Гьобелс сурат броди необезпокояван в българския телевизионен ефир
Темата за нахалството на патриотарите получи поредната си илюстрация от поредната монологична агресия на техния главен вожд от ВМРО Каракачанов в поредната телевизия с голяма аудитория.
Най-често каненият в телевизиите на старото статукво политик, макар и загубил позорно изборите на 4 април след всичките си самохвалства за гарантиран успех на тях, продължава да вилнее от екраните и да се саморазправя с всички свои врагове, сипейки безнаказано обиди. Включително днес и спрямо водещия по БНТ Любенов, който прие шамара му за комплимент.
Налага се да напиша нов текст като продължение на тезата (ми), че патриотарите не бива да бъдат рекламирани като патриоти, а трябва да получават отпор като агресори.
Каракачанов се опита да се хареса на публиката като сърдито заяви на своите подобия от евентуално “патриотично обединение”, че не бива да мислят само за своите (цитирам) задници. Същевременно той още веднъж доказа, че за него няма спирачки в тестването на търпимостта на домакините му. Постигна го като обвини хрисимия Любенов, че приличал на “несимпатичния” Гьобелс (какво щадящо определение за един от най-големите виновници за чудовищните престъпления на нацизма!) .
Защо Любенов му приличал на “несимпатичния” Гьобелс? Ами защото казал два пъти онова, което всички “подозират” повече от основателно: че патриотарите се канят отново да бъдат патерица на ГЕРБ.
Личен проблем на Любенов е, че приема с весела усмивка да бъде наричан Гьобелс. Но е проблем от обществено значение фактът, че истинският Гьобелс в студиото продължава да насъсква аудиторията срещу ромите, каквито Хитлер е унищожавал целенасочено в нацисткиките си концлагери.
Нашите нацита не само нямат проблем да се харесват също на “консервативната публика” и с нападки срещу “розовите либерали”, както и да изкривяват подигравателно названията на други партии. Те направо се състезават помежду си на тази утъпкана пътека, по която Сидеров проби през 2005 година в парламента със своята “Атака” с цели 8 на сто от гласовете на избирателите.
На два пъти Каракачанов нарече “Изправи се! Мутри вън!” “мутрите”, а партията “Има такъв народ” определи като “Има-няма такъв народ”. Ей така с опакото на ръката пред водещия, който би трябвало да го репликира.
И някой казва, че патриотарите трябва да бъдат възприемани като патриоти? Откъде-накъде на тях ще им е позволено да се гаврят с опонентите си, но да изискват за себе си друго?
Ако говорим обаче за главната чисто политическа манипулативна линия в пропагандата на Каракачанов, която се лее безнаказано и обилно в тези предизборни студиа с огромна по българските мащаби аудитория, то основното му фалшиво твърдение се свежда до знак на равенство между видимите, маршируващите демонстративно, партийно представените и митингуващи путинофили у нас от една страна и несъществуващите в нито една от тези форми тук, измислено от него някакво “американофилство”.
Може ли някой да посочи партия, организация, митинг или марш на “безсмъртни” в полза на Америка – да не говорим за многохилядно сборище с кебапчета за зарибяване на “симпатизанти”, които да веят американски знамена, както правят докарваните с автобуси от цяла България под строй край яз. “Георги Димитров” (Копринка днес) всяка година знаменосци на СССР и Русия?
Сред водопада от самохвалства колко добре е управлявал и препоръки как да се управлява държавата Каракачанов не пропусна да вкара и темата за Северна Македония, която му беше отстъпена предизборно на лизинг от началника му Методиевич, но той зрелищно се провали на това поприще и доказа, че българите на са се схванали на отровната му кукичка да ритаме малкия и слаб съсед, за да се чувстваме силни.
Какво е разбрал от този шут (по мястото, който той сам определи метафорично като задник), не става ясно. Но този път шутираният пробва да яхне гербаджийската вълна с фалшива препратка към руското влияние, което щяло да победи в Северна Македония в случай, че тя бъде приета в ЕС без да сме си изчистили споровете на историческа основа.
А истината е, че руският интерес вече победи именно с изпълнението на московската заръка нашите путинофили да направят всичко възможно да спрат Скопие за членство в ЕС. Основният инструмент на Москва в това успешно за нея начинание беше тъкмо Каракачанов.
“Интересното” е, че телевизиите на старото статукво дълги години държаха срещу всеки критик на Русия, допуснат пред камерите им, да бъде монтиран задължително заглушител под формата на двукрак русофилстващ истерик. Но на лъжливите овчарчета, някои от които взеха да се правят в евроатлантическа България на “неутрални” в очевидна полза на Москва, се предоставя възможността да заливат ефира с манипулациите си.
