Геймс Овърлик. На прощаване с американския посланик

Геймс Овърлик. На прощаване с американския посланик На 29 ноември 2010 г. Wikileaks започна публикуването на американски дипломатически доклади в партньорство с пет големи световни медии: Гардиън, Ню Йорк Таймс, Монд, Дер Шпигел и Ел Паис. Официален Вашингтон осъди тези публикации, с което индиректно призна автентичността на документите. Запитванията на медиите за коментари по отделни събития описани в дипломатическите депеши, известни още като грами (съкращение от каблограма) срещаха два типа отговори: мълчалив отказ да се коментира или отказ да се коментира с уточнение, че става въпрос за крадена класифицирана информация, собственост на американското правителство.
Не е пресилено да се каже, че американският посланик в България Джеймс Уорлик разчупи този канон. Още в началото на скандала, известен днес като Кейбългейт, той се похвали по БНТ:
Водещ: Но не подкопава ли целият този скандал моралната позиция на САЩ, които отвисоко наставляват и поучават другите?
Дж. Уорлик: Накрая, за жалост, всичко ще свърши с гръмките заглавия. Мнозина не четат цялото съдържание на телеграмите, избирателно се цитират неща, които веднага правят заглавия. Ако човекът прочете изцяло докладите ни, ще установи, че те са много интелигентни, професионални и балансирани. Те съдържат информация, необходима на много хора във Вашингтон, които активно следят събитията тук и си изграждат балансирана представа. Ще стане ясно, че американското посолство в България работи професионално. Не сме дошли тук да шпионираме, а да работим с всички като партньори. Сътрудничеството ни с България е безпрецедентно.
Водещ: Но как сте сигурен, че следващите 1000 телеграми няма да обърнат вашите думи?
Дж. Уорлик: Надявам се да няма повече изтичане на информация. За бъдеще ще бъдат предприети мерки за защита на чувствителна информация. Уверявам ви, че следващите 1000 грами, които може би ще бъдат посветени на България, ще предоставят добре балансирана и справедлива картина на събитията в страната. Нашите мисли съвпадат с мислите на българския народ. Бях обещал, и вие знаете това, че ще бъда честен и открит пред българската общественост. Публично ясно и категорично съм изказал мненията си, а онова, което казвам публично, го има и в конфиденциалните ми доклади до Вашингтон.
Това изявление на посланика е изключително интересно, защото той не отрича автентичността на докладите, без условности говори, че те представляват чувствителна информация и дори прави количествено уточнение - следващите 1000 грами, които може би ще бъдат посветени на България. Посветените на България грами са именно около 1000 на брой.
Цитираните думи на посланик Уорлик пред БНТ са от 03.12.2010, четири дни след началото на публикациите. Към този момент нямаше излязла нито една дипломатическа депеша от София. Освен няколко заглавия, публикувани в световните медии, грамите за България бяха обнародвани от Биволъ от 21 април до края на август 2011 г.
Трябва да се отбележи, че преводите и анализите на Биволъ, публикувани на български се позоваваха на „цялото съдържание на телеграмите“ на английски, публикувано едновременно с превода и аналитичната част. С няколко часа разлика оригиналът излизаше и на сайта на Wikileaks, което е гаранция за автентичност. Освен това Биволъ превеждаше на английски своите публикации на български, за да може всеки да се увери дали резюметата на български са изчерпателни и обективни.
„Дъще и на калъп да те хванат...“
На 25 май 2011 г. видя бял свят най-скандалната грама, тази за криминалното минало на Бойко Борисов. Реакцията на мисията на САЩ в София излезе още в същия ден. В официалното съобщение се казваше, че посолството не може да коментира съдържанието на „предполагаемите класифицирани материали“ и че дипломатическите телеграми често са „предварителни и непълни външнополитически анализи и не трябва да се разглеждат като официални позиции на американската външна политика“.
В подобен стил беше изявлението на посланик Уорлик в парламента, където беше доведен лично от Бойко Борисов да обяснява за написаното в грамата. В известен смисъл се сбъдна прогнозата на водещия от БНТ, че грамите могат да обърнат думите на посланика. „Интелигентните, професионални и балансирани“ информации изведнъж се превърнаха в „предварителни и непълни външнополитически анализи“.
„Уикилийкс“ се позовава на неясни и непотвърдени източници и е излишно да се коментират публикациите в него“ - казал още Уорлик на Борисов, с други думи го посъветвал да не коментира. Борисов го разбра по своему и обяви, че не чете Wikileaks, защото били „жълта преса“ и така си спечели подигравки не само в България.
