Г-н Фараж, стойте си във Великобритания, защото не всеки има баща работил за ДС и във вестник „Работническо дело“

Г-н Фараж, ако Ви се поиска да дойдете в България ще си помислим, че искате да сте турист, или вероятен педофил, или вероятен хулиган пристигнал за алкохолен туризъм по морето, защото посетителите от Вашата страна тук най-често са такива ...

колаж: Георги Ангелов

Ако обаче някой ден Ви се прииска да помогнете на България и по-точно на бедните и безработни българи, просто отворете трудовият си пазар за нас и отворете очите и ушите си за това кой и как управлява страната ни и го контролирайте малко повече по отношение на европейските ценности и демокрацията ...

А сега нека сравним двете страни на медала- онази лъскавопатриотичната и онази нелъскавата и изподрасканата обикновена българска сага без приповдигнатост.

Относно лъскавопатриотичната страна и възхвалата й

Г-н Фараж, елате в България, за да се убедите, че грешите!

Отворено писмо на българката Ралица Бехар до евродепутата и лидер на британската Партия за независимост Найджъл Фарадж

Автор: Ралица Бехар

Уважаеми г-н Фараж,

Казвам се Ралица Бехар и съм българка.

Реших да Ви пиша, защото бях силно изненадана от Вашите коментари в предаването Question Time по BBC1 на 17 януари 2013 г. Като българка, която е живяла и учила във Великобритания и е избрала да се върне в България, за да развива кариерата си тук, а не във Великобритания, реших да споделя своята позиция по повод Вашето изявление за българските и румънските емигранти, и най-вече да Ви обясня защо реших да се върна в моята родина.

Първо, бих искала да се представя и да разкажа за причините, които ме подтикнаха да напиша това писмо. Когато бях на 18 години и завършвах гимназия, реших да продължа своето образование в чужбина и кандидатствах в няколко университета във Великобритания. Приеха ме в 4 университета, но накрая реших да приема офертата на Единбургския университет, специалност математика и бизнес към Факултета по математика. Това беше един изключително щастлив момент за мен и моето семейство, тъй като това беше и все още е един от най-елитните университети, класиран на 20-о място в света по това време.

Живях в Единбург 4 години и завърших успешно образованието си – с оценка 2:1 (българският еквивалент е Мн. добър (5) – бел. ред.). Мога да кажа, че бях от активните студенти, като се опитвах да взема най-доброто от студентските си години. Участвах в студентските общества и техните комитети, бях доброволец в благотворителна организация, която набираше средства за изследване на раковите заболявания; изкарах и двумесечен стаж в компания в Лондон, след изтичането на който ми беше предложена работа.

Винаги съм оценявала всичко, което Великобритания ми даде. На първо място, като гражданин на ЕС, аз бях подкрепена от шотландското правителство и не плащах университетска такса. Това беше голямо облекчение за мен и моето семейство във финансов аспект, макар че разходите по издръжката ми бяха над £50 000. Като студент аз имах право и на безплатни здравни услуги, от които, слава богу, нямах нужда. Също така оценявам факта, че имах възможността да живея и да уча в едно от най-добрите места в света – Единбург е един невероятно чаровен и красив град със страхотна атмосфера, а университетът е истински удивителна институция с почти 500 години история, с изключителни преподаватели и с най-съвременната и модерна база.

Моята силна връзка с Великобритания е причината да напиша това писмо. Въпреки че се опитвам да разбера Вашите опасения относно емиграцията, трябва да призная, че Вашите коментари за България са неверни и донякъде обидни. Те потвърждават моето мнение, че хората във Великобритания и по света имат напълно погрешна представа за държавите от Източна Европа.

