Гласуваш за ГЕРБ и получаваш “тюрлюгювеч” - “Атака-БСП-ДПС”

Четири години папкаха и слушкаха и гласуваха заедно с Димитър Николов и ГЕРБ, а сега изведнъж атакистите на Волен в Бургас се сетиха, че за да влязат пак в общинския съвет и да подкрепят с влажен език гербавите, ще трябва някой да ги разпознае поне на картинка и под различен номер бюлетина. Абсурдна задача след това безпрецедентно слагачество на ГЕРБ и кмета му, което дори свикналият на какви ли не слагачески пируети Цветан Цветанов забеляза и похвали и поиска да въведе още през 2008 г. във всички общини и като цяло в България. Такова слагачество и подлизурство нямаше дори по времето на БКП от помощната й организация ОФ ( Отечествен фронт-б.а.), ако помните историята, макар че сега има и един друг фронт, пак пълен с другари от ДС и пак с мераци за властта.

Всъщност „сиромашката“ уж партия „Атака“, която според Валентин Иванов (бивш депутат от „Атака“), гушна субсидия от бюджета над 15 000 000 лв.от 2005г. до 2011г.,а сега е неотлъчно на софрата на Б.Б. И така й запушиха устата, че 4 години Волен не каза и гък срещу Бойко. Тук в Бургас виждаме в листата им пъстроцветна дъга от бизнесмени, протежета на ДС и службите, както и послушни чеда, нямащи нищо общо с някогашния бунтар Волен Сидеров. Какво ли не правят парите, но това явно е залезът на „Атака“...

Тия дни Волен Сидеров посети Бургас почти инкогнито, за да вдъхнови своите оредели последователи както за неговата собствена кандидатура за президент, така и кандидат-кмета му за Бургас и неговата листа. Перифразирайки един от неговите лозунги, констатирам, че и врагът му знае, че работите на  ПП „Атака“ не биват и нещата там се сриват ден след ден. Мечтите за президент се свеждат до реалните от 1- 2 % желаещи да гласуват за Волен, а за листата на „Атака“ в Бургас може би са и по-малко?!

Това пролича по рехавата публика около 20 човека в залата на срещата на Волен с феновете на „Атака“. Иначе казано, 10 кандидат общински съветници, 2 гости и 6 представители на медиите... А едно време Бургас беше столицата на „Атака“...

За медиите Сидеров заявява:

„Волен Сидеров: Кандидатите на „Атака” са нови лица, незамесени в далавери

...

Той подчерта, че кандидатите за общински съветници на „Атака" са нови лица, хора с квалификация, незамесени в далавери. „Разчитаме на здравия разум, на това, че бургазлии не са се поддали на пропагандата и хуленето по „Атака" и смятам, че ще има неприятни изненади на тези избори както за ГЕРБ, така и за тези партийки, които се създават само и само да ни очернят", заяви пред журналисти Сидеров.

...

Управляващата партия ГЕРБ е включила в кампанията си срещу мен и местни медии, телевизии, кабелни оператори – целия арсенал. Това се прави задкулисно, защото практиката на ГЕРБ е такава", категоричен е Сидеров.

По-рано в Бургас кандидатът за президент на България се срещна със симпатизанти на партията. Пред тях той заяви, че държавният глава трябва да бъде с патриотични възгледи и да знае как да отстоява националните интереси. Според него е време за решителни действия.

„Подкрепяхме ГЕРБ достатъчно, но от тук нататък се изискват решителни действия.“

Gramofona.com

Боже мили, та той и дядо Йоцо ( Вазовият герой-б.а.) знаеше, че от 2007, та може би и до наши дни една телевизия, в която Волен Сидеров охотно присъстваше с авторските си предавания е получавала според споделяното от бургазлии около едни 30 000 с ДДС за „отразяване на събията“ в община Бургас, друга пък по 25 000 с ДДС пак за същата задача и то месечно, а не годишно... Така говорят хората, а ако прибавим и васалните поне 4 вестника и дузина приятелски електронни медии картината става повече от ясна, но това е резултата от признанието на Волен Сидеров, който поне от медии разбира, мнението изразено от него пред феновете на „Атака“ в залата на операта:

„Подкрепяхме ГЕРБ достатъчно...“

Ами пак си ги подкрепяйте, г-н Сидеров и вашата партия ще изчезне до следващите парламентарни избори може би...