Един от „неясните и непотвърдени източници“ стана ясен преди няколко дни - самото ЦРУ, появяващо се с кодово име СИМО, е потвърдило данните за участието на Борисов в източване на горива и мащабен наркотрафик, писа немският вестник Тагесцайтунг и зададе реторичния въпрос: „Дали Борисов щеше да остане на поста си, ако американската тайна служба ЦРУ се бе явила като главен свидетел за обвиненията срещу министър-председателя?“
Засега няма коментар на това разкритие нито от страна на премиера, нито от страна на посланик Уорлик. Има обаче доста ирония в това отричане на очевидното. Особено ако си припомним казаното за Борисов от служител на американските служби пред Конгрешънал куотърли: „администрацията на САЩ направи ужасен избор с кого да си легне в леглото в България.“ Българската приказка за дъщерята, хваната на калъп, която въпреки това отрича, идва като естествено продължение на тази мисъл.
„Каквото докладвам го казвам публично“
В една от прощалните си медийни изяви посланик Уорлик отново говори за грамите и, вероятно успокоен от дистанцията на времето, туширала скандала, сервира на публиката опашати лъжи. Ето какво каза той за радио К2 в интервю, взето буквално ден преди да излезе публикацията на Тагесцайтунг:
Илиана Беновска: Ваши предшественици, посланици в България, си позволяваха в секретни грами да квалифицират дори настоящия министър-председател като ангажиран, ще го кажа меко, с наркотици, амфетамини и други потайни дела. Той се разхожда обаче не само свободно, той е на върха. Кое е вярното?
Джеймс Уорлик: Аз няма да коментирам грами на мой предшественик.
Илиана Беновска: Не разбрахте ли вие, американците, кое е вярното?
Джеймс Уорлик: Мога да Ви уверя, че нито една от грамите, които аз, например, съм написал и изпратил до Вашингтон по време на своя мандат, няма да ви изненада, защото това, което докладвам е същото, което казвам публично и в частните си разговори. Мисля, че преобладаващата част от хората в България знаят, че аз говоря съвсем открито. Това не винаги кара хората да са доволни, но...
Илиана Беновска: Да, това е Ваше достойнство, което Ви направи и неудобен за някои среди, но нека да е така. Но все пак, няма ли приемственост между работата на посланиците – един казва, че Бойко Борисов е престъпник, Вие сигурно във Вашите грами какво, хвалите ли го, какво пишете за него?
Джеймс Уорлик: Ние имаме много силни отношения с това правителство и този премиер. Няма да коментирам писаното от моите предшественици, аз не съм бил тук тогава и не мога да отговарям за заключенията, до които те са достигнали, но това, което мога да подчертая, е, че двустранните отношения между България и САЩ никога не са били по-здрави. Наскоро имахме посещение на нашия държавен секретар и тя отново потвърди това. Съвсем наскоро в Чикаго имаше Среща на върха на НАТО и там препотвърдихме, че България е добър приятел и надежден партньор. Аз също отстоявам тази теза.
Най-напред не е вярно, че това, което Уорлик докладва е същото, което казва публично или дори в частните си разговори. Красноречив пример е строго секретната грама, в която се обсъжда приемането на двама затворници от Гуантанамо. Никой не е чувал посланикът публично да разкрива имената им, биографиите им и други подробности около тази тайна операция. Това обаче може да се прочете в доклада, който е изпратил във Вашингтон.
Не е вярно също, че като посланик Уорлик не отговаря за заключенията на неговите предшественици. Информацията в грамите го разкрива по неоспорим начин, макар че Уорлик е подписал само 15 доклада от изтеклите в „Уикилийкс“.
Посланическият пост не е чиновнически, както ядосано го определи Борисов в едно интервю, но кариерното израстване не е последна грижа на представителите на САЩ изпратени в затънтена София. Когато един посланик получи от шефа на американската дипломация Хилари Клинтън каблограма, в чието заглавие пише: „Аплодисменти“ (Kudos), сигурно това му прави впечатление. Вероятно и той, и неговите колеги от посолството обръщат специално внимание на информацията, за която американското външно министерство изказва задоволство, като се стараят да я разширят и допълнят.
Амерканското посолство в София е получило такива аплодисменти един единствен път от 2005 до 2010 г.,[09STATE131728] показва проверка в базата с изтеклите в Wikileaks грами. Поводът е доклад на временно управляващия посолството на САЩ в София посланик Джон Ордуей, озаглавен „Най-търсените престъпници на България: Черепа, Баретата, Пилето и Пръча“ [09SOFIA508].