Държа да поясня, че съм далеч от това да твърдя, че в България нещата са толкова добре, колкото ми се иска да бъдат. Не живея в балон, мислейки си, че всичко тук е перфектно – разбирам проблемите с нашето правителство, с нашата правна система, нашите образователна и здравна система. Опитът, който придобих, докато живях във Великобритания, ме накара да разбера колко много трябва да постигнем, да научим и да пораснем, за да направим нашата държава по-добро място за живеене. Въпреки това, не съм съгласна с грешната информация, която споделихте по време на Вашето участие в предаването.

Като начало, някои от данните, които споделихте за България, са неверни:

Според Вас средната работна заплата в България е 200 евро. Според Националния статистически институт средната работна заплата в България за последното тримесечие на 2012 г. е 754 лева, което е 385.5 евро, почти двойно на сумата, която Вие посочихте.

Според Вас средната месечна пенсия в България е 100 евро. Средната месечна пенсия за 2012 г. е изчислена на 138 евро.

Според Вас почти 50% от българите живеят на прага на бедността, но това също е невярно; вярната статистика показва около 27%, почти двойно по-малко.

Бях изключително учудена да чуя толкова невярна информация от Ваша страна, тъй като си мислех, че политик от Вашия ранг би отделил време да провери дали тази информация е актуална, тъй като тя е леснодостъпна онлайн на английски език.

Въпреки това признавам, че невярната информация, която споделихте по националната телевизия, не е единственото нещо, което ме притесни. Вярвам, че изказвания като „Ако бях българин, щях вече да си опаковам багажа, искайки да живея във Великобритания“ са смели и неуместни. И тъй като Вие се фокусирахте върху проблемите в нашата държава и причините да искаме да дойдем да живеем във Великобритания, бих искала да споделя с Вас

Защо аз избрах „да си опаковам багажа, искайки да живея в България“

На първо място, България е държава със страхотен потенциал. Силно вярвам, че младите хора, които учат в чужбина, трябва да развиват своята кариера в България. Имайки диплома от университет в чужбина, аз осъзнах, че моите умения ще бъдат много по-нужни тук, отколкото във Великобритания. Въпреки всичко ние сме бъдещето на нашата страна и вярвам, че ние сме тези, които могат да движат държавата ни напред.

В тази връзка бих искала да добавя, че моите знания ще бъдат оценени много повече в България. Не можете да отречете, че има свирепа конкуренция на пазара на труда във Великобритания и че е много трудно, дори и за млади хора с добро образование, да си намерят работа, която ще им позволи да са финансово независими.

Също така вярвам, че България предоставя много повече възможности за бизнес. Докато бях в университета, написах своята дипломна работа за семейния бизнес в България след падането на комунизма през 1989 г. Едно от заключенията на моето изследване беше, че е имало и все още има много желаещи да създадат малки и средни предприятия в България и една от големите ползи в това отношение е фактът, че страната ни е с най-ниския плосък данък в Европа – 10%, и само 5% данък дивидент. Също така много е лесно да се стартира нова компания в България, тъй като изискуемият учредителен капитал е само 1 евро.

Бих искала да поясня, че с това писмо не само исках да поправя невярната информация, която споделихте по телевизията; исках и да обясня, че не всички българи – вероятно и румънци, които идват във Великобритания, са „неквалифицирани работници“; а дори и да са такива, те също допринасят за развитието на Вашата икономика.

Искам да използвам възможността да Ви поканя да посетите България като гост на мен и моето семейство, за да Ви обясним колко много се е променила нашата държава през последните 20 години и да видите сам потенциала, който имаме, за да се развиваме още повече в бъдеще.

И накрая, искам да поясня, че написах това писмо с най-добри чувства. Надявам се, че изясних донякъде въпроса, който дискутирахте относно българските емигранти, и бих била благодарна, ако получа отговор от Вас.

С уважение, Ралица Бехар

economy.bg

Публикуваме отвореното писмо на Ралица Бехар без съкращения

Малко предистория от една статия на в.“Сега“ от 2000 г.

снимка:marti-online.com

„Максим Бехар срещнал своята бъдеща съпруга в "Работническо дело". Той работел в международния отдел, а тя - в тогавашния отдел "Пропаганда и агитация".

