Един ден на Иван Иванич (не е по Солженицин)
ОБНОВЕНА
Любима мантра на българското русолюбие, както и на неговите руски началници в София и в Москва, е оприличаването на българите и руснаците като сиамски близнаци. Нарочват ни за генетично свързани народи, които Западът не може да раздели с никакъв материален скалпел, защото са духовно преплетени от векове за векове.
Да приемем за момент, че наистина сме безнадеждно женени и че от насилственото кръвосмешение сме се пръкнали действително като негови уродливите деца, рожби на вековното руско изнасилване на българския дух и тяло. В такъв случай ще трябва да приемем, че адски много си приличаме. А от това радостно “признание” произтича логиката: каквито са те, такива сме и ние.
Друг път бих поспорил, меко казано, но по изключение и заради аналогията ще дам думата на един автор от руските социални мрежи да опише с правдива ирония живота на средния днешен руснак сред чудесата на западния материален свят, на фона на които този продукт на кремълската пропаганда продължава да вярва в “загниването на Запада”.
Звучи поучително със своята информативност и за мърморещия по подобен начин българин. Още повече, че не става дума за “космическо” съревнование, нито за унизителното за “великата Русия” ( и България?) безнадеждно изоставане на “руския свят” ( и българската му проекция) от западната наука и високите технологии, а за чисто битови примери.
Авторът Сергей Агафонов пише в своя текст, озаглавен “Загниващият Запад”, илюстриран със следната картинка:
Руснакът се събужда сутрин и отива да се измие. Мие си зъбите. Впрочем, четката за зъби е патентовал през 1870 година америанецът Уодсуърф. А пастата за зъби в тубичка е изобретена през 1892 година от американеца Шефилд. В Русия това достижение на Запада пристига едва в средата на ХХ век.
Ако руснакът е мъж, той, като правило, се бръсне сутрин. Някои предпочитат електрическата бръсначка. Тя е изобретена през 1927 година от британеца Шик. Но много мъже в Русия изират бръсначка с дръжка с тъничко ножче. То е изобретено през 1895 година от американеца Жилет (в НРБ, се продаваха съветските му имитации, които бяха тъпи, като производителите им, а ножчетата Жилет бяха сред най-желаните подаръци за мъже – бел. ivo.bg).
Ако пък става дума, за рускиня, тя се гримира. Фон дьо тен, пудра, крем…Впрочем, очната линия е измислена от британеца Ромел в средата на ХIХ век. После, в началото на ХХ век американецът Уилям я усъвършенства за своята сестра Мейбелин. Така се е появил спиралата за мигли Maybelline, която превзема целия свят. А през 1958 година Елена Рубинщайн изобретила най-накрая тубичката с четчицата…
Гордата рускиня обича също и да си черви устните. С червило, което за пръв път са произвели французите през 1883 година. Опаковали са го в днешния му вид в тубичка от фирмата Guerlain. След това отново Елена Рубинщайн е създала евтино общодостъпно червило…И американката Елизабет Арден също създала свое…И американецът Макс Фактор измислил такова, която да не се размазва от водата.
А през 1947 година американците най-накрая изобретили механизъм, който съчетава прахообразната тубичка с червилото, известен на всички днес. И се започнало…
След като се измие, обръсне или гримира, редовият руснак закусва. По различен начин за различните хора. Мнозина обичат кисело мляко. Патриотите вярват, че то е измислено от руския учен Мечников. Други са уверени, че се е появило в древността в Тракия. Така или иначе, масовото производство на кисело мляко започва френската фирма “Данон”. В Русия киселото мляко се появи в края на 70 години на миналия век.
Други обичат кренвирши за закуска. Измислил ги е австриецът Ланер през 1805 година. Някои предпочитат кроасани. Къде са се появили те, явно не си струва дори са обяснява…
Ясно е, че руснакът взима кренвиршите, киселото мляко или яйцата за омлета от хладилника. Който е изобретен през 1841 година от американеца Гори. Масовото производство на хладилници в САЩ започва през 1919 година. В СССР първите хладилници се появяват 20 години по-късно…
Руснакът си готви закуската на газов котлон. Измислен е през 1825 година от американеца Шарп. През 30-те години на миналия век в Америка е имало вече 14 милиона газови котлона. В Русия ( СССР) първите се появиха през 1957 година.