Нека обаче прокоментираме дали е вярно твърдението, че „...Кандидатите на „Атака” са нови лица, незамесени в далавери...“

Българският народ го е казал най-добре. Облякъл се Илия, пак в тия...

Народна мъдрост, важаща за част от кандидатите на „Атака“ за кмет и общински съветници.

Истина е, че 15 кандидати са нови лица, но лидерът им Димчо Грудев и кметът на Димчево Тодор Аврамов стигат за оная мъдрост, която гласи, че, лъжица катран разваля каца с мед, а тия двамата май обичаха общинския мед или бъркам?! Ще ви разкажем помъничко и за двамата кандидати на „Атака“, а вие сами ще прецените.

Или как властта взе под крилото си уж атакиста Димчо Грудев и му помогна да забогатее

Тази история е посветена на един обикновен човек, който умее добре да се ориентира в политическата атмосфера и да усеща накъде духа вятърът. Ще ви разкажем как общинският съветник Димчо Грудев, който се кани да бъде и кандидат-кметът на „Атака” на местните избори, умее добре да използва политическата конюнктура. Звездата му изгрява по времето на Йоан Костадинов, а по времето на сегашната власт се разгаря още по-силно и взема надмощие в политическото небе над Бургас.

Това е история за един обикновен човек, работил някога като шофьор-снабдител. Също както в приказките за Пепеляшка, от обикновен шофьор той се превръща в политик, бизнесмен, местен благодетел и хората го гледат със страхопочитание. Историята може да служи за пример на всеки бургазлии и да му докаже, че мечтите за богатство и власт не са невъзможни, стига да мечтаеш правилно. И да се обръщаш натам, накъдето те духа политическият вятър.

Впрочем историите за Пепеляшка не са никак рядкост за община Бургас. Пак така, както в тази приказка, бедният обущар Георги Манев успя да се превърне в милионер само за 8 години. Сега бедната работилничка за Манев е само мираж, за което той си спомня с носталгия. Как иначе – сега той разполага с билдинги, мерцедеси, ловни полета, спонсорира клубове с кръшни танцьорки, а някогашните му колеги-занаятчии не смеят дори да го поздравят на улицата.

Грудев и Манев си приличат не само по приказката за Пепеляшка. А и по това, че някога бяха рамо до рамо, атакувайки за пръв път бургаския общински съвет. И успяха да станат съветници само с три плаката, опънати върху собствените им заведения тогава. Злите езици разправят и за някакви безплатни ваучери за дискотеките, раздавани на студентите в навечерието на изборите, но това все пак са само злите езици...

през 1999 година. На 25 януари 1999 година, без никакъв търг и конкурс, директорът на ТОХ Проф. д-р Асен Златаров Златка Далева подписва договор за наем с фирма „Диста Комерс” ООД. ТОХ-ът разполага със собствена сладкарска работилница (цех) и кафе-сладкарница. Впрочем ТОХ-ът, който е училище за сервитьори и бармани, разполага с тези обекти само на книга. Сградите на училищата са собственост на общините. Те са тези, които упражняват контрол върху тази собственост, но директорите на училищата се явяват вторични разпоредители с бюджетни средства и разполагат (поне с някаква) автономност.

Точно тогава – в края на ­1998-а­,­ Грудев скъсва с шофьорлъка. И решава да стане бизнесмен.

На 25 януари1999 година Димчо Грудев като управител на „Диста Комерс” ООД подписва договор за наем с ТОХ-а. Като се задължава да ползва работилницата и склада (100 кв.м) и търговското помещение (кафе-сладкарница, 176 кв.м) срещу месечен наем от 1 456 000 лв. (неденоминирани). Или 1456 лв. деноминирани, за близо 300 кв. имот на пъпа на Бургас.

