Хората с компютрите сме несъвместими с ГРОБарската мутромилиционерска шайка

Компютърът ми сдаде багажа преди около два месеца. По точно дъното. Нямах и не намерих пари за нов или за нова дънна платка със съответен ъпгрейд на останалите компоненти. Което, съвсем междудругото, е шибано гадно опровержени на лъжата, че ГРОБ били много по-добри от всички преди тях. Ето моя критерий за оценка на едно управление, който може да изглежда смахнат, но кореспондира с оценките, направени по всички общоприети критерии:

Възможността на средния човек да придобива/обновява компютъра си. Купих си компютър през 1992 г. с 10-те хиляди лева награда от конкурса "Репортер на годината", който спечелих. Беше 386-ца, работеща под DOS с черно-бял монитор.

При Иван Костов през 2000 г. го смених с втора ръка 486DX, който можеше да подкарва Windows 98. При царя през 2002 го смених с нова система, базирана на Pentium II. При Тройната коалиция я смених с с нова система на AMD Sempron 2,8 GHz.

Управлението на мутромилиционерите е единственото, което ме докара дотам да не мога лесно да си позволя прилична машина.

Ще ми кажатг, че моят критерий е изгъзица на богати копелета, а хората не могат да ядат - лява критика; или че не мога да си обновя машината, щото съм некадърна да изкарвам пари - гробаджийска критика. Това са глупости на търкалета. Защото отдавна сме минали етапа на ранния капитализъм, когато въпросът е бил само до яденето - това за левите. И отдавна гарантирането на материални възможности масата хора да са средна класа е незаобиколима част от политиката на развитите дървжави, като САЩ не са изключение. Обаче мутромилиционерите СА.

Тук е важно да индикирам разликата между псевдодясната фразеология на ГРОБ и автентичната дясна позиция, артикулирана у нас от ДСБ. Десните сме против икономическата доминация на монополи, олигополи и картели в икономиката. Десните сме за създаването на максимално благоприятна среда за дребния бизнес. Десните сме за независима и силна съдебна система, защото тя е гарант за опазването на основните човешки права, както и за гарантирането на общи правила за воденето на бизнес, тъй щото всички предприемачи да са в равни условия (това е конкуренцията) и също интересите на най-кадърните бизнесмени да са вървят в една посока, или поне да не пречат на обществените интереси. Не определени, близки до властта бизнесмени да са най-успешни; а правителството да създава среда, която стимулира най-добрите да мислят и действат не само за своя, а и за обществения интерес.

Десните смятаме, че компютърът е дълготрайна стока от първа необходимост за съвременния човек като хладилника, печката, перавнята, телевизора и като такъв трябва да бъде достъпен за огромната част от хората. Десните смятаме, че властта трябва да използва гражданската Интернет активност като обратна връзка, а не да я контролира и подтиска. Десните смятаме, че достъпът до Интернет е основно човешко право, което държавата трябва да гарантира. Това, разбира се, не означава, че трябва да купи компютър на всеки и да му плаща сметката за достъп. Държавата трябва да създаде достатъчно места за обществен достъп до Интернет, които да поддържа финансово - в училища, библиотеки, общини. Тук е много уместно да се използва една уникална българска форма на обществена самоорганизация - читалищата. Модерно е да се твърди, че българите сме роби по душа и не сме способни да изградим гражданско общество. Проповядващите тая тъпня очевидно не познават историята на нашето Възраждане, когато в условията на пълна липса на държавна подкрепа (хахаха, османската държава да подкрепя), градчетата и големите села изобретяват читалищата като гражданска организация за образование и просвета. След 1944 г. комунистите обезсмислят функциите на читалищата, превръщайки ги в поредната казионна структура. За съжаление, след 1989 г. нито едно от правителствата не успя да разбере колко голям потенциал има тази уникална българска обществена форма на самоорганизация. Ако сега държавата подпомогне всяко читалище да изгради Интернет център за обществен достъп, това ще бъде огромна крачка напред за модернизацията на обществото.

Заради всичко това много се ядосах от това как ГРОБарите нагло газят всички демократични норми и процедури, как обяздват медиите, как грабят като за последно - само и само да си обезпечат втори мандат (тази възможност е само в цървулските глави на милиционерите), или поне гаранции, че няма да бъдат тикнати в затвора (където им е мястото) от следващата власт. Затова си купих машинка на старо. Слабичка, ама бачка като за браузване, форуми и социални мрежи и ще блогвам редовно. Не се лаская, че блогът ми е значим, но дори да дам повод само на 10-тина души да се замислят за това, което става, ще е полезно.

Вени Г

semkiibonbonki.blogspot.com