„Джендър“-ът ли спаси БСП
Снимка: БГНЕС Гласовете отново са по-малко, но социалистите на Нинова сякаш се стабилизират. А петата позиция се оказва удобна за тях.
„Планът за убийството на БСП този път се провали.“
Това е част от коментара на лидера на социалистите Корнелия Нинова след изборите, на които БСП на косъм се измъкна от унижението да е последна политическа сила и успя да запази петата позиция в класацията.
Да, БСП все още не е мъртва, но и не е особено жизнена. Партията, водена от Нинова, успя да се стабилизира на тези избори и отчита спад от само 7065 гласа в сравнение с октомври миналата година*. И все пак – спад. Пореден.
И също за пореден път Корнелия Нинова търси вината не в себе си и… да го наречем „ръководния ѝ стил“, а във външни фактори. Преди виновни са ѝ били машинното гласуване, Румен Радев, „врагове с партиен билет“, нови политически формации…
Тази година не е по-различно – сега обвинява „Левицата!“, странният ляв зомби проект на били-някога-бесепари; служебния кабинет и „областни управители, назначени от президента Радев“.
Оправданието е очаквано, поводът – също. Но реалността е, че левият политически спектър не е запазен за БСП, нито пък столетницата има монопол над избирателите с подобни убеждения. „Левицата!“ не е първият проект, който се опитва да се набута в тази ниша, вероятно няма да бъде и последният.
Отговорът на въпроса защо избиратели търсят лява алтернатива Нинова трябва да потърси в огледалото.
През последните години тя успя да се закрепи стабилно на трона в БСП, но на цената на тежки битки – не с други партии, а с представители на своята собствена. Затри вътрешната опозиция, но с това си създаде силни врагове. Видимата вътрешна нестабилност – а може би и решения като обща коалиция с „Демократична България“ – също дойде с цената на загубени гласове.
Появиха се опоненти и в друга традиционно силна за БСП ниша. Голяма част от русофилския вот беше обран от „Възраждане“ през последните две години, а да не забравяме и формацията със звучно име „Коалиция Неутрална България (АТАКА, русофили, комунисти)“. Може за пръв път да чувате за нея, но на тези избори събра 10 хиляди гласа, а това си е половин мандат.
Големият успех на „Възраждане“ отново е по-малък от претенциите им
Партията пак се очертава като опозиция, която по-скоро гледа към шести предсрочни избори
Звучи странно, но може би „джендър“-ът беше това, което спаси БСП на тези избори от по-сериозен спад в подкрепата.
В търсене на свободна спорна ниша (подобно на това как „Възраждане“ си харесаха битката с еврото, а „Има такъв народ“ – тази за президентска република) социалистите на Нинова видяха голяма заплаха за българския народ в т.нар. „трети пол“ и превърнаха отпора на „джендър идеологията“ в колона на своята кампания.
Тази доста консервативна позиция от една предполагаемо лява партия всъщност има почва у нас заради страховете, наложени в българското общество още от споровете около „Истанбулската конвенция“ и умишленото преиначаване на значението на определени думи.
„Третият пол“ далеч не е най-големият проблем на България в момента – имаме политическа криза, инфлация, външнополитическо раздвоение на личността… Въпреки това „джендър идеологията“ се оказа тема, за която никоя друга партия не си прави труда да говори особено, и подходящ коз за БСП.
Ще се окаже обаче и възможна пречка пред евентуална коалиция с по-либералните партии в парламента.
Но да не бързаме толкова. В 49-ото Народно събрание БСП остава далеч от основните сили и ще има поддържаща роля, макар и потенциално важна такава, ако изиграят правилно картите си. За тях в момента има шанс да бъдат част – било то и за кратко – от някакъв редовен кабинет, но задължително в комплект с ДПС.
Заслугата за това не е на самите БСП, а на ината на „Продължаваме промяната“, които заявиха, че няма да подкрепят никакво правителство с мандат или участие на ГЕРБ-СДС.
ПП обявиха: Няма да подкрепят кабинет с мандат или участие на ГЕРБ
Това изтрива от прогнозната дъска вариант за Голяма (и много компромисна) коалиция с двете първи политически сили и оставя два други варианта: 1) ГЕРБ+БСП+ДПС; и 2) ПП-ДБ+БСП+ДПС. Чисто математически това са комбинациите, които могат да родят мнозинство.**
И тук стои голямата въпросителна пред БСП и двете големи политически формации, които евентуално биха се коалирали с нея. С призивите за „неутралитет“, стопляне на отношенията с Русия и подетата битка с „джендър“-а партията на Нинова в момента не е най-привлекателният партньор нито за ГЕРБ-СДС, нито за ПП-ДБ. Въпреки това се очертава задължителен партньор, ако ще има правителство.
Решението е по-скоро в ръцете на първата и втората политически сили – дали ще гонят краткосрочен кабинет на всяка цена, без значение от последствията за местните избори през есента, или ще решат за шести път да ни разкарват до урните.
Пирова победа – ГЕРБ и парадоксът с Бойко Борисов
Лидерът от Банкя печели избори, но се превръща в пречка за политиката след това
За БСП всеки нов вот носи риск от по-малък резултат, дали заради застаряващ електорат, дали заради нови леви проекти, дали заради непопулярни решения.
Но ако успеят и занапред да се стабилизират в полето на 8-9 процента социалистите могат да станат ключов фактор при всеки разговор за коалиционно правителство.
Партньор, който не е така краен като „Възраждане“, не е така непредвидим като „Има такъв народ“ и… не е ДПС. Партньор, който идва с огромен исторически багаж, но с готовност за компромиси само и само да може председателката му да каже, че БСП отново е в управлението.
Иначе пак ще трябва да се мислят оправдания.
Избори 2023: Пет извода след вота на българите
В следващия парламент ни очаква паритет на силите, а възходът на недоволните продължава
–
* На изборите през октомври 2022 г. „БСП за България“ имаше 232 958 гласа, а на тези през април 2023 г. – 225 893 гласа (източник: cik.bg)
** Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов в изборната нощ отново заяви, че партията ще подкрепи само кабинет с неин мандат, което я изключва от сметките за коалиция.