...

Противно на мнението, че кръвта вода не става, поне засега наследниците на журналистическото семейство нямат намерение да вървят по пътя на родителите си. 14-годишният Мишо е в паралелка със засилено изучаване на английски и информатика. Той е луд по компютрите и прекарва две трети от деня си в Интернет. "Когато се събуди сутрин, на път за банята включва компютъра. На връщане от банята сяда пред него и няма мърдане", с нежно недоволство казва Мила. "Като порасне, ще стане хакер", компетентно добавя 11-годишната Ралица( родена е във Варшава-б. ред.). Тя учи в еврейското училище и иска да стане манекенка. Вече е участвала в няколко ревюта и е добила увереност, че има бъдеще в тази професия.“

През март 2012 г стана ясно, че известният български специалист по PR Максим Бехар е сътрудничил на бившата държавна сигурност. Той е бил агент с псевдоним Димо, вербуван през 1980 г. и снет от оперативен отчет една година преди промените - през 1988 г. Той е бил съпричастен към Шесто главно управление на ДС.

Нелъскавата страна на монетата през погледа на блогъра Кирил Станков

Отворено писмо до г-ца Бехар.

Автор: kirilstankov

Г-це Бехар,

Казвам се Кирил Станков, българин съм.

Реших да ви пиша, защото съм силно изненадан (да не кажа и възмутен) от отвореното ви писмо до г-н Фараж (когото нямам честта да познавам). Като българин учил и живял в Израел и Канада и върнал се тук, за да поддържа родителите си, но и с някаква надежда за развитие, реших да не остана безраличен към наивните твърдения във вашия текст. За да не досаждам на вас и останалите неколцина читатели на това скромно мое откровение, ще спестя подробностите колко факултета бих могъл да завърша – избрах само един и имам скромната титла Бакалавър по Изкуствата от Тел-Авивският Университет.

За разлика от вас, Ралица, аз не произхождам от семейство с много успешен PR бизнес и не успях да се посветя на благотворителни дейности по време на образованието си, защото пристигнах в Израел с 50 долара, подарък от чичо ми и много хъс. Наложи ми се в продължение на 5 години да спя по 4-5 часа на ден, защото трябваше да работя като куриер нощно време и като готвач в пицария за да платя образованието си (каня ви някой ден да пробвате от моите пици с билогично чисти продукти – прекрасни са!). Също така искам да спомена, че Тел Авив (както и Единбург) е град със страхотна атмосфера, особено след някой атентат. Мисля, че с това се изчерпват приликите между нас.

Моята силна връзка с България е причината да напиша това писмо. Аз обичам тази страна, природата й, и хората, които познавам – моите приятели. Избрах да живея на село, далеч от големия град. И в това село живеят около 120 души. Съдейки по моите съселяни, коментарите на г-н Фараж са доста точни. В момента съм дал заеми и вересии за около 1000 лева на хора, които просто не могат да свързват двата края, всеки месец! За щастие имам професия (освен кинорежисурата, която в нашата прекрасна - според вас – страна не може да ми осигури нормално преживяване), позволяваща ми да живея с доходи над средните в България.

Вие цитирате данни на официални институции в България, които - априори – обслужват интересите на правителството. Тези данни са абсолютно неверни. Смея да твърдя, че средната, официално платена (тоест не сива и черна запалата) далеч не надхвърля 500-600 лева. Невероятно е, че млади лекари и учители започват и с по-малко от това. Забравяте да споменете във вашето писмо, че по данни на същата тази статистика едно 4-членно семейство има нужда от 1800-2000 лева (двама родители и две деца). Тази сума не се получава дори и според „вашата” средна заплата. А и тя не включва дори и една едноседмична почивка - било то в България или съседни нам държави (за Великобритния няма какво да говорим).