А може би не на газ, а с електричество си вари руснакът кашата? Електрическата плоча е измислил през 1893 година канадецът Ахерн. Първите серийни електрически печки започва да продава германската компания AEG през 1903 година. В Русия това се случва през 1962 година…
Накрая, задължителна част от закуската на мнозинството руснаци е кафето. В Русия не е расло, не расте и няма да расте кафе. Така се е получило. А не всички обичат да варят кафе в джезве ( наричано още турка) . Трае дълго, врътня е. По-просто е да се употребява разтворимо кафе. Което е изобретено от американеца Като през 1901 година.
Наистина мнозина обичат кафето от машина. Която е изобретена през 1901 година от италианеца Бецера. Масовото производство на кафе машините започва през 1902 година. У тях.
Много редови руснаци гледат телевизия или четат в интернет по време на закуската, за да научат новините за особения път на Русия. Смятат, че телевизията е измислена от руския учен Зворикин. Това, най-общо казано, е вярно. Но с едно “но”: през 1919 Зворикин става американски гражданин на 31 години и патентовал там изобретението си.
Днес мнозинството руснаци имат телевизори, произведени от корейската фирма Samsung-32 на сто. После се класират холандската Phillips, японската Sony, японската Toshiba и корейската LG.
Колкото до интернета, ползван от руснаците, той е измислен от Американската агенция за перспективни разработки DARPA пред 1969 година ( т.е. по времето, когато в СССР се подиграваха на кибернетиката – бел.ivo.bg).
След като е закусил и се информирал за загниващия и неспособен на каквото и да било Запад, руснакът отива на работа. Излиза от квартирата си и се спуска с асансьора. Той, между другото, в съвременния му вид е измислен от американския инженер Отис през 1854 година.
Руснакът сяда в автомобила си, за да отиде на работа. Смята, че автомобилът е измислен от Иван Кулибин. Всъщност Карл Бенц започва първото серийно производство на автомобили в Германия през 1888 година.След него се нареждат Пежо във Франция, Олдсмобил и Форд в Америка…
Днес в Русия сред десетките най-продавани марки автомобили само три са руски – ладите (чието създаване е неразривно свързано с с Fiat, както помним).
Останалите са “японци”, “корейци”, “немци”, “французи”, американци” (па макар и сглобявани в Русия).
Тук трябва да се отбележи, че ако става дума за нашия редови руснак, но малко “по-редови” от останалите руснаци – да речем е президент, премиер или патриарх, той се вози на “почти редови” Mercedes или Maybach.
Нашият редови руснак пътува към работата си по асфалтирани пътища. Такива се появяват за първи път във Франция през 1832 година. Днешната велика петролна държава Русия е прокарала първите си асфалтирани пътища 30 години по-късно – от вносен асфалт. Преди 1873 година Русия не е имала свой асфалт.
Ясно е, че по пътя си към работата редовият руснак спира на кръстовищата на светофари. Така се е получило, че и светофарът е изобретен не във великата Русия, а в Америка – от Гарет Морган през 1914 година.
Докато нашият руснак чака на светофара, той, може би, звъни по мобилния си телефон. Който е изобретен от американската компания Motorola през 1973 година. Днес в Русия 92 процента от гражданите имат мобилни телефони.Най-разпространените от тях са Samsung, Nokia, HTC, Apple, Sony.
Ако ли пък не звъни, руснакът слуша радио. Автомобилното радио е изобретено в САЩ през 1929 година.
Ако му е топло в колата, руснакът включва кондиционера. Който е изобретен през 1902 година от американеца Кериър. Първите битови кондиционери Carrier започват да се продават през 1931 година, а в автобуса по маршрута Дамаск-Багдад е монтиран през 1936 година първият автомобилен кондиционер.
Наистина, възможно е редовият руснак да пътува до работата си с трамвай. Или с тролей. А след това с метрото.
Трамваят е изобретен в Германия от Ернст Сименс през 1879 година. Тролеят е изобретен в САЩ от Шерл Депол през 1890 година. Първият тролей е пуснат в Европа през 1911 година в Австро-Унгария, а в СССР – през 1933 година. Първата линия на метрото тръгва в Лондон пред 1863 година. Изобретена от британеца Брюнел.
