ГЕРБ и БСП си поделиха изборите

Росен Плевнелиев спечели изборите срещу Ивайло Калфин с преднина от 165 000 гласа, което не е никак много. На втори тур кандидатът на БСП успя да събере 1 527 000, което е с близо 600 000 гласа повече от резултата му на първи тур. Ясно е, че голяма част от гласувалите за Калфин на втори тур никога не са гласували за БСП и никога няма да го направят втори път. Това беше вот срещу ГЕРБ, който дойде от най-различни посоки. Факт е и че ако независимият кандидат за президент Меглена Кунева беше стигнала до втори тур, то победата на Плевнелиев едва ли щеше да се случи, защото за разлика от Калфин, бившият еврокомисар имаше потенциала да събере както подкрепата на БСП, така и да обере негативен вот срещу Бойко Борисов от дясно и центъра.

Ако Кунева беше стигнала до балотаж, театърът с „целувката на Доган“ щеше да е невъзможен за Бойко Борисов. След края на изборите е добре да се знае, че подкрепата на ДПС за Ивайло Калфин в крайна сметка беше символична и е около 100 000 гласа. За сметка на това обаче в седмицата между двата тура Борисов успя да организира цялата кампания на Росен Плевнелиев около вота срещу Доган.

След изборите се очертават няколко тенденции, които могат да търпят развитие до парламентарните избори. Първо, ГЕРБ вече притежава цялата власт и всичко зависи от един човек – Бойко Борисов. При всички случаи през следващите месеци премиерът ще търси нов враг и нови пречки, за да обясни пълната си безидейност при управлението на държавата. В това отношение със сигурност няма да му е лесно, но въпреки всичко изборните резултати показват, че по всяка вероятност ГЕРБ ще изкара мандата си и в следващия парламент ще бъде една от основните политически сили.

По време на последните избори от ГЕРБ показаха, че са овладели всички техники за печелене на избори от времената на прехода. В този смисъл не бива да си правим илюзии, че когато общественото мнение е срещу ГЕРБ, то това автоматично означава, че партията ще загуби изборите. Фалшификациите, манипулациите, купуването на гласове и контролираният вот ще бъдат основни средства в кампанията на ГЕРБ и по време на парламентарните избори през 2013 г. Тогава партията на Борисов и Цветанов освен ресурса на централната власт ще впрегне и ресурса на местната власт, която от днес също е в техни ръце. След тези избори в ГЕРБ ще има сплотяване около лидера и неговия заместник, а разпадът на този популистки проект ще бъде отложен най-малко с две години.

Далеч по-интересни са тенденциите в БСП. Партията едновременно загуби и спечели последните избори. Загубата идва от това, че редица областни градове, които до момента се управляваха от червените, вече не са в техни ръце. От друга страна, левицата все пак преодоля комата, в която изпадна след последните парламентарни избори, и макар в тежко състояние, животът й в тази форма не е в опасност. Не е тайна, че целта за президентските избори пред БСП беше да стигне до балотаж. Именно това беше причината в последния момент в кампанията да бъде вкаран Стефан Данаилов, който изпълни задачата си да мобилизира твърдия електорат на партията. Освен това БСП спечели в градове като Видин, Враца и Сливен, които досега бяха управлявани от ГЕРБ. Вярно е, че загубиха няколко областни центъра, между които Варна, Смолян и Русе, но не бива да се забравя задоволителният резултат за левицата в по-малките населени места.

Голямата победа за БСП е, че засега успя да се утвърди като основен политически противник на ГЕРБ. Това само по себе си ще даде сили на партията до парламентарните избори. От 1997 г. БСП е капсулирана в рамките на 700 000–1 200 000 гласа. Каквото и да направят социалистите, те се движат в този диапазон, което им позволява да оцелеят при всякакви екстремни обстоятелства, но и ги обрича в следващите поне десет-петнадесет години да участват само в коалиционни управления. Това се видя и на последните избори, на които иначе се очакваше тежък срив за социалистите. Сега те отново ще бъдат изправени пред дебата за лидерството в партията, който ще бъде подсилен и от завръщането на Георги Първанов. Още в нощта на изборите Калфин, който през президентската си кампания получи политическа легитимация в БСП, декларира, че все по-често ще се връща в България. Въпреки това Станишев все още е силната фигура в партията и трудно би могъл да бъде отстранен, без самият той да пожелае това.