„Анализаторите във Вашингтон оценяват високо доклада за българската организирана престъпност. Това е доклад точно от този вид и от това качество, на които анализаторите се надяват. Ще сме дълбоко благодарни и за допълнителни сведения за организираните престъпници, дейностите с които се занимават и връзките им с известни бизнесмени или официални представители на правителството, доколкото ви позволяват времето, ресурсите и вашата безопасност. Още веднъж бихме искали да подчертаем благодарността си за този доклад, още повече, че е съвсем навременен...“ - пише Хилари Клинтън.
Джеймс Уорлик се позовава на похваления доклад на Ордуей два пъти, пишейки във Вашингтон за операция Октопод и „историческия“ арест на Алексей Петров: [10SOFIA103] [10SOFIA106]. От своя страна във въпросния доклад Ордуей се позовава на на посланик Джеймс Пардю [05SOFIA1207] (неговия прочут доклад за българската организирана престъпност от 2005 г.) и на още един текст от 2006 г. на Джон Байърли [05SOFIA1882], в който се задава въпросът дали усилията на правителството срещу мафията са реални или са отбиване на номера.
Препратките към докладите на предшествениците се намират в преамбюла на грамите, които представляват своеобразен хипертекст. Референциите са индексирани с главни букви ето така:
REF: A. 09 SOFIA 508
B. 09 SOFIA 548
C. 09 SOFIA 642
В самия текст позоваването на предишни доклади се открива по препратките в скоби, например:
„Chief Prosecutor Boris Velchev, a Socialist appointee, confided to the Ambassador during a February 1 meeting that he has the complete support of the PM and the government to „declare war“ on the 200 to 300 most dangerous organized crime figures, including the 20 to 50 bosses who are household names (ref A)“. В случая ref A е грамата на Ордуей за „най-издирваните престъпници“ аплодирана от Клинтън [09SOFIA508]
Всичко това показва последователност и приемственост, които не се връзват с декларацията „аз не съм бил тук тогава и не мога да отговарям за заключенията, до които те са достигнали“. По-скоро обратното: екселенц Уорлик не само е отлично запознат с написаното от предшествениците му за няколко години назад, но споделя отговорността за цялостната политика на САЩ в страната. Впрочем, неговият скoк на амбразурата, за да брани Борисов също се вписва в тази политика и е напълно логичен и предвидим, защото както е писал посланик Байърли за Бойко Борисов: „Ние трябва да го побутваме в правилната посока...“.
Интелигентни, професионални и балансирани...
Всеки, който си даде труда да прочете внимателно дипломатическата проза в Wikileaks ще се съгласи с Негово превъзходителство Джеймс Уорлик, че докладите са интелигентни, професионални и балансирани. Това важи и за уорликовите петнадесет грами. Уорлик попадна в тъпата ситуация да убеждава обществеността, че това са непълни и частични данни, позоваващи се на неясни източници. Със сигурност той самият не си вярва и даже може би му е неудобно, но какво да се прави - мисия незавидна. Скандал като Кейбългейт не е имало до момента и американските дипломати бяха поставени на изпитание в цял свят. За капак Уорлик се оказа посланик в европейска страна управлявана от лице, за което ЦРУ твърди, че има богато престъпно минало. Доколко той се справи добре и дали друг на негово място би могъл да отиграе топката по-умело? Например, като отказва всякакви коментари, за да не изпада в противоречия и уточнения дали е повече или по-малко „хванат на калъпа“? Или пък реакцията на посолството е била точно разчетена за спецификата на българската журналистика, която да отрази подкрепата и безрезервното доверие без да се отдава на размисли върху двойните стандарти и „моралната позиция на САЩ, които отвисоко наставляват и поучават другите“?
На прощаване с Джеймс Уорлик въпросите остават. Дали обществото ще оцени неговата искреност и загриженост за върховенството на закона и борбата с мафията, след като той го облъчи от ефира с очевидни и доказуеми неистини? Дали е убедително „побутването“ на Борисов в правилната посока, след като за всички е ясно, че от 50 известни боса на организираната престъпност (преброени от Борис Велчев) днес на мушка са по-малко от 5: Алексей Петров, Евелин Банев и Гриша Ганчев. Близки до Борисов силови босове на прехода като Маджо, Пашата и групировката ТИМ нямат никакви проблеми с правосъдието. Черепа и Батков също, въпреки статута им на „най-издирвани престъпници“, който така е възхитил Хилари Клинтън. Нещо повече, Черепа и тимаджиите продължават да получават щедри парчета от държавната баница и при правителството на ГЕРБ.
Тези и други въпроси ще бъдат зададени на следващия американски посланик Марси Райс, чиито изявления предстои да узнаем и да анализираме методично, четейки внимателно и изчерпателно докладите на нейните предшественици. Ако не друго, то Кейбългейт би трябвало да е научил американските дипломати да мерят три пъти преди да се произнасят, защото някои аборигени може да са прочели в Wikileaks, как се ядат домати без колците.