Години наред Грудев си работи кафето, известно на бургазлии като ТОХ-а, срещу въпросния мижав наем. Договорът е подписан по времето на първия мандат на кмета Йоан Костадинов.

И е все още в сила, показва справка, с която „Под лупа” разполага. Макар че в началото на миналата година „Диста Комерс” не желае вече да ползва работилницата и склада, от които се отказва. Остава да стопанисва само кафето срещу наем по общинската наредба – 10-15 лв. за квадратен метър.

Подобен наем  - от 5-7 евро на квадратен метър в центъра на Бургас- отдавна няма. Освен ако не си общински съветник и не се казваш Димчо Грудев.

Човешкото око е ненаситно, а жаждата за власт още по-ненаситна. Четири години, след като се отърква за пръв път в ревера на Йоан Костадинов, Димчо Грудев решава, че вече е готов за самостоятелна политическа кариера. Е, злите езици отново говорят, че не без подкрепата на умната и високопоставена дама, но ние на злите езици не вярваме. На местните избори през 2003 година, с никому неизвестната до този момент Българска партия „Бъдеще” и рамо до рамо с Георги Манев – обущар, съдружник и съратник на Грудев в сладкарницата на Колежа по туризъм, шофьорът-снабдител атакува местната власт. До този момент той вече е натрупал солиден опит като собственик на заведения, предимно в общински и образователни обекти.

Редом с Манев и Симеон Симеонов (бивш шеф на бургаската митница, замесен не в един и два скандала с контрабанда), Грудев успява да стане общински съветник. „Бъдеще” подкрепя Йоан Костадинов. Естествено, като се има предвид, че той ще е на власт в близките няколко години и всички го знаят.

Мандат 2003-2007 се оказва златен за Грудев. Макар че той е доста по-скромен от колегата си Георги Манев, който просто няма стигане със строежите върху общински парцели, паркинги, междублокови пространства... Грудев тихо и скромно успява да се докопа до един изключително важен пост – председател на Надзорния съвет на Агенцията по приватизация. И да развие бизнеса си до замах, който един обикновен ресторантьор не може и да сънува.

По това време той създава фирмата си за кетъринг. Същата фирма можете да видите по всички общински мероприятия. Било коктейл, било откриване, било закриване, неизменно там е фирмата на Димчо Грудев. Журналистите (неизменни участници в общинските софри) дори се шегуват, че до такава степен са навикнали с храната на Грудев, че им е омръзнала. Как пък не прояви някаква фантазия за толкова години, майтапят се те.

Явно „бъдещето” така и не е успяло да се осъществи за Грудев, или по-скоро е преминало в минало. В последната година на мандат 2003-2007 Грудев е чест гост в една телевизия, която критикува управлението на Йоан Костадинов. Същият този Грудев, който услужливо се ползва от благинките по времето на кмета Костадинов, сега се обръща срещу него и започва да тръби наляво и надясно за „далавери”. Разбира се, общинските помещения без търг и конкурс някак остават встрани от тези приказки и Грудев с ловък плонж си осигурява следващото място в общинския съвет – този път в партия „Атака”. На фона на тези еквилибристики съвсем смехотворно звучат изявленията на бизнесмена в интервю пред вестник „Атака” от 17 май т.г: „...Атака се представлява от разумни и интелигентни хора с чувство на отговорност и лоялност.... Всички колеги от групата в Общинския съвет сме били членове само на тази партия. За разлика от авторите на различни клевети. Ние, общинските съветници от „Атака“, сме градивна политическа сила и не си губим времето в махленски свади и изяснения. В крайна сметка бургазлии могат да си дадат ясна сметка кой какво върши за тях и града и най-вече защо. Съгражданите ни са достатъчно прозорливи, за да стават жертви на каквито и да било внушения и интриги. Родината е една. Една е и партията, която я защитава, и това е „Атака”.