Интересна е и ситуацията в ДПС. На първия тур на местните избори хората на Доган получиха около 230 000 гласа, което в сравнение с резултата от 600 000 гласа на парламентарните избори е доста сериозен срив. С изключването на Касим Дал през последната година движението преживя един от най-тежките моменти в историята си. Това със сигурност се е отразило на слабия резултат. Въпреки че отново спечели в Кърджалийско, Доган остана без нито един кмет на община в Силистренско. Това се случва за пръв път в последните 20 години и със сигурност ще предизвика наказания за отговорните за загубата. В случая това са депутатите Гюнай Сефер, Митхат Табаков и Камен Костадинов. В силистренско хората на Дал успяха да спечелят бастиона Дулово, който от 1991 г. се управляваше неизменно от ДПС, и община Главиница, която също от дълги години беше под управлението на хора, излъчени от Ахмед Доган. ГЕРБ също успяха да привлекат в редиците си не малко български турци и мюсюлмани, които откъснаха около 100 000 гласа от Доган. Резултатът на Касим Дал в смесените райони е около 55–60 000 гласа, като е важно да се подчертае, че тези резултати са постигнати, без да има реално изградена структура и с минимален финансов ресурс. Прави впечатление, че Дал е позициониран чрез общински съветници в почти всички общини в контролираните от ДПС райони, което му дава шансове за участие в политиката и след изборите през 2013 г. Ако бившият втори в ДПС потърси по-големи съюзници и играе с тях на парламентарните избори, монополът на Доган в районите с преобладаващо турско население ще бъде поставен под въпрос много скоро.

След тези избори ДПС прилича на чаша, която е спукана, но не е счупена. Въпрос на време е обаче тя да се счупи, защото един от основните мобилизационни похвати на движението – етническият вот, е на път да бъде неутрализиран. Тези избори бяха първите от 20 години насам, на които в Кърджали от българска страна нямаше мобилизация на етнически вот, а много от етническите турци и мюсюлманите гласуваха заради симпатиите си към една или друга политическа сила. ДПС затвърди позициите си категорично главно сред по-възрастните и необразованите си избиратели, което едва ли може да се приеме за голям успех.

Обратно на очакванията, след изборите през 2009 г. не БСП, а ДПС тръгна надолу. Пред партията стои и фундаменталният въпрос какво ще се прави след края на ерата „Доган“. Този въпрос засега е нерешим за активистите на движението, което не показва потенциал да оцелее, след като Ахмед Доган по една или друга причина престане да бъде негов лидер. Все пак е важно да се каже, че процесите на разпад на тази партия ще бъдат бавни и мъчителни. Все по-малко вероятно е обаче ДПС да продължи да съществува като национална партия след края на прехода.

Засега „Атака“ е на ръба на оцеляването. По време на президентските избори разцеплението между Волен Сидеров и шефа на СКАТ Валери Симеонов си каза думата и вотът за ксенофобската формация беше разцепен почти на две. Сидеров успя да спечели около 140 000 гласа за себе си, а кандидатът на Симеонов Стефан Солаков взе около 80 000 гласа, които иначе щяха да отидат при лидера на „Атака“. Отпадането на „Атака“ от политическата сцена би било още един тежък удар за ДПС, защото Волен Сидеров е един от основните инструменти за мобилизация на електората на Доган.

След последните избори в България има нов политически играч. Това е Меглена Кунева, която събра лична подкрепа от 500 000 гласа. При всички случаи подобна политическа енергия дава сериозен потенциал на бившия еврокомисар за значимо участие в политиката. Ако до парламентарните избори Меглена Кунева успее да изгради политическа формация около тази подкрепа, то тя има всички шансове да бъде поне трета политическа сила в следващия парламент и по този начин да се превърне в незаобиколим фактор в политиката. Разбира се, в момента е трудно да се каже как би се развил подобен проект, но при всички случаи интересът около политическото бъдеще на Кунева тепърва ще се засилва, защото на този етап тя е човекът, който има способността да мобилизира недоволните и от ГЕРБ, и от БСП.

Една от големите новини, но не и изненади на тези избори е действителната смърт на т.нар. стара десница. След резултата на Румен Христов СДС и ДСБ ще престоят в политиката до следващите парламентарни избори, когато ще приключат официално. Фактът, че след подобна загуба дори няма кой да поиска оставките на Мартин Димитров и Иван Костов, говори, че в СДС и ДСБ няма признаци на живот. Двете партии ще останат трайно извън медийния интерес, а трагичното им представяне по време на местните избори ще ги лиши и от малкото лостове за влияние, които имаха до момента.

Фон на всички тези политически сметки е изострящата се икономическа, финансова и дългова криза в Европа, която влияе силно на положението в България. Предстои тежка зима, която няма да е последната такава, а икономиката ще продължи да бъде основна тема пред българското общество. В този смисъл до момента нито БСП, нито ГЕРБ успяват да дефинират ясна икономическа програма. Докато критикуват неефективната антикризисна политика на ГЕРБ, социалистите не предлагат нищо по-различно и работещо от управляващите. Посланията им за повече пари за социална политика на фона на фалиращ дребен и среден бизнес са несъстоятелни. В същото време от ГЕРБ продължават да изстискват и последните капки сила от бизнеса и работещите хора с все повече такси, глоби и административни пречки.

В крайна сметка след тези избори въпросите са повече, отколкото бяха преди, а отговорите ще чакаме през 2013 г.

Тома БИКОВ

Гласове