Доган иска целувка от опозицията, докато играе за управляващите

Лидерът на ДПС заяви, че ще подкрепи Ивайло Калфин на втория тур, но сякаш самият той не вярва в победата на кандидата на социалистите.

Ахмед Доган иска целувка от БСП, докато играе за ГЕРБ. Така накратко може да се обобщи политическото поведение на лидера на ДПС между първия и втория тур на президентските избори.

Доган потвърди това, което от ръководството на ДПС заявиха още преди вота - че няма как да подкрепят човека на Бойко Борисов на втори тур, като срещу подкрепата си не искат нищо. Начинът, по който Сокола го направи, обаче бе доста особен. А думите му, че ДПС няма амбиция да определя кой да е президент и че да се приписват подобни мераци на партията граничи с митологията, бяха направо изумителни.

Защото от движението неведнъж са заявявали с гордост, че именно от тях зависи

За първи път това се случи през 2001 г., когато с тяхна помощ Георги Първанов изненадващо спечели първия си мандат. Факт е, че това беше може би единственият случай, в който депесарите определено повлияха на вота за държавен глава, но хвалбите продължиха и на други вотове. Макар че в останалите избори ДПС просто влизаше в лагера на този, чиято победа беше сигурна.

Обвиненията на Доган към медиите, че създават митове по темата, са неверни. Това е обръщане на палачинката, което определено заслужава внимание. Защото от този ход на Доган прозира двойствено отношение към предстоящия балотаж.

Факт е, че на първи тур избирателите на ДПС се въздържаха да гласуват за президент. Това се вижда особено ясно от нивата на избирателната активност в смесените райони. В Кърджали за местни избори са гласували с 25% повече, отколкото за президент. В Разград и Шумен разликата в активността между двата вота е десетина процента, отново в полза на местните избори.

Очевидно Доган е издал директива да остане на първи тур скрит резерв, който да бъде изваден на втори. Но е малко съмнително доколко той има искреното намерение да подкрепи Ивайло Калфин. А това, че обяви тезата за решаващата роля на ДПС на президентските избори за мит, би могло да означава, че той самият не вярва особено в победата на кандидата на БСП. И вероятно

за нея. Иначе Доган има около 500 000 избиратели в страната и 100 хил. в чужбина, а разликата между Росен Плевнелиев и Калфин е малко над 360 000 гласа.

Сигурно е обаче, че подкрепата на Доган за Калфин ще активира вот срещу него. Сигурно е, че много хора ще излязат да гласуват за Плевнелиев само и единствено защото Доган подкрепя опонента му. За своя демонизиран обществен образ лидерът на ДПС също обвинява медиите, вместо да погледне в собствената си градинка.

Със сигурност Доган е наясно, че неговата позиция ще предизвика ответна реакция. Още повече, че подобен сценарий вече се проигра на парламентарните избори през 2009 г. И именно на него ГЕРБ дължи почти пълното си мнозинство в парламента.

В изборната нощ Доган заговори за медийни империи, които са направили Бойко Борисов премиер. И ловко избегна да отговори на въпроса за медийната империя на един негов депутат, която е основният официоз на ГЕРБ.

Сигурно е, че ДПС няма от какво да се оплаква от настоящата власт и причините за това са споменавани неведнъж. Очевидно Доган е толкова доволен от настоящото статукво, че дори е готов да се откаже от ролята на човека, който качва и сваля президенти.

Иначе на местния вот ДПС си взе своето. Както обикновено Доган се впусна активно в предизборната кампания и това за пореден път даде добри резултати. Не помогна нито спирането на автобусите от Турция, нито отцепването на Касим Дал, нито напъните на ГЕРБ за пробив в смесените райони.

Доган взе всичко в Кърджали и се представи на обичайното си ниво в останалите смесени райони. Вярно, в някои по-малки общини, традиционно силни за ДПС, сега ще има балотажи и е възможно да бъдат загубени. Но в Разград отново от Доган ще зависи кой ще бъде кмет, в Шумен кандидатът на БСП Красимир Костов спечели на първи тур с подкрепата на ДПС и т.н.

Присъствието на ДПС в общинските съвети също е горе-долу такова, каквото беше и в предишни години. Очевидно е, че монополът на движението в смесените райони, срещу който мнозина твърдят, че работят, продължава с пълна сила и това не е добра новина за българската политика.

Любен ОБРЕТЕНОВ

„Сега“