Ралица, според вас – дори и да сте права – нормално ли е в една държава от ЕС 27% да живеят на границата на бедността или под нея? Това е почти всеки трети човек и дете! Аз съм изключително учуден от наивността ви да се обуславяте с информация, тиражирана от едно правителство, което прикрива импотентността си с масова дезинформация, демагогия и популизъм!

България (и управляващите я олигарси) позволят бизнес само на хора от тяхната клика. Опитайте да „въртите” честен, малък бизнес и ще видите как бюрокрацията, абсурдните наредби и нереалните данъци и такси ще ви съсипят. Голяма работа, че учредителния капитал (отскоро) е 1 евро. Какво е 1 евро в България, след като Кремиковци струва пoловината? Какво, наистина е 1 евро, като всеки заблуден проверяващ очаква да го „почерпите” поне за 10 (ей-така, за да „не се хващаме за дреболии”). И колко евро да очакват хората от десетки държавни предприятия, неполучили заплати с месеци? Каква държава е това? Ако аз не платя заплата на моите работници до 10-то число ще ми "цъфнат" 5 инспектора и икономическа полиция...

И така... Вие, Ралица, пишете само за числа и цифри. Твърдите, че има потенциал в България. Ала това е далеч от истината. Причината тези цифри да нямат значение, е, че моралът и атмосферата в тази „държава” са непоносими. И ако аз бях на 20 години щях да си стягам багажа не по икономически (защото да – тук е възможно да се оцелее), а по човешко-морално-философки причини. Убеден съм, че преди да имате „оферти” от 4 университета във Великобритания сте посещавали елитно училище в България, вероятно не под „шапката” на МНО. Че сте имали достъп до курсове и учители, които по никакъв начин децата от моето село не могат да си позволят. И че когато сте искали пари в брой от баща си (в съседната стая) по Скайп, малко хора са можели да си позволят компютър и интернет достъп (а и днес в моето село има максимум 10 такива).

Тоест - животът ви е минал в един кръг повече или по-малко отдалечен от живуркането, на което са обречни 80% от представителите на тази заг(н)иваща нация.

Забравяте да споменете, че България е управляна в последните години (няма да уточнявам колко) от една институционализирана мафия, че корупцията и чалгата са завладели тотално това общество, че образователната ни система бълва некадърни, самонадеяни изтърсаци. За здравеопазването няма да говоря – ако искате да видите как е, идете на един преглед и лабораторни изследвания в който и да е провинциален град. Че шансовете за професионално развитие са нулеви, защото тук наука и индустрия няма, а само далавери. Че културата и изкуството са едва ли не „табу”, а малкото занимаващи се с тях са смятани за „лузери” и откачалки. И, че София – моя роден град – далеч не е България.

Да, аз също се върнах тук след 16 години в чужбина и то доста успешни – творчески и финансово. За разлика от вас, аз съм не толкова млад и имам други причини, които ме карат да остана тук. Ала с всичката гнусотия, която ни залива в последните години – като се започне с икономиката и се свърши с екологията – аз не мога да виня нито г-н Фараж за неговите твърдения, нито всеки млад българин, който мисли да напусне тази страна. Просто „страна” вече няма. Мафията си я привитизира и прави каквото си иска и си има официална статистика с която да замазва положението.

Искам да използвам възможността да ви поканя в моето село, и в близкия провинциален град, за да ви покажа колко много се заблуждавате. И да имам лично възможността да ви кажа как вашето самодоволство и късогледство са една от причините т.нар. елит на България да не прави нищо полезно за спасяването на тази „нация”.

И аз написах това писмо с добри чувства, но и с малко гняв. С гнева на нашето поколение, което изгуби най-хубавите си години в т.нар. „преход”. Не очаквам отговор от вас.

С умиление,

Кирил Станков.

Сравнихте ли двете страни на монетата ? Коя е по-истинската ?

Екип „Под лупа“

П.П. Редакцията на '' Под лупа'' се извинява за евентуално допуснати неточности и грешки. Засегнатите имат право на отговор .