Пресметливият бизнесмен много добре разбира, че печели този, който е с властта. Затова след разцеплението на „Атака” той оглавява хората на Волен Сидеров в Бургас и подобно на националния си лидер в столицата играе лакей на местната власт в града. Междувременно бизнесът му процъфтява, в портфолиото на фирмата му се появяват нови и нови заведения. Особено топли са взаимоотношенията му с Бургаския свободен университет, където също държи заведения.

През септември 2010 г. името на Грудев се забърка в поредния скандал.

Благодарността на една управляваща партия за подкрепата, получена от политическия й опонент, може да има различни измерения. Един прост пример за това, свързан именно с отношенията на атакиста Димчо Грудев и ГЕРБ в Бургас, ни показва телевизия СКАТ.

В непосредствена близост до Бур гаския свободен университет (БСУ) допреди около месец имаше китайски ресторант, където съвсем нормално, имайки предвид по-ниските цени, се хранеха много от студентите. Мястото е общинска собственост, а ресторантчето се третираше като преместваем обект по чл. 56 от Закона за устройство на територията. Кой знае защо обаче комисията в община Бургас, занимаваща се с преместваемите обекти, е решила, че хранителният павилион е излишен, макар че в началото на годината е гласувала за него точно обратното.

На метри от въпросния общински имот БСУ е построил нов хотел, който се ползва за общежитие от студенти и гостуващи преподаватели. В партера на хотела е дадено помещение на Димчо Грудев, което той ползва за кафене. С бетонирана зелена площ, чадъри, маси и всичко – както си му е редът.

Каква еволюция – само за 11 години шофьорът-снабдител е вече до такава степен забогатял, че е разпродал дяловете във всичките си фирми – около десетина на брой. Грудев няма вече нищо общо нито с фирмата за кетъринг, нито с ресторантите си, нито с кафенетата.

Грудев се стяга да атакува местната власт за пореден път. Сега – на изборите през 2011 година, в качеството си на кандидат-кмет на „Атака”.

Който, разбира се, ще прелее гласове към ГЕРБ, защото нали всъщност такава е уговорката?

И така, само за едно десетилетие, един обикновен човек, който се присламчва към крилото на Йоан Костадинов, успява да постигне толкова много. А новата местна власт, която уж обещаваше да направи ревизия на всички сделки на бившия кмет (дето били незаконни), не само не прави ревизия, ами и гали с перце и поднася на тепсия още и още общински имоти на същите тези, покровителствани от Йоан Костадинов, хора. И как да повярваме после в новите идеи и намерения, като новите са си все така добре запомнените стари...

Всъщност, за какъв договор изобщо може да става въпрос, след като общинските обекти уж трябва да се дават с търг и конкурс и да има прозрачност, както казваше сегашният кмет Димитър Николов. Казваше, ама по време на изборите, преди да го изберат. Сега нещо мълчи, не само по този казус, а и по много други и вероятно му е много по-удобно да се прави на ни чул, ни видял, ни разбрал... А и цената на мълчанието и заобикалянето на общинските разпоредби за въпросния договор не е никак малка. Димчо Грудев го подкрепя с гласовете на „Атака“, за да минават кметските „хави“. Кметът и приближените му вече почти 4 години са ни повече от ясни. Г-н Грудев е възпитан и коректен човек, но това не го оправдава, когато става въпрос за законност, тя трябва да е за всички. Така или иначе, проблемът с така нареченото заведение „Buda bar“ назря съвсем наскоро, поради множество оплаквания на съседите и поради ужасния шум до зори. Трябва да отбележим, че докато г-н Грудев е стопанисвал уж законно сладкарницата, проблеми със съседите  почти е нямало. След като го продава, обаче, настъпва адът за съседите. И полиция, и община за залети с жалби. Пита се в задачата:

1.Защо кметът и подчинените му са направили анекс към договор, сключен преди повече от десетина години, който е нелегитимен по всички казуси, тъй като противоречи на общинските разпоредби за отдаване на общинско имущество без търг и конкурс. Как тогава доскорошната сладкарница е категоризирана като бар, и то с удължено работно време до 4 часа сутринта?!