Атанас ЧОБАНОВ
bivol.bg

Пълен текст на грамата

date: 5/9/2006 10:04
refid: 06SOFIA647
origin: Embassy Sofia
classification: SECRET//NOFORN

SUBJECT: Най-популярният политик в България: Големи надежди, сенчести връзки

Classified By: Ambassador John Beyrle, for reasons 1.5 (b) and (d).

1. (S/NF) РЕЗЮМЕ: Кметът на София и бивш генерал от МВР Бойко Борисов щурмува националната политическа сцена през последните седмици, основавайки ново движение, което бързо стана най-популярната политическа сила в страната. Борисов отрече слуховете, че ще се кандидатира за президент на есенните избори; той изглежда се е прицелил в по-влиятелния пост на министър-председателя и публично заявява, че не желае сегашното правителство да завърши мандата си. В миналото Борисов сътрудничеше тясно с Посолството в правоохранителната дейност, и, поне публично, остава силно проамерикански настроен. Борисов, обаче, е обвиняван в сериозна криминална дейност в миналото и поддържа тесни връзки с Лукойл и руското посолство. КРАЙ НА РЕЗЮМЕТО.
2. (C) Борисов беше избран за кмет през ноември 2005г., след кариера в МВР като главен секретар от 2001 до 2005г. От тази позиция той се катапултира към славата, след като лично предвождаше акции срещу наркотрафиканти и автокрадци и придоби почти героичен статус в медиите като най- големият борец с престъпността в България. Борисов, който веднъж описа себе си като „най-голямата придобивка на България” се харесва на публиката с обикновения си, но живописен език, непретенциозното си поведение и острата си критика към политическия елит на държавата. Той е най-популярната политическа фигура в момента, като поддържа постоянен рейтинг на одобрение от над 60% за последните пет години, въпреки противоречивите си успехи срещу организираната престъпност докато работеше в МВР.