Най-накрая, пристига на работа. Прдеи всичко включва компютъра. Който е изобретен през 1941 година от германеца Конрад Цузе. През 1946 година в САЩ е включен първия компютър, праобраз на цифровите машини Eniac. ва компютъра
Руснакът работи на американската опериционна система Windows. Или на американската система Linux. Или на американската система IOS. Всичките си документи руснакът създава с помощта на американската програма Microsoft Office. А след това я разпечатва на принтер. Принтерът е изобретен от американската компания Remington през 1953 година. Днес в света се произвеждат 15 марки принтери, но Русия не е сред производителите.
Руснакът може да изпрати документ по електронната поща. Измислена е от американеца Томплисън през 1972 година.
А вечерта, когато се върне у дома, редовият руснак вероятно гледа футбол. Това е игра, измислена от британците през ХIХ век. Или гледа хокей. Това е игра, измислена в края на ХIХ век в Канада.
Общо-взето, някак си така протича типичният ден на руснака, преизпълнен с усещането за особената мисия на Русия и със снизходително презрение към западната цивилизация.
П.С.
Добавям, че този списък е практически безкраен. Към него може да се добави тоалетната хартия ( в СССР се появява чак през 1969 година), долното бельо, ципът за панталоните, часовниците, тоалетната чиния, носната кърпичка, стъклените прозорци и т.н. Може внимателно да се огледате в своята квартира и целия си гардероб – практически нищо изконно няма да намерите. https://mi3ch.livejournal.com/5089513.html
——————————————————————————————————————
И още “нещо” от ivo.bg по темата като “патриотична” закачка за честта на България, която за другарите и другарките от СССР по доста показатели изглеждаше като мечтан западен рай – не само заради климата, с който оправдават и днес тягата си към България бежанците “руския свят”.
В Москва, а не някъде в мизерните колхози и в провинцията, откъдето хората прииждаха с влакове с надежда да си купят парче салам в столицата, поне до началото на 80-те години на миналия век в магазините смятаха с дървени сметала. Докато в България масово имаше касови апарати на електронен принцип тип “Елка”.
Български продукти – не само консервите и прочее селскостопанска продукция, се грабеха при всяка възможност от съветските граждани. Както в магазините, така и в частната търговия между хората. Например българският шампоан “Пенофикс”, непознат лукс за съветските граждани, беше ценен като чудо на западната фармация. Мой български колега в общежитието в Москва се оплакваше, че едни азиатски другари от съседните легла го дебнат да заспи, за да си изстискат от шампоана му и да си намажат с него косата. В очакване да дойде денят за баня за мъже на първия етаж на общежитието.
Не ми е известно някой български студент от онези години да си е заминал след 5 годишно обучение от СССР без да си е продал омазнения вече и раздърпан кожух на двойна и тройна цена на нетърпелив съветски другар – на цена, далеч по-висока от онази, която българина е платил за дрехата в България. Признавам си този грях и аз. С парите наех контейнер да си пренеса оскъдното, но все пак невъзможно за пренасяне имущество в България.
Въпросният грях обаче е нищо в сравнение с факта, че съветските ни колеги по общежитие купуваха дори и долно бельо от чужденците ( като нас). Един украинец, който се залюби с американка, дошла в Москва да учи от извора руски език, се зажени за нея с откровената цел да се изсели в САЩ. Поиска ми за сватбата си една моя риза на огромни жълти и бели квадрати. В замяна ми предложи китарата си. А пък грузинец, който влезе в купето ми малко преди влакът от София да пристигна на гарата в Москва, буквално ми свали от гърба сако от изкуствена кожа, произведено в ГДР. За цената, която ми предложи, не можах да му откажа. Голям студ брах докато се прибера.
При нас, българите, тези случаи бяха все пак инцидентни. Докато братята поляци буквално въртяха търговия на пълни обороти. Носеха от Полша плочи със западна музика и дънки, обръщаха ги в злато, изкупувайки златни сватбени халки, след което продаваха златото в Полша и се връщаха с нови стоки за продан…
Нашият институт, в който учехме трудни източни езици, не помнеше случай поляк да се е дипломирал – или се отказваха сами или съветските власти ги ковладеха на полското посолство за слаб успех ( българското посолство не чакаше в такива случаи втора покана- едно оплакване стигаше да те върнат в България). Полската амбасада, за наша българска завист, упорито бранеше своите младежи, но на втория, третия път се налагаше провинилият се пред съветските власти поляк да бъде отзован.
Ако случайно горното ви се вижда “черна борса”, грешите. Беше червена и за двете страни. Наричаше се “взаимноизгодно сътрудничество” и “братска взаимопомощ”.