2. Как и за какво е даден обектът под наем- за нуждите на Техникум за обществено хранене, за да се обучават младите кадри като сервитьори, бармани и пр. и да фунционира като кафе-сладкарница или  като бар, който се е обърнал на чалготека, и то в двора на училище?! Та не разбрах, ще възпитаваме  или ще развращаваме учениците и къде е кметската прозрачност в случая или тя се е позамъглила зад някоя друга пачка, та направиха от сладкарницата чалгаджийница, и то в двора на едно училище, а то е само на стотина метра от университета.

Избори идат, пари трябват, а законите и общинските разпоредби си остават само на приказки. А за далаверите кой да прецени дали Грудев е излязъл от тях, или е затънал по-дълбоко?!

Кметът на Димчево Тодор Аврамов е добър бизнесмен, но около неговото политическо развитие има едно петно, което и сега, когато е обикновен кандидат за общински съветник в листата на ПП „Атака“-Бургас, го свързва с една имотна далавера (сделка) и с бизнеса на  сина му.

Бургаската „Атака” за пореден път се издъни, надявайки се този път избирателите и симпатизантите й да не научат какви ги е свършила и скандалът да се размине тихомълком. Той избухна заради сина на единствения селски кмет от „Атака” в общината. Става дума за кмета на Димчево Тодор Куцаров Аврамов, гордостта на Волен Сидеров и на едновремешния бургаски лидер на „Атака“ Валери Симеонов. „Димчево е крепостта, която превзехме с убийствен резултат”, тупаха се в гърдите Волен и Валери на пресконференцията малко след края на местните избори.

Да, ама кметът-гордост яко се издъни, не без помощта на съпартийците си. Причината е синът му – Красимир Тодоров Аврамов, който държи пицария в бургаския комплекс „Меден рудник” с фирмата си „Интертрейдинг”. Половината от фирмата е негова собственост. Красимир Аврамов има дялове в още пет фирми, като две от тях – ДТК „Красимир Аврамов” и „ДТК” са еднолично негови. Не забравяйте и нещо много важно, което ще срещнете по-надолу в тази статия, а именно съсобственост във фирмата „ИНТЕРПЛАСТ“ ООД, която е известна с подмяната на стотици павилиони в Бургас, свързани с чл.120 и чл.56 от ЗУТ и солените им цени и общинските предпочитания, но нека всичко се движи по реда си.

Кръчмата в „Меден рудник” е разположена в най-апетитната и благоустроена зона на комплекс – „А”. Теренът под нея – 492 кв. м е съсобствен – идеални части притежава и общината.

Веднага след изборите кметският син подава молба до местния парламент да изкупи идеалните части на общината, т.е. собствеността върху целия терен да премине в негови ръце. Убеден вероятно от баща си, че това е възможно, при това на съвсем ниски цени, собственикът и управителят на „Интертрейдинг” депозира молбата в общинския съвет и на сесия на 27 март 2008-ма година човекът на „Атака” получава имота за СКАНДАЛНО НИСКИТЕ 229 лв. на кв. м, или 117 евро. В същото онова предкризисно време  квадратен метър жилищна площ в перспективния район отдавна надмина 450 евро за кв.м, а цената на земята не пада под 300 евро.

Сделката минава с пълното мнозинство на „Атака”. Ето го и решението:

Да се продаде на „ИНТЕРТРЕЙДИНГ” ООД – гр. Бургас, рег. По ф. д. № 1093/2004 г. на БОС, под № 510, том 18, стр.200, със седалище и адрес на управление ул.”Чаталджа” № 8, БУЛСТАТ 102878186, дан. № 1021438185, представлявано от Управителя Красимир Тодоров Аврамов,  недвижим  имот –  частна  общинска собственост,  представляващ 342/492  кв.м. идеални  части  от УПИ II  в  кв. 8  по  плана  на  зона „А”, ж.  р. „ Меден  рудник”,  гр.  Бургас, целият с площ от 492 кв.м., при граници: изток – УПИ III, запад – улица с о.т. 38, а и о.т. 38б, север-улица от о.т. 38 и о.т. 40, юг – УПИ I, за сумата от 78 350 / седемдесет и осем хиляди триста и петдесет / лева, без ДДС.

