ЕДИН БУШОН И ... ПЛАМЪЦИТЕ НА СМЪРТТА

Grigor Lilov

*** Нещастен случай с бизнесмен, доставял оръжие, вкл. тежки оръдия и гаубици за „Ал-Кайда”.
.
Духа силен вятър – извива се дори зад колоните на сградата и почти гаси цигарите ни. Подозирам, че някой от групата ни, застанала на стълбите, рано или късно ще е мъртвец. Например в нещастен случай. Дори допусках, че като поотшуми историята и приключи дълбоко засекретеното съдебно дело, е възможно нещастният случай да е с нас – мен и жена ми. Днес той се случи, макар и не на нас и чрез спомена върна онзи разговор сякаш на живо:
- Не аз, не ние, а вие, г- Лилов, сте оперативно интересното лице за службите! Знаете ли го, последствията за вас знаете ли ги?
- Г-жо Лилова, толкова съм напред с материала, че трудно някой ще ме догони.
.
За „материала” знаем. И аз знам, знае и съпругата ми – далеч по-добре и от мен. Знае всичко – размерите на сумите на този „материал”, банковите му сметки, преводите, местата по света, знае в детайли кое, къде, как и кога.
Знае, защото го е проучвала месеци и месеци наред, разнищвала и накрая го е описала.
.
Без да пести нищо въпреки щедрите обещания. Без да спестява нищо въпреки огромния натиск и заплахи. И не от лицата-подсъдими, с които пушим цигарите си на площадката между колоните на съда, не дори чак толкова и от мафията, а от държавните и съдебни власти в страната ни.
Дора (жена ми) знае „материалът”, защото като банкер е експертът, разследвал аферата и изготвил заключението за следствените органи и прокуратурата – износът на оръжие от комбината в Червен бряг, вкл. самоходни оръдия- гаубици за „Ал-Кайда” и пътят на парите за това и от това.
Тя е експертът по този международен скандал, защото освен компетентността нито ще се продаде, нито ще се огъне дори и пред заплахи със смърт, които се сипеха в изобилие. А аферата е особена – от онези, които сеят много смърт сред посветените в нея, сред научилите я, сред случайно докосналите се до някоя от тайните й.
.
По закон и тя, и аз нямаме право да разказваме каквито и да е детайли и факти от аферата – материята е строго поверителна. Вероятно и това допълнително съображение е натежало за избора на Дора за експерт – чудесен, напълно законен и ефективен начин да ми затворят устата на журналист, което и стана. Което става и сега, защото парафът за най-висока степен на секретност продължава да важи.
Разговорът се водеше към обяд в почивката между заседанията на Плевенския окръжен съд. Пушещите подсъдими (бяха на свобода под гаранция) се държаха с надмеността на хора, дошли с кортежите си от луксозни автомобили и със самочувствието на хора, на които всичко е позволено – дори и немислимото.
.
НЕЩАСТИЕТО?!
.
Днес един от тях - „бизнесменът” Николай Кратунов умря при пожар в селскостопанския фургон на една от нивите си край село Шейново, Казанлъшко. Казват, че тялото му било обгорено почти до неузнаваемост. Какво е търсил там и как се добрал дотам - само дяволът знае. Защото наскоро се е инвалидизирал и е ползвал инвалидна количка. А за капак на всичко от години и години насам си живее в София.
Кметицата Петя Лейкова около 9,00 часа днес (22 декември) видяла пламъците, извисяващи се над двуметровата метална ограда. Пристигналите на място два противопожарни екипа едва са успели да локализират огнището и потушат огъня.
От МВР считат, че пожарът е тръгнал от неизправна духалка и е изгорял в съня си. Предварителното заключение е „нещастен случай”. И крайното ще е такова – нямам съмнения.
.
Аз пък си мисля, че е изгорял заради „Сапфир” (за тази потайна свръхмощна олигархично-политическа и бизнес-шпионска група съм правил разследвания и й посветих немалко страници в книгата си „Либийска връзка”). Може би щеше да е жив, ако имахме истинско правосъдие, а не да се „отърве” с шест месеца условно с помощта на приятелите си и мафията, за да гушне после според крилатия лаф „когато му дойде времето” – смъртта! Жив в пламъците!
