].
Надживяване на локдауните и удържане на глобалистите
Но ето къде нещата стават не толкова сигурни за елитите. Ако свободомислещите американци се организират незабавно за собствената си сигурност и взаимопомощ, можем да обезоръжим този „Параграф 22“. Ако създадем своя система за сигурност в собствените ни общества, Тръмп няма да има основание да въведе военно положение. Самоорганизацията за сигурност е страхотно предпазно средство срещу бунтовете и грабежите на левичарите, а и базовата търговия ще може да продължи.
Също така, ако сами организираме сигурността в нашите общества и икономиките си с бартери и търговия, ще объркаме всякакви идеи на Байдън3 за налагането на общонационален локдаун. Мисълта ми е, че не можем да позволим на глобалистите да диктуват условията в кризата. Ние трябва да действаме и да променяме правилата на играта.4
Зануляването не е естествена и неизбежна необходимост, а представлява измама, капан. Независимо колко се влоши кризата у нас, хората — и по-конкретно свободомислещите хора — ще трябва да определят бъдещето, а не глобалистите.5 Техният план разчита на нашата паника. Вместо страховете си, нека им покажем единен фронт на съпротива и наш собствен план.
Автор: Брандън Смит
Превод: Иван Стаменов
Източник: Alt-market