Нещо като феномен
—————————
3. (C) На 27-ми март, Софийски градски съд обяви регистрацията на свързаното с Борисов движение „Граждани за европейско развитие на България”. Въпреки че звучи странно за англоезичния слушател, името на движението е внимателно подбрано, за да отразява баланса между патриотизма и проевропейските ценности. Референцията към Европа го отличава от екстремистката евроскептична партия АТАКА, а българското съкращение „ГЕРБ”, с което то е познато, означава „герб” като хералдически символ и има силно патриотично звучене.
4. (C) Борисов не е съосновател на ГЕРБ, или дори член – официално той е съсредоточен върху задълженията си на кмет. На практика, обаче, той е публичното лице на ГЕРБ и пътува из страната, изнасяйки речи на събитията на ГЕРБ и официализира нови партийни структури. Неговите усилия са добре приети; „Гражданското движение”, което е само на пет седмици, зае челото на националните проучвания на общественото мнение. В изследване, публикувано през април, 24,22% от респондентите са заявили, че ще подкрепят „партията на Бойко Борисов”, ако парламентарните избори бяха днес. Водената от социалистите „Коалиция за България”, която спечели първо място на предишните избори, зае второто място с 19 процента.
5. (C) Метеоритното издигане на ГЕРБ изсмука подкрепа от радикалните националисти от АТАКА, чийто рейтинг спадна, от 11 процента през януари (septel), до 7 процента. ГЕРБ също привлякоха привърженици от партиите в център-дясно, които в последните години са твърде разединени от личностни конфликти между лидерите, за да могат да предложат някаква смислена противотежест на управляващата коалиция. Борисовите националистически заявки за „твърда ръка”, проевропейска реторика и популистки стил, карат много от политическите наблюдатели да го смятат за единствения, който може да обедини българската десница.
6. (C) Борисов не се старае да отхвърля тези идеи. По време на скорошна среща с Посланика, Борисов говореше пренебрежително за другите десни партии, като заявяваше, че „ще унищожи” АТАКА, и че Националното движение „Симеон Втори” (НДСВ), с което беше свързан в миналото, „се топи”. Ако би се съюзил с някого, каза, това би бил Съюзът на демократичните сили (СДС), дясната партия, която управляваше България през голяма част от 90-те години. Партията има в момента по-малко от 5% подкрепа в проучванията, според Борисов е „свършена”, той би се замислил за партньорство, „за да запази марката” жива.
7. (S/NF) Идеята за точния момент и за тактиката на следващия ход на кмета остават неясни, но скорошните му заявления подсказват в каква посока ще е той. На 2-ри май, в интервю за тиражния вестник „24 часа”, в подзаглавието се появи цитат „Тази коалиция трябва да си ходи бързо”. В скорошен разговор с нас, Борисов беше по-директен, като заяви откровено „Ще сваля правителството, след като се договорим за базите”.

Важен съюзник в установяването на военните бази.
—————————–
8. (S) Борисов многократно ни уверява, че подкрепя близките отношения със САЩ, включително и базирането на американски войски на българска територия. В статия на 5-ти май, той описа подписването на Споразумението за сътрудничество във военната област като „победа” за България, подчерта ползите от съвместните учения и от американските инвестиции и призова опонентите на базите „да си държат езика зад зъбите, за да защитят националните интереси”. Понякога, обаче, Борисов променя посланието, особено когато се опитва да критикува непопулярния начин по който правителството се ангажира с инициативата. В реч в Хасково на 5-ти април, той каза на публика от няколкостотин човека, че лично той подкрепя базирането на американски войски в България, но описа нежеланието на правителството да проведе референдум по темата като „фундаментален пропуск”. Други коментари, в следващо интервю, бяха по-твърди. „В Ирак (правителството) казаха, че ще изтеглят войските ни незабавно. Не ги изтеглиха, изпратиха още една бригада там. Те дадоха и бази на американците, без да поискат нищо в замяна.” Писмо от Посланика, адресиращо категорично тези коментари, постигна желания резултат – кметът се отказа да критикува правителството по този въпрос, и в обширна статия, излязла на 5-ти май (повтаряйки дословно аргументацията на Посланика) изрази подкрепа за съвместните военни бази.
...