За броени секунди „Атака” харизва апетитен общински имот на поне три пъти по-ниска цена от минималната за района!

Разбира се, че не всички са слепи и глухи в ОбС-Бургас и сделката е прегласувана и сина на кмета на Димчево, Красимир Аврамов е трябвало вече да плати вместо 78 350 лв. 184 680 лв. или 540 лв. на квадратен метър – цена, близка до пазарната.

В същото време обаче кметът на Димчево едва не си хвърлил оставката, когато научил за решението на съветниците, но както се казва спасението дебнело отвсякъде и „шанса“ се усмихнал на другата фирма на сина му, сигурно „съвсем случайно“...

Общинската администрация на „най-добрия град за живеене“ в България роди странната „европейска“ идея преместваемите обекти (павилиони-бел. ред.) в Бургас да имат нова, уж европейска визия, вероятно, от турска дограма.

 Тези същите чиновници, които одобриха проект и изпълнение на бургаското ларго със сиви турски плочки без европейски сертификат, които събарят павилиони, които са естетично и функционално изпълнени от техните собственици, които са облагородили терените около тях със собствени средства, са принудени, ако желаят да продължат да работят, да си закупят пластмасови кутийки от  PVC- дограма (която вероятно също е турска и „висококачествена“- бел. автора), които са изработени от една „приятелска“ фирма - “Интерпласт“, която произвежда почти всички подобни изделия в Бургас на солени цени.

От будките за вестници до тези павилиони почти всичко е тяхно производство, също както и ония павилиони на „Тройката“ и вероятно тяхната дейност се стимулира от общинските чиновници, просто ей така за нищо... Да, да, ама НЕ!

Може би тук крушката (общинските чиновници-бел. автора) си има опашка (една „наша“ фирма, която произвежда изделия от PVC, и запознати търговци твърдят, че нейното име е „Интерпласт“-бел. автора) и вероятно тук има общи интереси и „далавери“?!

Те се изразяват в това, че първо се отваря фронт за работа, а производителите си докарват допълнително печалби от солените цени на изделията, които точно те, макар да не са оторизирани, уж, са били препоръчвани  според приказките от териториалните директори да изпълнят уж за еднаквост...

Находчиви търговци от Меден рудник  намерили по-добър вариант изпълнение на фирма от Асеновград, който излязъл на цена 3 750 лв.?!

Същите търговци имали оферта от „Интерпласт“ за 7 000 лв. или 1,86 пъти по-скъпо?!

Солени, солени, колко да са солени цените на тези павилиони?!

Отначало цените се движели между 3 и 5 000 лв. на павилион. Един такъв модул от 6  квадратни метра струвал над 5 000 лв. Или по около 833 лв. на квадратен метър и това за пластмаса и фибран?!

Около стотина бургаски търговци са спазили „европейското“ изискване на общинската управа и са поналели някоя и друга хилядарка в нечий джоб.

Ако приемем, че разликата в цените е такава 3 250 лв. на павилион можем лесно да сметнем, че около 325 000 лв. импровизирана печалба вероятно са се влели в „нашата“ фирма „Интерпласт“...

А кажете, че не е добре да имаш приятели в общинската управа, а може би става въпрос за съдружници, но не по неволя, а по бизнес?!

Поне още 250 дребни търговци се чудеха през март-април тази година какво да правят с тези пластмасови кутийки, които не осигуряват никаква сигурност, но дали всъщност са се сетили за връзките на „Атака“ в този случай?! Дали баща не познава сина си или бизнеса им няма нищо общо с общинската практика?!

„Община Бургас няма намерение да се меси и да посочва на търговците къде и как да ги изработват (павилионите - бел. ред.).

Ако качеството на изработка се окаже на ниско ниво, оплакванията трябва да бъдат насочени именно към производителя.

Изискванията на община Бургас към визията на павилионите не са се променяли през последните 2 години. Те са си едни и същи.

