Гласовете ни ще определят нашият цивилизационен избор за десетилетия напред

Венелина Попова

Всичките ни президенти от началото на прехода имат своите грехове. Грехът на Желев се нарича „Боянски ливади“, на Петър Стоянов – „Иване, кажи си“.

Със своя президентът Желев предизвика свалянето на правителството на Филип Димитров, което щеше да извърши лустрация и днес България щеше да изглежда по съвсем различен начин.

А репликата на президента Стоянов към Иван Костов не беше разбрана от публиката правилно и вместо да защити авторитета на премиера, на неговия реформаторски кабинет и на СДС, тя им нанесе неволно репутационни щети.

Георги Първанов – единственият държавен глава, агент на Държавна сигурност, след срещата си на 18 януари 2008 година с Владимир Путин обяви, че е постигнал „голям шлем“ с подписаните споразумения за газопровода „Бургас-Александруполис“, АЕЦ „Белене“ и газопровода „Южен поток“.

Явно Гоце цакал бридж-белотче в компанията на Емилия Масларова(която публично се хвалеше с този факт), или изобщо не познава бриджа като игра, или никога не е правил „голям шлем“ и това му беше един блян. Но с тези споразумения, стенограмата от която не видяхме публикувана, въпреки решение на съда, Първанов за години ни остави в руската енергийна, ерго и геостратегическа орбита, в която си бяхме от десетилетия.

Росен Плевнелиев беше открит противник на политиката на Русия и президента Путин, особено след края на мандата си, но за съжаление позицията му не се отрази на официалната външна политика на България.

През всичките години на управлението на Борисов и ГЕРБ Русия имаше своята „пета колона“ в България не само сред политически партии като БСП, „Атака“, „Възраждане“, а сега и „Български възход“, не само в лицето на русофилските НПО-та, но и сред висшия армейски офицерски състав, та дори и в контраразузнаването, твърди Тихомир Безлов. Като друго силно място с „пета колона“ анализаторът посочва медиите в България и това вече не е тайна за никого.

На фона на предшественика си Георги Първанов, в ролята си на държавен глава Румен Радев се опитва да играе двойна игра – на форуми със западноевропейските ни и презокеански партньори той се държи като натовски генерал и критикува руската инвазия в Украйна.

Но реплика като „Крим е руски, че какъв да е?“ и особено сегашният му рязък завой към „Газпром“ го демаскираха и показаха, че той е най-силната карта на Путин и кремълската престъпна шайка в България.

Ако някой все още не е разбрал това, е по-добре на 02 октомври да си остане в къщи, да бели чушките на жена си за лютеницата, да отиде за гъби или да си пие ракията със съседа и да псува политиците – за него всички до един – маскари.

Тези избори се различават от останалите, защото на тях ще се извърши най-важното преброяване, а гласовете ни ще определят нашият цивилизационен избор за десетилетия напред, добре е да не забравяме това.