Беше бушон. С полуизмислена биография. Взет от низините на обществото и вкаран във висините на парите. Заслужил го е като човек с криминално досие и присъди при социализма – т.е. като такъв без никакви задръжки.
.
Днешният случай – „нещастие” ме завърна към онзи спомен.
И към още един спомен. За редовете от едно голямо разследване за много и много милиарди, за корените и изворите на така нар. ни преход, написано преди четвърт век.
(от разследването „Банковата афера - люпилна на олигархията, ТАЙНИЯТ СЪЮЗ МЕЖДУ ПОЛИТИКАТА И ПАРИТЕ
ОТГЛЕДА МАФИИ, КОИТО КОНСУМИРАТ БЪЛГАРИЯ” част 10 ОКТОПОДЪТ БОРИЧКА ПИПАЛАТА СИ, НО НИКОГА НЕ ПОСЯГА НА ГЛАВАТА)
.
„От четвъртата страна е връвта на броеницата. Или асансьора, за който писахме. България е сякаш сграда, разделена на приятелски и неприятелски финансови, предприемачески и властови етажи. По кабинети, сейфове и коридори щъкат хора - нагоре-надолу. Асансьорът ги мести - от банка във фирма, от фирма - на министерско кресло - от министерско кресло - в чужбина - от чужбина в акционерно местно участие... Нищо не се мени - единствено табелите. На офисите и техните собственици. Отдолу работи и ги издържа народът.
.
Имитациите...
.
Омазаните кадри никога не се губят. Те са ценно наследство - покорни и слушкащи. Иначе ги чака "Развигор" (следствен арест). Чака ги екстрадиране. Чака ги смърт.
"Бушоните" мълчат. Те не знаят, не вярват, че с изключение на шепа хора - там горе, на върха,животът им е написан - все по-надолу в калта.
"Моля ви, кажете им - вие знаете на кого, че не аз съм ви дал информацията за открадването на валутния резерв! Ще убият децата ми!"
Едрият, хубав мъж плаче. Банкерът Шукеров е шеф на Валутното управление на БНБ и член на Борда й. Ръцете му се тресат. Нощеска семейството му едва-едва, по истинско чудо, е оцеляло от "предупреждението".
„Кажете им, че не съм ви давал такива материали (за скандалните финансови операции на Булбанк и през нея в чужбина). Моля ви, моля ви, потвърдете им на онези, че не съм ви ги дал аз!"- банкерът Калинов пък е сред ръководителите на най-авторитетната ни банка. Потта се стича в очите му, капки от нея падат безшумно върху дебелия мокет на пода. В нощта на отпечатването на тази част от разследването изгоря домът на Чавдар Кънчев, шефът на банката.
...
Октоподът реже поредните свои пипала. Изхарчените и неудобните. Останалите продължават да стягат страната в прегръдката си. Готви се поредната "промяна" на статуквото.
Сега чистката на корупцията нашумя по-силно от всякога. След нея - тишина. За победителите. И шумотевица - за победените. Зависи кой-кого. За всички има по "нещо", всеки има срещу всеки.
Затова е важна властта. Тя определя виновните и честните. Обществото е безгласно, както е навсякъде у нас.
.
Вместо "нежна революция" по-добра е "еволюционността" при "смяна" на строя, изповядва една от секретните стенограми, част от които публикувах.
"Еволюционността" се схвана като запазване на държавната собственост, ограбвана по същия начин за сметка на растящия външен и вътрешен дълг, както беше преди идването на "демокрацията". "Еволюционността" се осъществи като още по-голяма степен на разграбване - на доходи, спестявания, финансови и материални ресурси, на цялата нация. "Еволюционността" си отгледа държавно-частен капитализъм и го мафиотизира докрай. "Еволюционността" превърна с досиета и картотеки престъпността в истинска напаст.
Но който пречи на една мирна революция, прави неизбежна насилствената! Казал го е американския президент Джон Кенеди.
(край на откъса от разследването)
.
**** Четвърт век след онези редове вече знам, че тогава съм бил наивен, розов оптимист. Знам обаче, че няма и начин да се превърна в скептик. Дори да е умряло едно общество, дори да е затрит един народ за разлика от човека те могат да възкръсват.
Фейсбук
