ДНЕС ЖИВЕЕМ 8 ПЪТИ ПО- БЕДНО ОТКОЛКОТО В НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ЕС и правителството на ГЕРБ не са наша гордост и защита, а бреме

Цената на билетчетата за градски транспорт е един случаен показател за нивата на цените преди време, когато бяхме НРБ и сега, когато от 5 години сме член на ЕС, а от близо 4 години едни управляващи граждани за едно „европейско“ развитие ни залъгват с едни магистрали и едно „преуспяване“ и една автокрация заместила демокрацията в България.

Да припомним ситуацията и да направим сравнението и необходимите изводи.

През 1973 г. цената на билетче за градския транспорт бе 4 стотинки. По това време минималната работна заплата за месец бе 80 лева въведена с ПМС №6/ 1973 г.

Простата сметка показва, че с тази заплата е могло да бъдат купени ЦЕЛИ 2000 БИЛЕТЧЕТА?!

По онова време „социализЪма“, както му казваше Тодор Живков пръв партиен и държавен ръководител на НРБ се тътреше към развит социализъм и благосъстоянието макар и бавно растеше.

През 1989 г. минималната работна заплата за месец бе 140 лева, въведена със закон публикуван в Държавен вестник бр. 97 от 1988 г.

Билетчето за градски транспорт бе с цена от 6 стотинки ?! С минималната работна заплата можеха да се купят ЦЕЛИ 2333,3 БИЛЕТЧЕТА?! Или за 16 години развитие покупателната ни възможност относно билетчета за градски транспорт, които макар и поскъпнали с 50% и с цена 6 стотинки бяха с 333,3 билетчета повече ?!

Днес под мъдрото ръководство на ГЕРБ, като страна член на ЕС имаме минимална работна заплата от 290 лева, а цената на билетче за градски транспорт е 1 лев ...

Това означава, че можем да си купим САМО 290 БИЛЕТЧЕТА ИЛИ ОКОЛО 8 ПЪТИ ПО-МАЛКО ОТ 1989 г. ?!

Дали това означава, че живеем ПОНЕ 8 ПЪТИ ПО-БЕДНО ОТ 1989 г. ?! Лично аз мисля, че има много други сфери на живот, в които сме и 10 ПЪТИ ПО-ЗЛЕ И ЖИВЕЕМ ПО БЕДНО. Днес си мислим, че уж имаме много по-голяма свобода, но това в известна и то не малка степен е илюзорно. Дали цената на т. нар. свобода е цената на онези 2043 билетчета за градски транспорт, които си купуваме по-малко в сравнение с 1989 г.?

Дали липсата на нормално здравеопазване, адекватно образование, безработица от 30% при младежите и от 12,5% според стъкмистиката общо, е цената на свободата, на оная свобода да ни управлява един ученик на Тодор Живков и всеки ден да се хвали с отрязана лентичка от откриването на обекти изграждани с парите на българските граждани.

Такава „прекрасна“ свобода ли заслужихме с нашето овчедушие и мълчание?!

На мен тази „свобода“ не ми харесва, а на вас ...