Две събития - пандемията на коронавирус и краткосрочната победоносна търговска война на ОПЕК срещу Русия доведоха до пълното разнищване на имиджа на Путин като „голям стратег“ и политик, който влияе върху хода на световните процеси. Неочаквано за себе си много милиони руски граждани изведнъж видяха и разбраха, че в критична ситуация страната няма „водач на нацията“, умен, волен и мъдър лидер, готов и способен да спаси страната и хората в трудни ситуации. Това е горчив, но необходим извод днес, който трябва да извадят онези руснаци, които доскоро се изказаха или дори тайно се гордееха с Русия - енергийна „суперсила“, способна, ако е необходимо, да превърне половината планета в „радиоактивен пепел“. Но цялото това „величие“ се оказа мит и моментално изчезна, като сутрешна мъгла!
Сега няма значение кой и как е предизвикал петролната криза. Важно е и друго: след месец (!) Група държави от Третия свят поставят руското ръководство в унизително положение, практически на колене, заплашвайки напълно да свали икономиката на властта без война и местни въоръжени конфликти. Президентът на Руската федерация, който веднъж се смяташе за почти първият човек в света, беше принуден да се обезсърчи, като ухажва президента Тръмп и арабските принцове, за да сключи споразумение с тях за петрола, което вече беше наречено второто „Брестски мир“ в компании, които добиваха „черно злато“. Моля, обърнете внимание: едновременно с подписването на поробителното споразумение с ОПЕК +, геополитическите изяви на Путин приключиха във Венецуела (Роснефт и други набързо избягаха оттам) и в Сирия. Именно там руското ръководство имаше сериозни противоречия със САЩ и Саудитска Арабия. Тъжно е да осъзнаеш че в „борбата срещу Путин“ за петролните пазари американските цени дори не вдигнаха пръст; напротив, Тръмп по необяснима причина дори играеше заедно с Путин, въпреки, че именно САЩ и неговите съюзници (ЕС, Великобритания, Япония, Южна Корея и др.) са се възползвали най-много от евтиния петрол. Страните от ОПЕК (и всъщност само няколко саудитски съюзници) ясно показаха на Путин истинското му място в света. Веднага стана ясно, че всички постижения на Путин се оказват просто щастливо съвпадение на световните пазари. И това е всичко! За повече от 20 години от царуването му в Руската федерация и нейната икономика не е създадено нищо сериозно! Ето защо Русия, превърната от Путин в „страна бензиностанция“, капитулира в икономическа война с принцовете за един месец! Това е първото горчиво заключение: никакво " изправяне", Връщането на Русия към потенциала на "свръхсила" през десетилетията на президентството на Путин не се случи. Русия най-накрая се превърна в придатък за суровини на света, изоставащ от напредъка с всички произтичащи от това последствия.
С пандемичната ситуация в Русия всичко се оказа още по-лошо. Тя, като отворена консерва, разкри всички дефекти на политическия режим на Путин, „вертикалата на властта“, създадена от него, или по-точно корумпираното правителство на страната от номенклатурната бюрокрация, най-вече силова, начело с най-важния бюрократ Владимир Путин. Патологичните лъжи на ръководството на страната по някаква причина и без, половинчати мерки вместо очевидни стъпки, страх от лична отговорност за взетите решения, отвратителното качество на държавния апарат и неспособността му да мобилизира сценария, безкрайна корупция и търговски протекционизъм дори в ситуация, критична за живота и здравето на нацията - това е Руснаците видяха през периода „самоизолация“ и всъщност „самооцеляване“. И най-важното - на мястото на "готиния президент" хората внезапно видяха объркан, нерешителен, слаб човек, неспособен да приеме ефективен план за спасяване на страната, да вдъхнови нацията в обща борба срещу „чумата на 21 век“. Руснаците се почувстваха, отколкото дори разбраха, че Путин ги е напуснал в решителен час, избягвайки с общи думи, празни обещания и нерешителни мерки. Президентът "беше изолиран от хората в бункера" (това е често срещан коментар във всички социални мрежи), като плътно се вкопчи в златната валутна капсула на страната, натрупана само за преодоляване на кризи. Президентът не оглави централата за спасяване на хората и икономиката. Той напълно прехвърли личната си отговорност в борбата срещу епидемията на назначените от него регионални лидери, „забравяйки“ да им предоставят подходяща финансова подкрепа! Дори призивите му към нацията бяха обрасли с нездравословни теории на конспирацията (например, в различни периоди те гледаха президента и обръщаха повече внимание на него, отколкото на самата реч!), а съдържанието на призивите стана обект на остра критика на политици, икономисти, финансисти и представители на бизнес общността. Всички социални мрежи са наводнени с милиони карикатури, коментари, жестоки вицове, груби и много неприятни забележки, адресирани до президента на Руската федерация. Бих се осмелил да кажа, че за милиони негови привърженици Путин за това кратко време загуби своята „свещеност“. Всички изведнъж видяха или интуитивно усетиха, че на върха на политическия Олимп на Русия - не водач, „не орел“, а обикновен човек на средна възраст, лошо чувстващ и разбиращ страната и хората. Бих се осмелил да кажа, че за милиони негови привърженици Путин за това кратко време загуби своята „свещеност“.
