Държавата ни съвсем изтрещя
Проф. Драгомир Драганов
24 часа
ПРЕДИ 93 години известният американски журналист Джон Рийд написа книгата си "10 дни, които разтърсиха света". Тя беше посветена на Октомврийската революция в Русия.
Като е сложил заглавието, Рийд едва ли си е въобразявал, че онези 10 дни ще тресат света поне още 80 години. А като гледах падналите ченета на западните военни аташета на парада на победата от 9 май в Москва, като че ли още го тресат...
Като непоклатими русофили (признавам, и аз съм такъв) ние също решихме да потресем света. Но понеже сме по-малки, опитахме да го направим само в пет дни - от 11 до 15 май.
Ще започна от трагикомичното - въоръжен мъж нахлул в дома на Иван Костов. Известно е, че не съм силно негов привърженик, но сега ще кажа - Елена и Ваньо, искрено ви съчувствам за първоначалния ужас, който вероятно сте преживели. И дано, както каза и Иван, това да не се случва на никое българско семейство...
Но поне според медиите после идва историята, описана от друг американец - О' Хенри. По-младите сигурно дори и не са го чували. Сигурно и досега те не знаят, че преди да стане име на една от най-великите рок групи на ХХ век, "Ролинг Стоунс" е било заглавието на вестника на О' Хенри.
Но "старците" вероятно си спомнят "Делови хора", между другото, страхотно превъплътен във филм от великия Юрий Никулин. Та там между крадеца, влязъл в чужд дом, и собственика се завързва приятелство, граничещо с готовност за взаимопомощ.
Смях се със сълзи на дописките в медиите за "диалозите" между крадеца и Костов, които досущ повтаряха О' Хенри. Само дето не са си разменяли рецепти за лекарства срещу ревматизъм...
После дойде новината за "Костинбродгейт". В интерес на истината аз все още се ослушвам за достоверността . Някак си прекалено подредено ми се видя всичко.
Внушенията, които заваляха в деня за размисъл, до едно бяха в стил "Бокоолу и Цецоолу са новите Гочоолу и Дочоолу", които правят избори. Демек, искат да ни върнат с едни 120 години назад. Само дето вместо каруци сега използвали автомобили с двойни дъна.
Добре, как никой не си зададе един суперелементарен въпрос - защо сред "бюлетините, подготвени за подмяна", имаше и такива, предназначени за външното министерство? Как, бога ми, за половин ден те биха стигнали (примерно) до Испания или Англия, да не говорим за САЩ?
Да не говорим пък за изцепката "предотвратен опит за държавен преврат". Ало, колега, не сме Турция, където това е възможно, а държава - член на НАТО и ЕС, където подобни неща просто са немислими! Даже и в иначе смехотворния като понятие "ден за размисъл"...
Изтрещяването на политиците ни се пренесе по-сетне в НДК. Присъствал съм на почти всички предизборни нощи в международния пресцентър. Но такова чудо не бях виждал.
Първият "гвоздей" на вечерта забиха пчеличката Мая и интелектуалното явление Цецо. Вникнете в диалога им: "Защо на теб ти бутнаха веднага (изходящия номер на сигнала й, де), а аз трябваше да моля да ми бутнат цели 3 часа?" Няма що, достойни коментари веднага след изборите...
После пък дойде вторият "гвоздей" - партията, която според всички единодушно беше обявена за победител, се обиди, че не е с категоричното 3:0 и "сините" от "Левски" не се явиха на терена. От това тутакси се възползваха "червените" от ЦСКА.
Само че и тук станахме свидетели на абсурден моноспектакъл. Смисълът му в общи линии беше: "Бе макар, че рибата е още в морето, ама ето го тигана с олиото, в което ще ви пържим при следващото ни управление."
Не че това няма да стане - и управлението, и пърженето. Но в една демокрация победителят в изборите да дезертира, а победеният да чертае управленска програма, не бях виждал...
Не бях виждал впрочем и последният акт на "изтрещялката" - искането за касиране на изборите.
Да караме поред. На 12 май всичко мина нормално. Тоест за пореден път се оказа, че българинът е значително по-нормален от политиците си.
В следващите дни обаче се появи прокуратурата. Направи "риалити шоу", което за пореден път да събуди съмненията, че не е част от независимата съдебна власт, а функция на изпълнителната.
Най ме е срам обаче, че попаднахме в световните медии. И когато след броени дни трябва да присъствам на заседание на "моята" международна работна група, приятелите от седем държави, също членки на ЕС, ще ми зададат логичния въпрос: "Драгомир, ке паса ен Булгария?"
И аз май ще бъда силно затруднен да им отговоря.
Пък дори и по простата причина, че подобно на "шменти капели" не знам как се превежда на испански "изтрещяла"...
А иначе държавата ни наистина е изтрещяла.
