Доган прочитал по десетина тома на ден и бил ПРЕКАЛЕНО умен
Има ли опит за реинкарнация на свети Доган в българската политика?
Този въпрос си зададох във връзка със зачестилите намеци за нещо подобно напоследък. По точно какъв повод трябваше да бъдем заплашвани днес от Димитър Тадаръков, че Доган може да възкръсне в политиката, пропуснах да забележа. Но така или иначе приятелят на Доган ни осведоми за няколко неща около персоната на (уж) оттеглилия се в покоите на своите сараи в Бояна Сокол.
Три неща научих(ме): че Доган е в кондиция и тренира в своя политфитнес усилено. Какво друго означава фактът, че всяка седмица се срещал с експерти и съветници, освен, че поддържа политмускулатурата си в изправност, подготвяйки се за нови подвизи?
Второ, условието за завръщанто на Джедая е да има диктатура. Иначе хич и няма да го видим отново да вилней над бащино ни огнище.
Трето, бил ПРЕКАЛЕНО умен защото е прочел някога 25 000 тома книги само през първите 25 години от живота си. Усреднено това прави по 1000 тома на година, но ако се вземе за отправна точка началото на неговата грамотност някъде в началните класове, то планините от прочетени томове на година стават още по-големи ( разбивката на месец би дала чудовищните стотина и нещо месечно- този човек нито е спал и ял, нито е правил каквото и да било друго, ако приемем сметката за вярна). Ами на ден? Излиза, че е схрусквал от закуска до закуска по десетина тома. Не гений, а направо извънземен читател!
Навремето двама телевизионни водещи, единият от които днес е депутат от БСП, мереха “скромно” разстоянието между собствената си начетеност и обекта на тяхното презрение във вагони с книги. После културният министър Вежди Рашидов въведе сантиметрите за нивото на познанието, придобивано чрез книги: колкото по-дебела е една книга, толкова по-стойностна е тя, отсече на пресконференция като с длето скулпторът, оставяйки наистина златна диря в коловоза на овластената простотия в нашата изстрадала иначе в това отношение държава.
Сега приятелят на Доган надгражда опита на своите предшественици в измерването на нечия умност чрез томовете книги, които обектът на неговото обожание бил прочел. Как точно ги е премерил и защо не ги е качил на кантар да ги претегли колко тонове тежат тези томове- още повече, че има томове по 200 , а други пък по близо хиляда страници ( да не говорим за шрифтове, междуредия и т.н., определящи също концентрацията на информация в един “том”)?
Зямислих се относно томовете, защото е мистерия как човек чете книга и си я отбелязва като “прочетен том”. Представа, сама по себе си достойна като за фантазията невръстни читатели на Чичо Томовата колиба. Но ако количествените измерения на подобно фриволно твърдение могат само да предизвикат анекдотичен смях по повод нескопосаното подмазвачество на ласкателя, то съдържателната страна на въпроса изисква една малко по-сериозна реплика.
Човек може да е прочел не томове, а тонове книги. Но са важни две неща във връзка с това: преди всичко, що за томове са това- Живков например беше произвел десетки томове речи, “съображения” и тезиси, превърнати в тонове отпечатан боклук, за които си беше взел хилядите левове хонорари. Това не го направи по-малко прост.
Да допуснем, че прочитайки въпросните томове – все качествени трудове ( и с това да се съгласим великодушно), в крайна сметка важното е не само какво е запомнил читателят, но и за какви цели използва запомненото. Защото няма по-злокачествени злодеи от онези, които са адски начетени и употребяват своята начетеност за адски злодейските си дела- например в угода на кръвожадни диктатори или в услуга на политически въжеиграчи с голям принос за манипулирането на едно демократично общество, продължило близо четвърт век.
Тадаръков определено не изглежда да е от тези начетени злодеи, но рекламирайки Доган с небивалиците за неговата свръхчовешка начетеност е поредната самоходна илюстрация за вредителството на услужливите “полезни идиоти”, казано с езика на Ленин, за когото се твърдеше най-сериозно, че чете цели книги само за минути.
Иначе Тадаръков възпроизвежда вица от серията “черен хумор” за двете престарели старици, които се разпитвали на гробища коя на колко години е. узнавайки, че Пенка на 90, 89 годишната Минка възкликнала съчувствено: “брей, че ти ше имаш ли време да си ходиш до вкъщи!”.
Та и наш Тадаръков изкара работата така, че Доган, освен да кльопа том след том, нищичко друго не е правил в младостта си, за да раздава след това на нас, невежите, от насъбраната мъдрост ( макар клюката да е категорична, че той обича да си поспива до късен следобед, но да я оставим на клюкарите, които и от това обстоятелство могат да изкарат някой лев в жълтите медии)
http://ivo.bg/2017/11/06/%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%BD-%D0%BF%D1%80%D0%...
