Електромобилът - изгоден при 25 лева за литър бензин

Електрическите и хибридните автомобили стават все по-популярни в България. Да видиш по родните улици подобна кола, която външно почти не се отличава от своите събратя с вътрешно горене, вече не е екзотика. В цялата страна например може да засечете “Тойота Приус” от различни поколения на хибридния автомобил, някои от които са внесени втора ръка от САЩ.

Малкият зелен автомобил се движи съвсем безшумно, като изглежда съвсем на място в съвременната обстановка на “Бизнес парк София” и не толкова по неравните пътища на заобикалящия го квартал “Младост”. Борислав Ангелов паркира колата пред централата на “Глобул” и я заключва.

Зеленото “Пежо iOn” e една от трите фабрично произведени електрически коли, които бяха продадени в България в началото на април 2011 г. То е собственост на “Глобул” и телекомът го използва за доставка на документи в мрежата си от магазини и офиси.

За последната година миниколата е навъртяла около 7000 километра. През това време за зареждането на батерията й са похарчени около 940 киловатчаса електроенергия. При средна цена на киловатчас от 16,8 стотинки, това прави разход от около 158 лв. или 2,25 лв. на 100 км.

От повече от 30 години съм шофьор и мога да кажа, че колата е много добра, казва Ангелов. Скъпа е, но не е давала никакви проблеми, обяснява той. Заради батериите миниколата тежи повече от тон, като това, съчетано с тънките й гуми (предните са широки 145 мм, задните - 175 мм), я прави стабилна и невероятно проходима в снега

Вечер Ангелов прибира колата в служебния гараж и я включва в контакта. Когато дойде сутрин на работа, дисплеят за състоянието на батерията показва Full. За едно пълно зареждане трябват 6-7 часа, а нормалният пробег е 120-130 километра, но без включен климатик. През зимата изминаваното разстояние се свива до 50-60 километра, защото батериите имат нужда от подгряване. Тогава се налага колата да бъде дозареждана през деня.

Въпреки мерките на Столична община за стимулиране на използването на електромобили, ежедневието зад волана на екомашината не е съвсем зелено. Общината е предвидила няколко места за безплатно паркиране - на ул. “Московска”, до “Св. Александър Невски” и хотел “Радисън”, както и колонки за зареждането на колите.

Не мога да заредя, нито да паркирам там, защото на тези места често има други коли, които не са електрически, казва Борислав Ангелов. Ако ги чакам, докато тръгнат, ще загубя много време, обяснява той.

Липсата на стимули у нас прави хибридите отблъскващо скъпи

Най-изгоден е хибридът “Хонда Инсайт”, който компенсира разликата в цената си спрямо “Хонда Сивик” за по-малко от 2 години. Но пък разликата в мощността им е значителна - 88 к. с. за “Инсайт” при 125 за “Сивик”.

Модерният хибрид на “Пежо 3008”, който е с мощен дизелов двигател и 4х4 задвижване, се компенсира за 21 години. Достатъчно да ви се роди дете, да го отгледате и да преполови висше образование.

В луксозния клас нещата са значително по-добре, защото в градски режим големите двигатели лапат здраво бензин. При “Лексус” и “Инфинити” инвестицията се изплаща за 6-8 години.

Но хибридът на БМВ Х6, който е рекордьор по мощност в класа на тези коли (485 к. с.), ще ви върне парите след 82 години.

Не трябва да забравяме и други неудобства като по-малко багажно пространство, по-скъпо каско и неясен живот на батериите, които струват много хиляди евро.

А за капак нашата държава изобщо не стимулира покупката на такива коли. Почти всички страни от ЕС дават премия на купувачите, която във Великобритания например е 5000 паунда, освен това собствениците получават данъчни облекчения. Значителен стимул е и това, че в Европа хибридите и електрическите коли са освободени от такси за влизане в градските центрове и почти навсякъде паркират безплатно.

При тези сметки ясно се вижда, че в България покупката на хибрид или електромобил е свързана главно с емоция и дълбоки джобове, а не толкова с разум. Е, поне докато бензинът не стане 25 лева за литър.

Високата цена, ограниченият пробег и липсата на достатъчно станции за зареждане засега отблъскват потенциалните купувачи на електромобили. В България досега са продадени само няколко бройки.

На най-големия пазар в Европа - германския, където екологичните коли се ползват с добри финансови привилегии, към днешна дата електромобилите са едва 0,01% от продажбите на нови автомобили.

Актуално проучване доказа, че хората искат кола, която да минава с едно зареждане не 60-80 км, а 400 км и да развива без проблем 150 км/ч за бързо придвижване по магистралите. Никой от произвежданите в момента електромобили не покриват тези критерии, а са по-скоро предназначени за къси градски дистанции като дневно шофиране от дома до службата или супермаркета.

Европейската комисия обаче налага с твърда ръка зелените коли. Според последните информации в Брюксел се чертаят планове, според които до 2030 г. в големите градове делът на автомобилите с двигатели с вътрешно горене трябва да спадне до 50%. А до 2050 г. всички леки и лекотоварни коли с конвенционални двигатели трябва да изчезнат от центровете на градовете. Периодичното ограничаване на нивата на отделяните вредни емисии принуждават производителите да правят все по-икономични и екологични автомобили. Вече много нови модели се предлагат със старт-стоп системи и други технологии за намаляване на разхода на гориво и вредните емисии.

Скъпа мода със съмнителна възвръщаемост на инвестицията - това се оказват електромобилите поне на този етап от развитието им. Вероятно след 10 или 20 години нещата ще се променят, електроколите ще поевтинеят и ще се превърнат в масово превозно средство.

Какво ще правят дотогава обаче бедните български еколози? Надали можем да очакваме, че ще се придвижват зиме на ски, а лете - на магаре, за да щадят природата. По-вероятно е с омерзение да пришпорват трошки втора ръка, внесени от белите европейски държави. Липсва им и алтернативата от годините на развития социализъм, когато България бълваше електрокари дори за Япония.

Дилемата на еколозите би могла да бъде разрешена донякъде, стига държавата да стимулира собствениците на електроколи чрез данъчни отстъпки и други преференции. От това цените на автомобилите няма да станат народни, но поне тяхната покупка няма да е равнозначна на финансов идиотизъм. А да не забравяме, че еколозите може и да са особняци, но не са идиоти.

Георги ВЕЛИКОВ