Община Бургас не премахва самоцелно търговски обекти по чл.56. Ако е необходим ремонт на улица или друго обществено пространство, понякога се налага да бъде отстранено едно или няколко павилиончета.“

 Нарочно избрах за заглавие този абсурд от едно прессъобщение на община Бургас от 30.03.2011 г., което добавяше и още достойни за диагноза „бисери“.

След като нормален човек прочете тези усукани приказки на общинските пиари, му става ясно, че нашите съграждани, които си изкарват оскъдния хляб с дребна търговия в подобни павилиони, които не струват нито евтино, нито им е нисък наемът, биват събаряни по всяко едно време, щом на някой общински шеф му хрумне нещо и го прекара през решение на общинския съвет, който се доминира от създалата се коалиция ГЕРБ, „Атака”, ДПС, СДС, БСДП, СЕК и съветниците на В.Стойновски, както и от беззъбата БСП „опозиция“, ще му стане ясно, че тези хора няма да са доволни от подобни приказки, лишени от здрав смисъл и в разрез с фактите от действителността.

Така и се получи след седмица, когато последва друго прессъобщение, посветено на този проблем:

„Проведе се среща с недоволните собственици на павилиони

Среща между общинска администрация и недоволни собственици на павилиони се проведе днес. Зам.-кметът Красимир Стойчев и главният архитект Веселина Илиева изслушаха оплакванията на търговците и в диалог с тях изясниха няколко възникнали недоразумения.

Представителите на община Бургас за пореден път заявиха, че държат павилионите в града да имат еднаква визия, но производител трябва да си изберат самите собственици. Като добър пример бяха посочени вестникарите, които заедно са потърсили и получили 5-6 оферти от различни фирми и са си избрали най-подходящата, но не най-евтината, която да им е по джоба и да отговаря на изискванията по Наредбата за временните обекти. Добър пример е и базарът при Трета поликлиника.

Търговците бяха останали с грешното впечатление, че Общината им нарежда да правят павилиони от неустойчиви, но красиви материали. Зам.-кметът и главният архитект обясниха, че изискване към вида на материалите няма - важна е визията.“

От тези съобщения научаваме, че всъщност „положителният“ пример на посочените от общинските управници павилиони на вестникарите са отново производство на фирмата „Интерпласт“, която уж не била посочвана от началниците на териториалните дирекции за вероятен „естетически“ изпълнител на новите павилиони?!

Случайно съвпадение или сметчици, но не относно външният естетически и „европейски“ вид на павилионите най-вероятно, защото и други фирми ги изпълняват и то на двойно по-ниска цена от „Интерпласт“...

Интересното е, че уж общинските служители нямали претенции към материалите, от които са изградени павилионите, но „предпочитаната“ от тях фирма ги прави само от едни и същи такива, които са PVC -дограма, стъклопакети, лека винкелна рамка и фибран за уплътнение на стените.

След този напоителен с факти материал, можете да се запитате, кой се готви пак да ви яха, стриже и да ви поднася снежно бели биографии на разни кандидати за местната власт на фона на реалните факти. Не вярвайте, че „Атака“ не работи за ГЕРБ, напротив точно така е?!

И когато избирате с гласа си кандидатите на „Атака“ или „СЕК“, или СДС, или ДПС,а и тези на БСП вие избирате всъщност резервната скамейка на ГЕРБ-Бургас, които ще гласуват, както го и правеха в предишният общински съвет с тях и за тях за по-високи местни данъци и такси, които ще ви правят все по-бедни и наведени. Дали го заслужавате?! Ние от Партия за хората от народа казваме НЕ! Никога повече не бива Бургас да бъде първи частен град на ГЕРБ и подкрепящите ги от „Атака“!!!

 

През изминалите 4 години високите данъци и такси на бургазлии бяха гласувани благодарение на ГЕРБ, „Атака“, БСП, ДПС, както и на част от хората на Стойновски и Манев. Ако на вас ви харесва така, изберете ги пак...!

Георги ИВАНОВ

Христо ТОДОРОВ

Редакцията на „Под лупа“ се извинява за евентуални пропуски и грешки. Засегнатите имат право на отговор.