И на външния пазар на влияние Борисов се опитва да раздава български порции
Един коментатор в ivo.bg ме помоли да му спестя коментар за вчерашните фашизоидни изяви на премиера Борисов. С риск да бъда обвинен, че (не) пиша по поръчка, макар и на практика анонимна, ще зачета желанието на коментатора. Няма да коментирам смисъла на израза “Arbeit macht frei“, употребен от Борисов в превод на български.
Ще коментирам обаче отново какво не каз(в)а и какво не (на)прави Борисов в рязък дисонанс с устойчивите си навици да се хвали лично, че България е свършила нещо, което смята за свое постижение.
Телеграфната агенция на Съветския съюз ТАСС, както вече съм обръщал внимание преди близо седмица, съобщи с позоваване на анонимен източник преди 5 дни за предсрочното (спрямо обявеният от Борисов краен срок за 15 декември), че тръбата на Путин за транзит на газ вече е положена в България.
Дните си текат, а на Борисов не му е “интересно” да потвърди или да посети завършения руски обект, платен с български милиарди. Вместо това премиерът пак разговаря с нас чрез монолог, заснет в гръб, за да се пъчи с парче от построен път. Т.е. не се е излекувал от навиците си след преболедувания китайски грип, но упорито отказва да приложи това свое правило за подлежащия на американски санкции Турски поток, който Вашингтон категорично отрече да е “Балкански” чрез демарш на свой пратеник в София миналия месец.
Борисов, който раздава порциите в България (например на подизпълнители на руския газов проект), се опитва да прави нещо подобно и на международната сцена. На Путин угажда за неговата мания да наказва Украйна чрез заобикаляне на руския газов износ за Европа.
На Тръмп се умилква чрез сделката с изтребителите. Вече и на Меркел “подхвърли” поръчка за два военни кораба, а после коментира, че тази сделка доказвала отличните отношения между нашите две държави.
Само италианците, като че ли, са му малко сърдити, защото загубиха състезанието с германците за корабната сделка. Но няма страшно, Борисов и на тях ще намери начин да направи подарък в името на южноевропейската дружба.
Предстои също да видим как Борисов ще се отплаща на китайците, които определено трябва да са му ядосани, че се присъедини към европейските страни, отказващи да внедрят тяхната технология за още по-скоростен интернет у нас.
По смисъла на горното наистина му съчувствам за трудната задача да се хареса на всички. Време му е да се освободи от това бреме – докато все още има какво раздава като своя бащиния.
